Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 596 от 24.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 936/2025
Вид
Решение № 596
Подписан
24.11.2025
Състав
Надя Узунова, Диана Кирилова Ангелова, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл.102а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Благоевград, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500936 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 18853/25.07.2025 година, подадена от адв. Н. Б., в качеството си на пълномощник на М. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 45, срещу Решение № 508/18.06.2025 година, постановено по гр.дело № 2787/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград.

С Решение № 508/18.06.2025 година, постановено по гр.дело № 2787/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 45 срещу Община Благоевград, адрес: гр.

Благоевград, пл. „***“ № 1, ЕИК 000024695, представлявана от кмета на Община Благоевград – М.П.Б. за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Благоевград, ул. „***“ № 45 е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот идентификатор *** /двадесет и седем хиляди двеста 1 тридесет и едно точка, деветнадесет точка, седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Еленово, Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 1352/26.07.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Еленово, общ. Благоевград, м. „Станчов рид” с площ на целия имот от 2 541,00 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване - пасище, категория на земята - 9 /девета/, номер по предходен план 0019007, при граници /съседи/: ***; ***;

***; ***, като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че районният съд не е обсъдил в съвкупност събрания доказателствен материал по делото. Сочи, че не са обсъдени подробно показанията на свидетеля на ищеца, които установявали безспорно и необезпокоявано 10 годишно владение от страна ищеца. Твърди се, че свидетелят ясно и категорично е заявил, че е пряк очевидец на фактическата власт, която ищецът е осъществявал върху процесния имот. Твърди се, че мотивите на решението на първоинстанционния съд са приети за установени обстоятелства, които са само вероятни. Твърди се още, че съдът не е изследвал дали ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесния имот и е формирал анимус, който да е манифестиран спрямо другите претенденти на правото на собственост върху имота, че свои имота като свой. Сочи се, че от събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания, ангажирани от ищеца се доказвало по безспорен и категоричен начин, че процесния имот се ползва от 1995 година до сега от ищеца и последният го е придобил по давност.

С оглед на твърденията в жалбата се иска от съда да отмени атакуваното първоинстанционно решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва заявеното от въззивника. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е мотивирано и правилно съдът е отхвърлил предявените искови претенции. Сочи се, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е обсъдил събраните доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Сочи се, че е обосновано 2 приетото от съда, че показанията на свидетеля Ш. не установяват владение на процесния имот от ищеца за сочения в исковата молба период. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал твърденията си, изложени в исковата молба, че е собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение. Твърди се, че единствените доказателства, които ангажира ищецът в производството са разпит на един свидетел, чиито показания не са установили осъществявано от ищеца владение върху претендирания имот в посочения период. Тези свидетелски показания били напълно опровергани от приетата по делото без възражения съдебнотехническа експертиза. Сочи се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че Община Благоевград е собственик на процесния имот.

Въззиваемата страна иска от съда да потвърди първоинстанционното решение и да й присъди разноски за пред настоящата инстанция.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните фактически констатации и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Производството пред Районен съд – Благоевград е било образувано по искова молба на М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 45, чрез адвокат Н. Р. Б., против Община Благоевград, ЕИК 000024695, административен адрес в гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, представлявана от Кмета на Общината, с която е предявен положителен установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който е отправено искане за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание 3 давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Еленово, одобрени със Заповед № РД-18- 1352/26.07.2018 г. на ИД на АГКК.

От Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., Приложение № 1 към Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., Заповед № РД10-121/28.07.2008 г., с която е одобрено Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на Община Благоевград, се установява, че процесният имот под № 110 е определен като имот по чл. 19, ал. 1 ЗСППЗ с начин на трайно ползване: пасище, мера, начин на възстановяване: СРГ.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Румен Серафимов, неоспорено от страните се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Еленово, община Благоевград, попада в територия с трайно предназначение „земеделска“ и начин на трайно ползване: пасище. По делото не е установено, поради липса на налични данни, от които да се установи дали имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации.

Не се спори в тази част заключението на вещото лице и се установява, че имот № 019007 по КВС, описан под пореден номер 110 в Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. е с начин на трайно ползване „пасище, мера“ като няма регистрирана промяна в начина на трайно ползване. Вещото лице сочи и съдът приема, че Картата на възстановената собственост за землището на с. Еленово е изработена в периода 1995 – 1998 год. В одобрената КВС за землището на с. Еленово община Благоевград към дата 2008 г., присъства имот № 019007, с площ 6.657 дка, с начин на трайно ползване - пасище, мера, и начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници.

Доказва се – така видно от Приложение № 2 към съдебно – техническата експертиза, че е налице и съществува частична идентичност между границите на имот номер 019007 по КВС и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, именно процесният.

Доказва се от заключението на вещото лице, че за спорния имот не са били подавани и няма данни за подадени заявления за възстановяване на собствеността касаещи имот № 019007 по реда на ЗСПЗЗ пред поземления 4 реституционен орган, като за този имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Еленово общ. Благоевград няма образувана преписка в ОС „Земеделие“ - Благоевград по заявление за възстановяване правото на собственост върху него.

Доказва се, според настоящия въззивен състав от събраните доказателства пред районния съд, че процесният имот е представлявал и е ползван за пасище. При извършения оглед на място в присъствието на ищеца по делото, вещото лице е установило, че процесният имот представлява съвкупност от пасище, дере и широколистна гора, от изток и север имотът граничи със „селскостопански, горски път“; границите на имота не са материализирани с ограда, в границите на имота няма изградени сгради, постройки или други съоръжения, част от имота се ползва като пасище.

В проведеното по делото пред първата инстанция открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. вещото лице допълва, че през 1998 г. с одобряване на КВС за първи път са отразени границите на имота - в Приложение № 1. В КВС на базата на предходни съществуващи планове, на базата на проведени анкети са отразени границите или са показани имоти с възстановими стари реални граници, с неустановени граници и с план за земеразделяне, така че в КВС присъстват и има поземлени имоти с неустановен собственик, които периодично или в продължение на годините по определен по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ред се идентифицира и се възстановява собствеността, така че имотът, за който говорим или процесният имот от когото е образуван попада в категорията на имотите с неустановен собственик. Процесният имот при изработването на кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на село Еленово е ползван като източник или със съвместени данни от КВС и други планове, и карти, които отговарят на определени условия определени със Закона за кадастъра и имотния регистър и Наредбата към него. При съвместяването на тези източници се е наложила тази корекция в границите на имот 019007 по КВС, като в района на експертизата са заснети и отразени съществуващи пътища, имоти по одобрен план на новообразувани имоти за земи по Параграф 4 и частта, която е останала в КК е идентифицирана с идентификатор ***, който е към настоящия момент по КК, и площ 2 541 кв.м., като на приложенията площта на бившия имот е 6657 кв.м. След номера е посочена и площта на имота. До този момент имот в настоящите му граници и площ не е съществувал.

5

Установява се от извършения оглед на място от районния съд, че при огледа на място в присъствие на ищеца, ищецът не е посочил къде е било мястото, където е отглеждал конете конкретно, не и в границите на процесния имот. Видно е от доказателствата по делото – така от приложенията към съдебно – техническата експертиза, в това число и направените от вещото лице извадки от тях през различните години от ортофото изображението е, че процесния имот е изобразен графично в сегашния му вид, така че в източния край или покрай черният пътя, който се вижда до южния край с дерето. Между дерето и от север и изток е ограничена около 1/3/една трета/ от цялата площ, която е годна или се ползва, като пасище, както сочи вещото лице. В останалата западна част на имота, където се събират две дерета в границите на този имот, западно от двете дерета изцяло теренът е зает от гора – широколистни дървета. Пак от доказателствата по делото – приложенията към съдебно – техническата експертиза, съдът приема за доказано, че от 2008 г. до настоящия момент на приложенията не се виждат и не е имало някакви провеждани земеделски дейности, като облагородяване, като засаждане на овощни дървета, така че през цялото време се е ползвал този имот като пасище в незаетата му от гора площ.

От събраните пред районния съд гласни доказателства, за настоящия съдебен състав правилно и последователно анализирани от районния съд – показанията на св.Ш., се установява, че според този свидетел именно ищецът и „М.“, са отглеждали заедно коне и този свидетел купувал коне от тях.