Протокол № 111 от 31.05.2022, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 111 гр. Котел, 27.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йовка Ж. Бъчварова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева и прокурора Цв. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Частно наказателно дело № 20222210200073 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор С.;

Лицето чието настаняване се иска – М. М. С., ред. призован, явява се;

Свидетелят Д. М. М., ред. призован, явява се;

Свидетелката ДЖ. М. Д., ред. призована, явява се;

Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.

Служебният защитник на М.С. - адв. Р.Х., неред. призован, не се явява.

По делото не е върнат отрязъкът от призовката, с ко ято адв. Х. е призован за днешното съдебно заседание. Вместо адвокат Х., се явява упълномощената от него адв. М.Г., която представя пълномощно.

По даване ход на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Г. : Да се даде ход на делото , въпреки нередовното призоваване.

Колегата е уведомен своевременно, но поради личен ангажимент, днес не може да се яви, затова ме упълномощи.

М.С. : Да се гледа делото.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:

М. М. С., български гражданин, роден на ********, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, постоянен адрес в 1

*********** ЕГН **********;

Д. М. М., български гражданин със средно образование, пенсионер, неосъждан, постоянен адрес гр.

**************, л.к.

№

********************** ЕГН **********, брат на М.С., желае да свидетелства;

ДЖ. М. Д., българска гражданка, с основно образование, пенсионерка, вдовица, неосъждана, постоянен адрес *********** ЕГН **********, л.к.

******************, майка на М.С., желае да свидетелства;

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те обещават да говорят само истината, след което ги отстрани от с. з.

Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:

Д. М. С., българска гражданка, с висше медицинско образование, неосъждана, постоянен адрес ***********, ЕГН **********, без родство с М.

Янакиев.

Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде заключение по знание и съвест.

Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от свидетелите.

Страните заявиха, че нямат искания по чл. 274 от НПК.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.

Страните заявиха, че нямат искания по чл. 275 от НПК СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО

СЕ

ДОКЛАДВА, като

2 съдът разясни на страните фактическите обстоятелства и направеното искане.

Прокурорът: Поддържам предложението.

Адв. Г. : Запознати сме с предложението на РП Сливен.

М.С. : Аз не знам защо брат ми е писал жалбата против мен. Проблемът с брат ми е, затова че съм хъркал и той постоянно ми думка на стената.

Стаите ни са една до друга. Той постоянно ми думка и на вечер ми се събират 10-15 минути сън всяка вечер. Осъмвам пред печката, гледайки телевизия.

Брат ми е постоянно пиян и ми създава постоянно психически тормоз. Още след като се оженихме и брат ми се върна от София, започнаха караниците.

Той все търси кавга. Отношенията ни са силно влошени. Никога нищо не съм му казвал. Брат ми постоянно пие и се караме. На скоро, докато му кажа да не ми думка, той тръгна срещу мен, бутна ме върху една пластмасова кофа пълна с пръст и ме удари в кръста. След това ме обърна, хвана ме за гушата и започна да ме души. Трябваха ми десет секунди, да ме остави на място. Аз съм добре. Аз ходя при д-р Г.. Миналата седмица бях при нея. Вземам „Клонарекс“ и „Невротоп“ три пъти по едно хапче. Вземам ги редовно. Става ми лошо, отпадам и оставам без сили. Аз не съм агресивен. От двадесет години не съм употребявал алкохол. Като ми стане лошо, ходя при комшийката, която е медицинска сестра и тя ми бие натрийбром. Аз съм бояджия, но нямам работа в момента. Майка ми ми плаща лекарствата от пенсията. Брат ми постоянно пие и постоянно ми вика „луд“. Онзи ден пак беше пиян, подгони ме и ако бях спрял, щеше да стане кавга. Вика ми „Педераст, ти не си добре, ти си луд!“. На бившата ми жена вика курва. Ако ù кажа, какво ще стане? Като излезе работа, ходя да работя. Викат ме в Ябланово. Ако излезе някъде настрани работа, ходя. Майка ми ми купува лекарствата с пенсията си. Брат ми постоянно пие и лъже. Постоянно ми вика луд. Преди няколко дни беше пиян и ме подгони. Вика ми педераст, ти си луд, на бившата ми жена казва курва. Нямам проблем със съселяните си. Не съм се карал с тях. Освен с брат ми, с други хора нямам проблеми. Аз и в центъра на селото не ходя, защото не издържам на кавга и не обичам да се говори на висок тон. Ходя при сестра ми. Тя живее в друга къща в Ябланово и ходя да ù помагам. С нея нямам никакъв проблем. Тя също ми помага, взема ми лекарства, дава ми пари.

Страните нямат въпроси.

3

Разпитаният по делото свидетел Д.М., КАЗА : М. ми е брат. Аз подадох жалбата в прокуратурата. Майка ми не е подписала тази жалба.

Съдът : Защо пише, че жалбата е написана и подписана и от нея?

Свидетелят: Тя ми даде личната си карта и направихме жалбата. Аз подписах майка. Подписах я, защото направо сложиха жалбата в плика.

Жалбата я написа момичето от адвокатската кантора в селото и я сложи плика. Не мога да кажа как се казва момичето.

Съдът: А майката знаеше ли какво е съдържанието на жалбата?

Свидетелят: Горе-долу, да. След като ми даде личната си карта, тя усети, че ще пусна жалба. То ми писна. Казах ù, че ще отида до съвета да взема документи и след това да отида при момичето, да ми попълни жалбата.

Проблемът между нас с брат ми е, че брат ми ми удря по стената всяка вечер.

Много пъти ми разбива вратата. Излиза всяка вечер пред вратата ми и удря с брадва и казва да изляза, че ще ме чука в гъза, в устата и при ебането ще ми изкара червата. Майка ги слуша тези работи. Вратата ми стана на дупки.

Миналата година си оправих вратата и я лакирах, и той пак ми я разби. Всяка вечер в полунощ, към 02,00- 03,00 часа ми удря по стената. Аз имам стенд на сърцето и изведнъж може да ми стане нещо. Вместо всевишният да ми вземе душата, той ще я вземе преди това. Като започне да ми удря по стената и сърцето ми започва да бие. То не е една, не е две вечери, то е всяка вечер това. Майка ми го предупреди, полицаите го предупредиха, същата работа.

Полицаите му правиха преписка и след половин час пак същата работа. Той ми иска пари. През деветдесетте години му дадох осем хиляди лева да си купи апартамент. Той една стотинка не ми върна. Аз тогава вземах най-добрите пари в „Кремиковци“, защото работих там. Оттам си издадох и документи за пенсия. Вземам си хубава пенсия. Престанах да давам пари, а той иска дял от къщата. При даването на парите за апартамента се разбрахме къщата да е за мен, а апартаментът за него. И какво стана накрая? Той отиде нагоре надолу, по комар, по пиянстване, не ходеше на работа и накрая жена му го изгони и си дойде на село. Нали ми е брат, дадох му едната стая. Нали къщата е за мен.