Решение № 231 от 30.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Велико Търново, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000183 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №260013 от 22.02.2021г., постановено по т.д. №57/2019г., Окръжен съд-Габрово е осъдил Н. С. Н. от гр.Севлиево да заплати на Д.

ЕООД-гр.Горна Оряховица сумата от 13 025,60 лева, извършени СМР по протокол за приемане на извършени СМР №2/29.11.2018г., заедно със законната лихва от 29.07.2019г. – датата на подаване на исковата молба – до окончателното й изплащане. Отхвърлил е предявения иск за заплащане на СМР по протокол за приемане на извършени СМР №2/29.11.2018г. за горницата над уважения размер от 13 025,60 лева до предявения размер от 26 025,60 лева, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица против Н. С. Н. иск за заплащане на сумата от 6 152,16 лева, неустойка по чл.23 от договора за забавено плащане на част от аванса, заедно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица против Н. С. Н. иск за заплащане 1 на сумата от 980,32 лева, неустойка по чл.23 от договора за забавено плащане по протокол за приемане на извършени СМР №1/23.07.2018г., заедно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица против Н. С. Н. иск за заплащане на сумата от 6 152,16 лева, неустойка по чл.23 по протокол за приемане на извършени СМР №2/29.11.2018г., заедно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Н. Н. да заплати на Д. ЕООД сумата от 1 141,56 лева, направени разноски по делото. Осъдил е Д. ЕООД да заплати на Н. Н. сумата от 1 569,60 лева, направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Н. Н., чрез пълномощника адвокат С.К., от Адвокатска колегия-Габрово.

Обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на Д. ЕООД сумата от 13 025,60 лева – извършени СМР. В тази част същото било неправилно. Неправилно Окръжният съд бил кредитирал заключенията на съдебно техническите експертизи. Договорът между страните бил прекратен от възложителя Н. с едностранно писмено предизвестие, получено от ищеца на 23.11.2018г., от когато действа.

Правилно Окръжният съд бил приел, че няма доказателства Н. да е получил поканите на ищеца. Ищецът бил в неизпълнение на договора, поради лошо качество на изпълнените СМР. Жалбоподателят бил направил възражение за неизпълнение поради лошо качество на СМР с отговора на исковата молба т.е. в срок. Недостатъците били доказани и били съществени, поради което жалбоподателят не дължи цената им.

Жалбоподателят моли

Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да остави без уважение предявените искове от Д. ЕООД. Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.

Постъпил е отговор от ищеца Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица, чрез пълномощника адвокат Н. М. от Адвокатска колегия-Велико Търново.

Обжалваното решение в обжалваната от ответника част било правилно.

Правилно Първоинстанционният съд бил приел изцяло заключенията на 2 съдебно техническите експертизи.

Моли Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 13 025,60 лева – извършени, но незаплатени СМР. От събраните по делото доказателства – заключения на експертизи и свидетелски показания – било установено, че ищцовото дружество е изпълнило качествено договорените СМР на обща стойност 37 269,56 лева, от които ответникът му е заплатил само 23 892,46 лева. Поради това правилно Окръжният съд е уважил изцяло исковата му претенция за главница в размер на сумата 13 025,60 лева.

Недоказани били твърденията на ответника за некачествено изпълнени СМР.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Д. ЕООД-гр.Горна Оряховица, чрез адвокат Н. М..

Обжалва решението на Окръжен съд-Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията му за неустойка в общ размер на сумата от 13 284,64 лева по чл.23 от договора.

Моли Апелативният съд да обезсили обжалваното решение в частта, с която Габровският окръжен съд „отхвърля предявения иск за заплащане на СМР по протокол №2/29.11.2018г. .за горницата над уважения размер от 13025,60 лева до предявения размер от 26025,60 лева, като неоснователен и недоказан.”, но делото да не се връща на Първоинстанционния съд. В тази част същото било недопустимо като постановено по непредявен иск.

