Решение № 187 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на осъдения Я. Г. М. за възобновяване на НОХД № 90/2024г. на Районен съд - Козлодуй, 2 състав и ВНОХД № 404/2025г. на Окръжен съд Враца, 2 въззивен наказателен състав.

В искането си М. заявява, че е управлявал моторно превозно средство не под въздействие на наркотични вещества, което било доказано и от обективираното в медицинското изследване. Заявява се, че е употребил течност за пушене, съдържаща хексахидроканабинол, а при последваща проверка било отчетено, че е употребил тетрахидроканабинол. Според искателя първият съд при постановяване на присъдата не е съобразил събраните по делото доказателства и този пропуск е задълбочен при постановяване на решението на въззивния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Без да бъде изрично посочено, по същество се претендират допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон. Отправя се искане Апелативен съд да възобнови наказателното производство, постановените от съдилищата актове да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Козлодуй.

В хода на съдебните прения пред настоящия състав служебният защитник на 1 осъдения - адв. Ю. Д., поддържа депозираното от М. искане. Акцентира на обстоятелството, че въпросът относно употребата или не на наркотично вещество от страна на осъдения не е бил изяснен в пълна степен от съдилищата по фактите като е следвало да бъде назначена експертиза, при която вещите лица след извършване на допълнителен анализ на взетата от Я. М. кръвна проба и използване на научни методи за изследване да дадат заключение дали в нея се установява наличие на тетрахидроканабинол или на хексахидроканабинол. А това съдопроизводствено действие би могло да бъде извършено само, ако делото се върне за ново разглеждане.

Извън това заявява и още едно основание за възобновяване на производството - явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи като мотиви за необходимостта от смекчаване на наказателната санкция както професията на М. - ски учител, така и дългогодишния му опит като шофьор, влияещи върху осъзнаването на противоправността на извършеното, като с по-леко наказание биха се постигнали целите на специалната превенция.

Представителят на Апелативна прокуратура - София пледира за оставяне на искането без уважение. Счита, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, не е приложен грешно материалният закон и наложеното наказание не е завишено. Двете съдебни инстанции били изготвили подробни и аргументирани съображения, за да постановят актовете си. В заключение посочва, че не са налице основанията за възобновяване, регламентирани в чл. 422, ал.5 НПК.

Осъденият М. изцяло се солидаризира с аргументите на защитата си. В дадената му възможност за последна дума заявява желанието си делото да бъде възобновено, за да бъдат изготвени нови експертизи.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд установи следното:

С присъда № 2/17.02.2025г. на Районен съд – Козлодуй, 2 състав осъденият Я. Г.

М. е признат за виновен в това, че на 25.03.2023г. около 18.30 часа в град Козлодуй по главен път II - 11 км. 81+772 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДКН *** след употреба на наркотични вещества тетрахидроканабинол, установена по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК като на основание чл. 343б, ал.4 НК и чл. 54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, търпимо, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, при първоначален строг режим, глоба в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) години. С присъдата Районен съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 НК и се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

След въззивна жалба от упълномощен защитник на осъдения, с решение № 2

14/26.01.2026г. по ВНОХД № 404/2025г. на Окръжен съд – Враца, 2 въззивен наказателен състав е потвърдена атакуваната присъда на Районен съд - Козлодуй.

Решението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила в деня на постановяването му.

Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуално легитимиран за това субект, в рамките на предвидения шестмесечен срок от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.

Всъщност лично заявените от осъдения основания в него са били обект на разглеждане и от първостепенния, и от второстепенния съд, тъй като в същия вид са били поставени за обсъждане и на тяхното внимание. Отправен е упрек за несъобразяване на съдилищата по фактите с обективираното в доказателствените способи, което е довело и до формиране на неправилни правни изводи. За нуждите на настоящото производство тези заявления могат да бъдат разгледани на плоскостта на твърдения за пороци в аналитичната дейност на съдилищата, повлияли върху правилното формиране на тяхното вътрешно убеждение, което да съставлява процесуално нарушение, рефлектиращо върху адекватното приложение на материалния закон. Доводите на искателя, развити в съдебно заседание и от неговия процесуален представител са напълно несподеляеми. Както първият, така и вторият съд са разгледали всички събрани по делото доказателствени източници съобразно тяхното действително съдържание и носената от тях относима информация не е тълкувана по превратен начин. Както Районен съд, така и Окръжен съд са възприели категоричната позиция на притежаващите специални знания експерти, изследвали взетата по установения ред кръвна проба от Я. М., която позиция се основава на научни изследвания и познания в областта на химията и токсикологията. От една страна, съобразно действителното му съдържание, е разчетено заключението на експерта по фармакологичната експертиза, че в течността, установена във флаконите, иззети от жилището на осъдения, за които и той самият твърди, че е поръчал по интернет и употребявал преди извършената му от свидетелите В. и Б. полицейска проверка, се съдържа единствено хексахидроканабинол, но не и тетрахидроканабинол.

