Определение № 996 от 25.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 996 гр. София, 25.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500315 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 149878/11.12.2025 г. на ищците Й.

В. Т., Т. В. Т. и А. С. Т., чрез процесуален представител адв. Н. Р. от САК, срещу определение № 23396 от 21.11.2025 г. по гр.д. № 14522/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по същото дело.

Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че дадените указания не са изпълнени, както и неправилно определил размера на дължимата държавна такса. След разпореждането от 25.07.2025 г. ищците подали уточняваща молба от 11.08.2025 г., с която подробно изпълнили дадените указания. С молбата било изложено правното основание на иска и бил обоснован интересът на ищцата А. Т. да търси обезщетение за вреди, произтичаща от действията на държавни органи – държавните нотариуси, които до 1998 г. действали като държавни служители. По отношение на дадените указания за държавна такса с уточнителната молба било посочено, че разпореждането в тази част е неправилно, защото искът бил изначално заведен на основание ЗОДОВ, а в тези случаи държавната такса била в размер на 10 лв. съгласно чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В тази връзка била поискана отмяна на разпореждането в частта му относно 1 държавната такса. Поради неправилно определената държавна такса не можело да се приеме, че указанията не са били изпълнени. Молят съда да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – МИНИСТЕРСТВО НА

ПРАВОСЪДИЕТО, не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С исковата молба, вх. № на Административен съд – София град 27864/08.10.2024 г., Й. В. Т., Т. В. Т. и А. С. Т. са предявили срещу Министерство на правосъдието осъдителни искове за сумата от общо 3 083 777 лв., от които 3 068 777 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и 15 000 лв. – за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие незаконосъобразни бездействия на нотариус, който при изповядване с нотариален акт № 177/29.03.1995 г. на договор за дарение на 1/2 ид. част от имот (сега с идентификатор *** по КККР) не извършил надлежна проверка или ако е извършил такава – не уведомил страните по сделката, за наличие на вписана искова молба по чл. 108 ЗС. Надарената А. Т., вярвайки, че е придобила собствеността върху дарения й имот, с нотариален акт № 28/22.05.2012 г. продала същия на другите двама ищци и нейни деца. През 2018 г. същите узнали, че в КККР като собственици на имота са вписани трети лица, във връзка с което предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу тези лица, отхвърлен с влязло в сила решение. По водене на делото в трите инстанции ищците направили и били осъдени да заплатят разноски общо в размер на 68 777 лв., които се явявали имуществена вреда за тях вследствие незаконосъобразното бездействие на нотариуса, както и претърпели имуществени вреди в размер на 3 000 000 лв. от загубата на собствеността на имота, а претърпели и неимуществени вреди – стрес, нервно напрежение и страдания, произтичащи от воденото 6 години съдебно 2 производство, които ищците оценяват на по 5 000 лв. за всеки. Тъй като дейността на нотариуса, изповядал дарението – I нотариус при СНС при СРС, била под надзора на Министерство на правосъдието, ищците считат, че е налице бездействие на длъжностно лице на Държавата при и по повод административна дейност, и Държавата чрез Министерство на правосъдието отговаря на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По исковата молба е било образувано адм. д. № 9873/2024 г. на АССГ, II отделение, 28 състав. С отговра на исковата молба ответникът Министерство на правосъдието оспорил предявените искове, като направил и възражение за неподсъдност на спора на административния съд.

С определение № 26841 от 12.12.2024 г. АССГ, II отделение, 28 състав счел, че делото не му е подсъдно, тъй като актовете на нотариусите не са административни, нито са съставени/издадени по повод административна дейност, нито самата им дейност се явява административна. Поради това прекратил производството по адм. д. № 9873/2024 г. на АССГ и изпратил делото на Софийски градски съд по подсъдност.