Предявен бил иск за сумата 13025,60 лева-реално изпълнени, но незаплатени СМР. Нямало предявена искова претенция за заплащане на „горницата” над този размер, но с оглед цялостното произнасяне по предявения иск, делото не следва да се връща на Окръжния съд.

Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната от него част и вместо него по съществото на спора да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ЕООД-то сумата 6 152,16 лева – неустойка във връзка със забавено плащане на аванс по договора; сумата 980,32 лева – неустойка във връзка със забавено плащане по протокол №1/23.07.2018г., както и сумата 6 152,16 лева – неустойка във връзка със забавено плащане по протокол №2/29.11.2018г.; или да му бъде 3 заплатена, като неустойка по чл.23 от договора, общо сумата от 13 284,64 лева – неустойка по чл.23 от договора, сборно акцесорно вземане. Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.

Неправилно Окръжният съд бил приел, че договорът е прекратен едностранно от ответника с писмо от 22.11.2018г., поради лошо качество на изпълнените СМР. Към този момент ответникът е бил недобросъвестен, тъй като не е бил изпълнил своите договорни задължения. Не е дал и срок за отстраняване на недостатъци, каквито ищецът твърди, че не е допуснал.

Неправилно в първоинстанционното решение било прието, че догоорът няма предварително уговорена цена, за да се изчислят неустойките. Цената е определена в приложение №1 в размер на 123 043,14 лева. Съгласно договора възложителят дължи авансово 24608,63 лева до 19.06.2018г. На 13.06.2018г. е внесъл само 15000 лева с ДДС, частичен аванс, поради което от 20.06.2019г. е в забава и дължи неустойка за 414 дни /до 29.07.2019г./ в размер на 0,2% от 123043,14 лева, но не повече от 6152,16 лева.

Поради това моли Апелативният съд да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 6152,16 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на аванс.

Ответникът бил в забава и относно плащане цената на приетите с протокол №1/23.07.2018г. СМР – трябвало е да плати до 30.07.2018г., а е платил едва на 14.09.2018г., поради което дължи неустойка за забавено плащане от 31.07.2018г. до 13.09.2018г. в размер на 980,32 лева.

Моли Апелативният съд да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата 980,32 лева, с посочения произход.

Въззивникът ищец счита, че ответникът му дължи и сумата 6152,16 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на приетите СМР с протокол №2/29.11.2018г., тъй като е трябвало да ги плати на 07.12.2018г., а ги е платил със забава от 234 дни.

Моли Апелативният съд да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 6 152,16 лева, с посочения произход.

4

Постъпил е отговор от адвокат К., като пълномощник на Н..

Моли Апелативният съд да потвърди решението на Габровския окръжен съд в обжалваната от Д. ЕООД негова част, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на неустойка, като правилно.

Въззивникът ищец и въззивникът ответник, чрез процесуалните си представители съответно адвокат Н. М. и адвокат Х. Д., в съдебно заседание и в писмени защити поддържат подадените от тях жалби и отговори.

И двете страни претендират за присъждане на направените разноски по делото в тази инстанция, за което представят списъци по реда на чл.80 от ГПК и документи към тях.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.

При обсъждане на тяхната основателност приема за установено следното.

Ищецът Д. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Т. Р. Д., твърди в исковата молба и по делото, че на 12.06.2018г. страните по делото сключили договор за СМР на обект в гр.Севлиево, УПИ V, в кв.92 по ПУП, като ищецът е изпълнител, а ответникът възложител. Били договорени възнаграждение и начин на плащане на същото. Възложителят слядвало да плати общо 123043,14 лева с ДДС, по следния начин: авансово 20% или сумата 24608,63 лева в срок до 5 работни дни от подписването на договора т.е. до 20.06.2018г.; по приемо-предавателен протокол №1/23.07.2018г. – 10892,46 лева, цена на изпълнените СМР на този етап, в 5 дневен срок от тази дата и по протокол за приемане на СМР на стойност 26025 лева №2/29.11.2018г., при изготвянето на който ответникът не се е явил 5 да подпише, но подписали свидетелите Й. Р. и К. М., който протокол е изготвен след като на 23.11.2018г. възложителят уведомил изпълнителя, че «разваля договора» поради неизпълнение на задълженията от изпълнителя и договорът да се счита прекратен Ответникът трябвало да плати също в 5дневен срок посочената сума. Вместо това възложителят платил само частичен аванс от 15000 лева на 13.06.2018г., а остатъкът едва на 14.09.2018г.