Без изкривяване на носената информация, първостепенният и второстепенният съд, са разгледали и коментирали в светлината на това заключение, изводите на експертите по химико-токсикологична и допълнителна химико-токсикологична експертиза, че в кръвната проба на М., взета непосредствено след деянието и изследвана по визирания в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози метод на газова хроматография с масспектрална детекция се констатира наличие на метаболит на тетрахидроканабинола, доказващо употреба на тетрахидроканабинол от Я. М.. При допълнително разглеждане на хроматограмите от проведеното изследване, вещите 3 лица са установили и качествено присъствие, но не и количествено такова на метаболит на хексахидроканабинола /карбокси-хексахидроканабинол/, не и чист хексахидроканабинол, което доказва употреба на хексахидроканабинол без връзка с установения тетрахидроканабинол. Експертите са категорични /в какъвто смисъл е и становището на Районен и Окръжен съд/, че използваният от тях метод изключва възможността едно вещество да бъде отчетено като друго, както и че превръщането на хексохидроканабинол в тетрахидроканабинол в човешкия организъм не почива на наличните научни данни. Двете съдебни инстанции не са изключили от доказателствената маса протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби /л.68 от материалите от досъдебното производство/, третирайки го като писмен доказателствен източник, но обективираната в него информация за адекватно поведение на осъдения към момента на изследването - 25.03.2023г. в 19.45 часа не игнорира установените метаболити във взетата кръвна проба. Това е така, тъй като, както правилно са отбелязали съдебните състави, за да е съставомерно осъщественото от М., е необходимо да е налице употреба на наркотични вещества при управление на моторно превозно средство, а не под тяхно въздействие. Още повече, че описаното в този протокол от медицинско изследване отразява субективни състояния на едно лице и не противостои на обективното химико-токсикологично изследване на взета от него кръвна проба. Възприемайки коректно съдържимата във всички доказателствени източници информация, и първоинстанционният, и второинстанционният съд, са достигнали до безпротиворечива фактическа обстановка, въз основа на която са формирали и своите правилни правни изводи. В този смисъл съставът на Апелативен съд не може да се съгласи със защитата, че съдилищата са се поставили в невъзможност за изясняване на фактологията по спора, тъй като не назначили експертиза, която да изследва въпроса дали в кръвната проба от Я. М. се установява наличие на тетрахидроканабинол и на хексахидроканабинол, на който въпрос всъщност вече професионално е отговорено в изслушаните и възприети по делото експертизи. Така съдилищата не са допуснали процесуални нарушения, които да дадат основание да бъде възобновена тяхната правоприлагаща дейност.

Относно възражението за явна несправедливост на наложеното на осъдения Я. М. наказание, сочено от процесуалния му представител в хода на съдебните прения пред настоящия съд:

Действително, подобен довод не е коментиран от самия осъден в неговото искане, но този съдебен състав счита, че липсва пречка допълнително да бъдат изложени основания за възобновяване на производството измежду тези по чл. 422, ал.1, т.5 НПК, каквото е това по чл. 348, ал.1, т.3 НПК в конкретния случай, стига това искане да е депозирано в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 НПК. По настоящото производство проведеното на 27.04.2026г. открито съдебно заседание, в което е афиширано искането, е в този срок и поради това този съдебен състав дължи 4 произнасяне и по него. При разглеждане по съществото му, позицията на съда е идентична с тази, заявена по повод основанията, изложени в искането от осъденото лице. При отмерване на наказанията на Я. М. решаващите съдилища са съобразили относимостта между смекчаващи и отегчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства без да фаворизират някое от тях. При визирани в специалния минимум на действащата към момента на деянието по-благоприятна приложима правна норма наказания - лишаване от свобода за срок от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, на М. е наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер - 2 години и глоба в средния размер - 1000.00 лева, както и той е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

Размерът на наказанията е съобразен с личността на осъдения, отличаваща се с немалка степен на обществена опасност - осъждан за престъпление против народното здраве, различаващо се от понастоящем разглежданото и невлияещо върху правната квалификация на извършеното, изтърпяване на наказанието по тази присъда осем дни преди да бъде осъществено престъплението по чл. 343б, ал.4 вр. ал.3 НК и немалкото нарушения на правилата за движение по пътищата в битността на Я. М. като водач на моторно превозно средство. Тези негативни характеристики за осъдения не са били надценени от Районен съд - Козлодуй и Окръжен съд - Враца и те справедливо са отмерили наказанията на М., основателно неприемайки наличието на многобройност или изключителност на смекчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства.

Разпечатката съдържа 27 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b93ce74-87d2-4705-8b1e-95a7aa25742a