Акт от 18.06.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 18 юни 2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 16 юни 2020 год. в състав:

Съдия: Диан Василев при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Георги Манолов….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №147…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).

Образувано е след депозирана в съда искова молба от П.Д.Р. ***, действащ чрез адв. В. В.. Молбата е насочена срещу ОД на МВР гр. Русе, от които се претендира обезщетение в размер на 300 лева заради понесени от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Тези вреди са в следствие заплатения от ищеца адвокатски хонорар по а.н.д №1890/2019г. по описа на Русенски районен съд, в което производство е отменено издаденото срещу него наказателно постановление №19-1085-002002 от 01.08.2019г. от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе.

В исковата молба се излагат подробни доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на имуществените вреди се сочи, че в конкретния случай наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение.

Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски, включително и законната лихва от момента на предявяване на исковата молба. Всички тези искания се поддържат и в допълнителна молба, вх. №1575/26.05.2020г. на АС Русе.

В нея се излагат и доводи, оборващи отговора на ИМ, направен от ответника, включително и досежно недопустимост на иска.

Ответникът-ОД на МВР Русе, действащ чрез процесуален представител Г. Д., в писмено становище по исковата молба и в съдебно заседание твърди на първо място недопустимост на иска, поради направената законодателна промяна в нормата на чл.63 от ЗАНН с новата ал.3, 4 и 5(обн. ДВ, бр. 94 от 2019г.), според първата от които „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Алтернативно желае да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република

България счита, че искът е основателен, като предлага да се присъди в полза на П.

Р. претендираната сума, ведно с доказаните разноски по административното дело.

Излага мотивирано становище както по отношение допустимост на ИМ, така и по отношение основание и размер на иска.

В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Няма спор между страните, а се установява и от приобщеното към доказателствата по настоящото дело а.н.д №1890/2019г. на РРС, че с Решение №120/30.01.2020г., влязло в сила на 28.02.2020г. при липса на обжалване пред касационна инстанция, е отменено като незаконосъобразно, наказателно постановление №19-1085-002002 от 01.08.2019г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе срещу приетия за нарушител на ЗДвП П.Р..

Процесуалната защита на П.Д.Р. пред

РРС е осъществена от адв. В. В. и адв. К. Х., за което в кориците на а.н.д №1890/2019г. (л.31) на районния съд се откриват Пълномощно и Договор за правна защита от 11.09.2019г. Договорът за правна защита е с посочен предмет-защита и представителство по а.н.д, образувано по оспорване на НП №19-1085-002002 от 01.08.2019г. В договора за тази услуга е уговорено и възнаграждение от 300,00 лева, за което е записано, че е платено изцяло, в брой в деня на подписването му.

В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е приобщено а.н.д

№1890/2019г. на РРС за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита за оспорването на наказателното постановление.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.

2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е настъпило също в гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП №2/19.05.2015 г. по ТД №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.

Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе.

Тук следва да се отговори по отношение допустимостта на ИМ и на възражението на ответника по спора досежно твърдението, че с оглед законодателната промяна в нормата на чл.63 от ЗАНН с новата ал.3, за жалбоподателя в проведеното въззивно производство по оспорване на НП №19-1085-002002 от 01.08.2019г. вече е бил налице друг ред за търсене на направените разноски, разписан в самия ЗАНН. А това правело настоящото производство недопустимо, тъй като чл.1, ал.1 от ЗОДОВ намира приложение само ако няма друг ред за търсене на обезщетение.

Действително, в ДВ, бр. 94 от

29.11.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С §9 от ПЗР от този ЗИД на ЗОДОВ са добавени ал. 3, 4 и 5 на ЗАНН. Тези разпоредби уреждат възможност за присъждане на разноски в производството по ЗАНН както пред районните съдилища, така и пред административните-като касационна инстанция. След влизане в сила на това изменение, искове като настоящия ще бъдат недопустими, защото законодателят вече е предвидил друг ред за овъзмездяване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение и др. съдебни. В случая обаче, следва да съобразим чл.5, ал.5 от КРБ, съгласно който „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок“. При липсата на определен друг срок за влизане в сила на горецитираното изменение на чл.63 от ЗАНН, това изменение е влязло в сила на 03.12.2019г. Последното заседание по делото пред РРС е на 02.12.2019г. Тази дата предхожда датата на влизане в сила на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН. А след обявяване на делото за изяснено и приключване на устните състезания, разноски не може да се претендират, дори и да е налице законова възможност. Това е наложило предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.

Ето защо, искът е допустим и на това основание, противно на твърдяното от ответника.

На следващо място:

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение.

Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.

Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Разпечатката съдържа 41 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b950480-9c9a-48b6-975e-cf7b46503383