Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 18.08.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 325/2025
Вид
Решение № 221
Подписан
18.08.2025
В сила
18.08.2025
Състав
Мария Кръстева Маринова, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 536 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5, изр. първо · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 129, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 147 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000325 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на А. Д. Т. в качеството му на новоизбран управител на „Красимира-1“ ЕООД със седалище гр. Добрич, ЕИК 103893322, срещу решение № 46/02.06.2025г., постановено по т. д. № 80/2025г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е потвърден отказ

№

20250516132107/19.05.2025г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, ТР, постановен по подадено от жалбоподателя заявление № 20250516132107 за вписване на промени по партидата на дружеството.

В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се оспорва правният извод на длъжностното лице по регистрацията, възприет от окръжния съд, че спряното регистърно производство по предходно заявление препятства вписването на заявените за регистрация обстоятелства. Съображенията за неправилност на този извод, са че съдебното производство, дало основание за спирането на регистърното производство, е приключило с влязло в сила съдебно решение, което е предоставено на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ още с предходно 1 заявление (рег. № 20250502122327). Твърди се също неизпълнение на изискването на чл. 22, ал. 5, изр. първо ЗТРРЮЛНЦ за даване указания на заявителя за представяне на необходим документ- решение на едноличен собственик на капитала, релевират се и съображения относно обхвата на проверката, която следва да извърши съда при обжалването на отказ за вписване. Искането е за отмяна на решението и на постановения отказ и даване на задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за вписване на заявените промени.

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТР, от легитимирано лице, чрез новоизбрания органен представител на търговското дружество- жалбоподател, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се преценява като основателна по следните съображения:

Подаденото заявление вх. № 20250516132107 от А. Д. Т. в качеството му на управител и представляващ „Красимира- 1“ ЕООД, ЕИК 103893322, по което е постановен обжалвания отказ на АВп, ТР, е за вписване на следните промени по електронната партида на търговското дружество: заличаване на Р.Г.М. като управител и вписване на заявителя като управител, вписване на нов едноличен собственик на капитала- „Фулмакс Пропърти“ ЕООД.

Със заявлението са представени следните документи: договор за прехвърляне на дружествени дялове от 14.05.2025 г. с нотариална заверка на подписи и съдържание, извършени едновременно, декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ от Д. Л.- едноличен собственик на капитала на дружеството- заявител, решение от 11.04.2025 г. на едноличния собственик на капитала за продажба на дружествени дялове и избора на нов управител на А. Т. Д., актуален дружествен договор на дружеството- приобретател, решение от 15.05.2025 г. на дружеството приобретател за приемането на нов учредителен акт, документ за внесена държавна такса.

За да постанови отказ рег. № 20210226162825/01.03.2021г., при извършване на проверка за спазването на изискванията на чл. 21 от ЗТР и Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията при АВп е 2 направило извод, че е налице спиране на регистърно производство по заявление рег. № 20230629145846, до приключване на т.д. № 91/2023г. по описа на Окръжен съд- Добрич, касаещо заявените за вписване промени в обстоятелства, а към момента по делото не е постъпил служебно акт за съда за възобновяване на производството, както и че към заявлението не е представено решение по чл. 12, т. 12.5 от учредителния акт на „Фулмакс Пропърти“ ЕООД.

С подадената в срок жалба срещу отказа на ДЛР заявителят е представил решение от 14.05.2025г. на дружеството- приобретател за придобиване на дружествените дялове на Л., взето на основание чл. 147 ТЗ и чл. 12 от учредителния акт на дружеството.

В мотивите на обжалваното решение съдът е отрекъл основателността на съображенията на жалбоподателя, че представеното на Агенция по вписванията, ТР, влязло в сила решение по т. д. № 91/2023г. по описа на Окръжен съд- Добрич, установява основанието за възобновяване на спряното предходно регистърно производство, и е направен неправилен правен извод, че ДЛР не е имало задължения за даване указания на заявителя по чл. 22, ал. 5, изр. първо ЗТРРЮЛНЦ за представяне на решение по чл. 12, т. 12.5 от учредителния акт на „Фулмакс Пропърти“ ЕООД, по съображения, че тази нередовност не била от категорията обстоятелства, по отношение на които ДЛР следва да даде указания.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от ГПК, както и в изрично предвидените в ТЗ случаи. Вписване, извършено в нарушение на забрана по чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, е нищожно по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, в резултат на това, че актът на длъжностното лице по регистрацията е нищожен, като постановен извън правомощията му - в този смисъл решение № 109/15.07.2015 г. по т. д. № 258/2014 г. на ВКС, І ТО.

Спирането на производството по регистрацията въз основа на акт на съда, постановен на основание чл. 536 от ГПК, представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване по партидата на дружеството преди всичко по спряното регистърно производство, образувано по конкретното заявление, посочено в определението по чл. 536 от ГПК, но 3 тази временна забрана разпростира действието си и по отношение на последващо подадени заявления от същия молител за вписване на същите обстоятелства – (в тази смисъл решение № 176/24.11.2017г., постановено по т. д. № 389/2017г. по описа на ВКС, ТО, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.)

