Заповед за изпълнение № 2198 от 25.09.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 25.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2799 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът С. В. С. ЕГН: **********, адрес г**********, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление гр. **********, общ. Столична, обл. София (столица), сумите:

468,89 EUR (четиристотин шестдесет и осем евро и 89 цента), представляваща главница неплатена падежирала главница, дължима за периода от 25.03.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми:

119,65 EUR (сто и деветнадесет евро и 65 цента), представляваща договорна лихва неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 25.03.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 188,56 EUR (сто осемдесет и осем евро и 56 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 25.03.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 283,63 EUR (двеста осемдесет и три евро и 63 цента), представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 25.03.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при неплащане повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 127,47 EUR (сто двадесет и седем евро и 47 цента), представляваща мораторна лихва - неплатена лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаването на заявлението в съда за периода от 26.10.2024 г. до 23.09.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, представляващи направените в производството разноски, както следва: държавна такса в размер на: 23,67 EUR (двадесет и три евро и 67 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 117,60 EUR (сто и седемнадесет евро и 60 цента), друго в размер на: 51,10 EUR (петдесет и едно евро и 10 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от дата 08.10.2024г.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК съдът констатира следното:

1

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора.

Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора - неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за 2 отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Освен това претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането дължими в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо-забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

Предвид горното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение на частта за главницата (чистата стойност на кредита съобразно предявената претенция за главница) на осн. чл. 411,ал. 2, т.2, пр.1 ГПК - а именно, защото искането е в противоречие със закона, и по чл. 411,ал.2, т.3 - защото се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Длъжникът е потребител, а претенцията е за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит/заем, който е прието от заповедния съд, че е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В тези случай съгласно споделяната от настоящия състав съдебна практика присъждането в тежест на другата страна /в случая заявителя/ на разноски, съобразно уважената част на претенцията, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол /в т. см. решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т.д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1085/2022 г., I т. о., ТК, определение 410 / 27.07.2026г. по в.ч.гр.д. 20261600500266 по описа за 2026г. на ОС Монтана/. С оглед горното на заявителя не се следват разноски по настоящото производство.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, 3 може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.