По образуваното гр.д. № 14522/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав, с разпореждане от 25.07.2025 г. исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да уточнят откъде произтича правото на А. Т. да търси обезщетение за вреди от загуба на чужд имот – който е дарила на другите двама ищци, както и да представят доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса по исковете в размер на 123 351.08 лв.

Предупредени са за последиците при неизпълнение.

Разпореждането с указанията е връчено на ищците чрез пълномощника им на 30.07.2025 г.

В срока за изпълнение на указанията, с молба от 11.08.2025 г. ищците заявили, че А. Т. имала правен интерес да търси обезщетение за вреди от загубата на имота на същото правно основание, посочено в исковата молба.

Развили са съображения за правното основание на претенцията им като такава по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ с доводи, че до 1998 г. нотариусите били държавни служители. Във връзка с указанието за внасяне на държавна такса поискали от съда да отмени разпореждането си в тази част, тъй като според тях делото било подсъдно на административен съд и дължимата държавна такса била в 3 размер на 10 лв. съгласно чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С разпореждане от 17.10.2025 г. съдът, като констатирал, че с молбата от 11.08.2025 г. указанията, дадени с разпореждането от 25.07.2025 г. не са изпълнени, указал на ищците и им предоставил последна възможност в двуседмичен срок от съобщението да изпълнят указанията, като ги предупредил, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.

Разпореждането е връчено на пълномощника на ищците на 21.10.2025 г.

В дадения срок, изтекъл на 04.11.2025 г., указанията не са изпълнени, поради което с обжалваното определение от 21.11.2025 г. съдът върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Чл. 129, ал. 1 ГПК вменява в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, съдът е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. За целта съдът трябва да даде законосъобразни, ясни, точни и пълни указания в какво се изразяват нередовностите на исковата молба, за да може ищецът да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняването им. При неизпълнение на тези указания от ищеца съдът разполага с правомощието да върне исковата молба като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че предявените искове имали правното си основание чл. 1 ЗОДОВ и били подсъдни на административния съд. Посочената от страната правна квалификация не обвързва съда, правната квалификация на иска е задължение на съда и същата се дава съобразно фактическите твърдения в исковата молба. В случая фактическите твърдения на ищците обуславят правна квалификация на исковете по чл. 49 ЗЗД, които са подсъдни на гражданските съдилища, по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или 4 по повод изпълнение на административна дейност,

В случая статутът на нотариусите към правнорелевантния момент – 29.03.1995 г., се е уреждал в чл. 152 – чл. 162 от Закона за съдебната власт (обн. ДВ бр. 59 от 22.07.1994 г., отм. ДВ бр. 64 от 07.08.2007 г.) в редакция ДВ бр. 87 от 25.10.1994 г. Съгласно тази уредба, в районните съдилища има нотариус, а в районните съдилища, където няма нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия; Нотариусът се назначава от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния окръжен съд.

С оглед тази уредба, въпреки че се назначават от министъра на правосъдието, не може да се приеме, че нотариусите са административен орган или длъжностно лице на административен орган. Същевременно производството по извършване на нотариален акт е охранително, осъществявало се е по реда на чл. 465 и сл. ГПК (отм.), поради което не може да се приеме и че актовете на нотариусите са административни такива. Самата дейност по извършване на нотариален акт по своя характер не е административна, нито е при или по повод административна дейност.

Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим, а отговорността за претърпени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на нотариус при осъществяване на дейност по извършване на нотариален акт следва да се реализира по общия исков ред – чл. 49 ЗЗД.

Ето защо и дължимата държавна такса по предявените искове се определя по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК – в размер на 4 % върху цената на иска, а не по чл. 2а от Тарифата. Дадените от първостепенния съд указания с разпорежданията от 25.07.2025 г. 17.10.2025 г. са били законосъобразни, а предвид неизпълнението им от ищците в първоначално определения и впоследствие дадения срок, правилно с атакуваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Като правилно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 23396 от 21.11.2025 г. по гр.д. № 14522/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по същото дело.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6