По протокол 1/23.07.2018г. ответникът платил цената на извършените СМР в размер на 10892,46 лева не до 29.07.2018г., а едва на 14.09.2018г. По протокол 2/29.11.2018г., ответникът също не платил в срок т.е до 06.12.2018г., както и до днес. Ищецът твърди, че е изпълнил СМР на обекта в съответствие със съставения акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от техническия ръководител на обекта. Досега техническият ръководител не бил съставил акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на СМР, съгласно Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, и към момента изпълнението на СМР е спряно. Ищецът изчакал достатъчно време, в което нито се осъществил контакт между страните, нито ответникът да е платил, след което чрез нотариус П. Д. му връчил нотариална покана да плати в 7 дневен срок, тъй като е неизправна страна и го уведомил че ако в този срок не плати, ищецът ще счита договора за развален и ще предяви иск пред съда. Освен това ищецът уведомил ответника, че при неплащане в дадения срок, ще счита договора за развален поради неизпълнение от страна на възложителя.

Нотариалната покана е връчена на представител на ответника на 05.03.2019г.

В дадения срок и до сега ответникът не се е издължил, Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимите суми- цената на изпълнени на обекта СМР и дължима съгласно чл.23 от договора неустойка, заедно със законната лихва, считано от 29.04.2019г. – датата на подаване на исковата молба в съда – до окончателнот й изплащане. Посочва банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.

С молба-уточнение на исковата от 02.09.2019г. ищецът заявява, че претендира за извършени СМР общо сумата от 36918,06 лева, от която 6 ответникът е платил частично и със забава съответно 15000 лева като частичен аванс и 8892,46 лева частично плащане по приемателен протокол №1/23.07.2018г. след приспадане на 1666,67 лева от внесения аванс като актуваната и приета с приемателен протокол 2/29.11.2018г. сума за извършени СМР в размер на 26025,60 лева не е платена изцяло. Тъй като ответникът е неизправна страна, ищецът е прекратил едностранно договора считано от 13.03.2019г., към който момент същият дължи неустойка. Поради това ищецът претендира ответникът да му заплати сумата от 26025,60 лева по протокол №2 за извършени но незаплатени СМР, както и следните неустойки по чл.23 от договора: 1.неустойка в размер на 6152,16 лева за забавено плащане на аванс за времето от 20.06.2018г., когато е следвало да плати аванс от 24608,63 лева /в срок 5 дни от 12.06.2018г. – датата на подписване на договора като размерът на дължимия аванс е 20% от общата стойност на договора 123043,14 лева по 0,2% от 123043,14 лева за всеки просрочен ден /общо 414 дни/, но не повече от 6152,16 лева; 2.неустойка поради неплащане в срок на цената на СМР по протокол №1/23.07.2018г. /срокът е 5 дни от подписване на протокола т.е до 30.07.2018г./, ответникът е платил едва на 14.09.2018г. или дължи неустойка за 45 дни забава по 0,2% за всеки ден просрочие върху 123043,14 лева, но не повече от 6152,16 лева /5% от сумата по договора/ и 3.неустойка за неплащане в срок на цената на СМР по протокол №2/29.11.2018г. в размер на общо 26025,60 лева с ДДС – плащането е следвало да се извърши до 06.12.2018г. /5дни след изготвянето на протокола/ и до 29.07.2019г./датата на завеждане на делото/ ответникът е в забава 234 дни и дължи неустойка по 0,2% за всеки просрочен ден, но не повече от 6152,16 лева.