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР регистърното производство се възобновява незабавно след представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране. Законът не поставя изисквания относно качеството на лицата, които биха могли да сезират валидно Агенцията по вписванията за възобновяване на спряно регистърно производство, поради което следва да се приеме, че доказателствата могат да бъдат представени от всяко лице, което се легитимира като заявител по чл. 15 ЗТР и има интерес от възобновяването.

Същевременно, това тълкуване на закона от съдилищата влиза в колизия с липсата на утвърден образец на заявление за представяне на доказателства за възобновяване на регистърното производство по чл. 19, ал. 5 ЗТР, което аргументира длъжностните лица да приемат, че легитимиран да сезира валидно Агенцията по вписванията за възобновяване на регистърното производство е единствено съдът. Горното води до постановяване на идентични откази, обосновани единствено с липсата на сезиране на Агенцията с надлежно заявление и съображение, че представяният акт следва да бъде изпратен от съда по служебен път.

Липсата на подзаконов нормативен не може да бъде тълкувана във вреда на заявителя и да обоснове отказ от приемане на представените доказателства, независимо от формата, в която същото е осъществено – друг вид заявление, молба със свободен текст, обяснителна записка. Поради това в тази хипотеза длъжностните лица следва да съобразят характера на заявлението с оглед неговото съдържание, като пристъпят към незабавно възобновяване на регистърното производство, независимо от това, че съдебното решение е представено към заявление, съответно на друг вид искане, или с последващо заявление, доколкото образец, съответен на конкретното искане, изобщо липсва. Обстоятелството, че релевантният за възобновяване на производството съдебен акт следва да бъде изпратен служебно от съда, не може да послужи като законосъобразен аргумент за отказ, тъй като задължението за служебно изпращане по чл. 30, във връзка с чл. 14 ЗТР не влиза в колизия с признатото право на заявителя по чл. 19, ал. 5 4

ЗТР сам да поиска възобновяване на регистърното производство, като представи съответните доказателства. Вън от това, по искането за спиране на регистърното производство се образува самостоятелно охранително производство с определен съдия– докладчик, по правило различен от докладчика по спорното преюдициално (висящо или бъдещо) дело. За съда, постановил спиране на регистърното производство, липсва задължение да следи служебно за отпадане на пречките за спирането (да следи резултата от исковото производство), а за съда по исковото производство също не е налице изрично предвидено задължение да уведоми съда, спрял регистърното производство, за влизане в законна сила на решението или за прекратяване на производството по делото, независимо от основанието. Горното обосновава правния интерес и легитимацията на заявителя сам да сезира Агенцията по вписвания със съответния документ- влязъл в сила съдебен акт, от който се установява отпадане на основанието за спиране на регистърното производство, и имплицитно се заявява по необходимост искане за възобновяване на спряното регистърно производство и произнасяне по съответното заявление преди последващо постъпилите.

В конкретния казус, решението на ДОС, с което се е произнесъл по предявените от едноличния собственик на капитала искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като същите са уважени изцяло, е влязло в сила на 19.11.2024г.

Съдебния акт е представен от заявителя при подаване на предходно заявление вх. № 20250502122327, но от това не е последвало възобновяване на спряното регистърно производство. Решение по т.д. № 91/2023г. по описа на ДОС, с отбелязване за датата на влизане в сила- 19.11.2024г., е представено и с процесното заявление № 20250516132107. Спряното до приключване на т.д.

№ 91/2023г. по описа на Окръжен съд- Добрич регистърно производство е възобновено от АВп, ТР, повече от шест месеца след окончателното разрешаване на преюдициалния правен спор по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с влязло в сила решение, и е постановено вписване по предходно заявление рег. № 20230629145846, въз основа на акт за възобновяване на регистърно производство и акт на съда за оповестяване, постъпили с вх. № 20250530164744 и вх. № 20250530151106. Обжалваното решение е постановено след входиране на служебно изпратените документи от ДОС, установяващи окончателно отпадане на временната забрана за вписване.

5

Производството по жалба срещу отказ на ДЛР се развива по правилата на Глава двадесет и първа ГПК, по реда на обжалване на определенията, при условията на пълен въззив, без да се прилагат ограниченията на чл. 269 ГПК.

Съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на отказа с оглед изискванията на ЗТРРЮЛНЦ като вземе предвид представените с жалбата документи (съгл. разрешението по приложение на закона, дадено с ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС). В случая, съдът, сезиран с жалба по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да се съобрази като изпълнение на изискванията на закона представеното с жалбата до окръжния съд решение от 14.05.2025г. на дружеството- приобретател за придобиване на дружествените дялове на Л., взето на основание чл. 147 ТЗ и чл. 12 от учредителния акт на дружеството, което не е било представено със заявлението, но ДЛР не е дало указания предвид извода за действаща временна забрана за вписване по силата на акт на съда по чл. чл. 536 от ГПК. Посочената нередовност съставлява типичен случай на непълнота на приложенията по смисъла на чл. 22, ал. 5, изр. първо ЗТРРЮЛНЦ, при която длъжностното лице по регистрацията има задължение да даде указания на заявителя за отстраняване й, а именно в хипотезата, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон.