Определение № 4579 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4579 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002104338 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 901/26.09.2025 година, подадена от К. Г. С., срещу решение № 423/11.08.2025 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 417/2024 година.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 172/10.02.2022 година на Районен съд Велико Търново, ХVІ-ти състав, постановено по гр. д.

№ 2028/2021 година, в частта му, с която на основание чл. 59, ал. 9 от СК, е изменен определения с решение № 574/26.06.2020 година на Районен съд Велико Търново, постановено по гр. д № 9662020 година режим на лични отношения на бащата К. Г. С. с детето Х. К. С. като е постановил друго, с което е определил такъв както следва: бащата К. Г.

С. да има право да взема детето Х. К. С. при себе си всяка първа и трета седмица от месецаот 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, през всяка нечетна година за Коледните празници-от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 25 декември, през всяка четна година за Великденските празници-от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и за една седмица през лятото, когато майката не е в отпуск.

В касационната си жалба К. Г. С. излага доводи, че обжалваното решение на Окръжен съд Велико Търново е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което определения с решение № 574/26.06.2020 година на Районен съд Велико Търново, постановено по гр. д № 9662020 година режим на лични отношения на К. Г. С. с детето Х.

К. С. да бъде запазен като не бъде изменян по реда на чл. 59, ал. 9 от СК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.

1

1 и т. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по касационната жалба М. М. Я. е подала отговор с вх. № 13 302/29.10.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 423/11.08.2025 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 417/2024 година по подадената от К. Г. С. касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение като оспорваното с нея решението бъде потвърдено.

К. Г. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.08.2025 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 11 901/26.09.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да обоснове решението си съставът на Окръжен съд Велико Търново е изложил мотиви за това, че първоинстанционният съд бил сезиран с искова молба на М. М. Я. като майка и законен представител на детето Х. К. С.. В исковата молба се твърдяло, че ответникът К. Г.

С. не полагал необходимите грижи за отглеждане и възпитание на детето и системно не спазвал определения режим на лични отношения с него като при вземането и връщането му проявявал агресия към майката, което влияело негативно на емоционалното и психическото състояние на детето. С оглед това се правело искане до съда да постановял решение, с което К. Г. С. да бъдел лишен от родителски права по отношение на детето, а евентуално правата му да бъдели ограничени или да измени решението по гражданско дело № 966/2020 година, по описа на Районен съд Велико Търново като се намаляло времето за лични отношения между тях и се определели подходящи защитни мерки.

К. Г. С., в срока по чл. 131 от ГПК, представил отговор на исковата молба, в който оспорвал основателността на исковите претенции. Твърдял, че причина за спора между родителите била липсата на конкретизация в съдебното решение кой и по какъв начин трябвало да предава детето при осъществяване на определения режим на лични отношения с бащата.

Навеждали се доводи, че К. Г. С. полагал адекватни грижи за отглеждане на детето предвид възрастта и здравословното му състояние и че то било емоционално привързано към него като всяко ограничаване в общуването щяло да окаже отрицателно влияние на бъдещото му развитие.

От събраните по делото доказателства се установявало, че действащият към момента режим на лични отношения между бащата и детето бил следният: бащата К. Г. С. имал право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, през всяка нечетна година за Коледните празници-от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 25 декември, през всяка четна година за Великденските празнициот 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и за една седмица през лятото, когато 2 майката не била в отпуск. Не се оспорвало, че този режим се прилагал и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото.

Установено по делото било и че детето Х. К. С. страдал от заболяване с водеща диагноза спастична церебрална парализа, като било освидетелствано от ТЕЛК с оценка на работоспособността 95 % степен на увреждане с чужда помощ. Пред първоинстанционния съд били изслушани показанията на свидетелите С. И., Д. С. (син на К. Г. С.) и П. П.. Тези свидетели установявали, че когато бащата взимал детето при себе си, го отглеждал в дома си в [населено място], като домът предоставял добри битови условия. Свидетелите заявявали, че здравословният проблем на детето бил видим, по-трудно се справяло с ходенето (замятало дясното краче) и трудно боравело с дясната си ръка. Свидетелите С. и П. сочели, че между бащата и детето имало изградена връзка, че детето се чувствало добре при него. И двамата свидетели посочвали , че между родителите имало конфликт, а свидетелят П. посочвал случай, в който детето било отказвало да се върне при майка си след осъществен контакт с бащата. При този случай била повикана полиция и полицаите съдействали за извеждане на детето от автомобила на бащата, като то повтаряло, че не иска да се връща при майка си. Като свидетели били разпитани и П. В. и В. В.-майка и брат на М. М. Я..

Свидетелката П. В.-баба на детето Х. К. С. по майчина линия, посочвала, че бащата връщал детето след 21.30 часа вечер в последния ден от режима на лични отношения. Споделяла за случай, при който на 09.01.2022 година той върнал детето в един часът през нощта, като майката тогава пуснала и жалба в полицията, че детето го нямало, а след това от полицията й се били обадили да прибере детето, защото било при тях. Майката отказала да отиде и бащата докарал детето в дома й , като възникнал скандал и се наложила намеса на полицията. В. посочвала, че след като се върнело от срещите с баща си, детето било уморено и изнервено, спяло дълго и му били необходими три-четири дни , за да се възстановяло.

Имало случаи, в които бащата го връщал с рани между крачетата, защото не му бил сменяно бельото, а и случай , в който било върнато със слънчево изгаряне. Според свидетелката връщането на детето от бащата отнемало час-два и даже три, като детето и бащата стояли в колата на бащата и си говорели. Когато дойдела полицията, отнемало 10-20 минути да се отворят вратите на колата. Детето употребявало думи, които в къщи не се употребявали, повтаряло лоши думи, като това негово поведение тя свързва с влияние от бащата.

Свидетелят В.-брат на М. М. Я., също разпитан пред първата инстанция, заявявал, че вземането и връщането на детето станало със скандали, а поради издадено решение на съда бащата да не приближава майката, детето било предавано от свидетеля . Също така посочвал, че връщането на детето отнемало време и че бащата го връщал по-късно от определеното за това време, както и че детето било уморено и след връщане от бащата употребява обидни думи спрямо майката.

По делото били разпитани като свидетели и В. Л. и М. Г.–психолози в Център за обществена подкрепа. Двете свидетелки били работили с детето и майката и бащата. Свидетелката Л. посочвала, че работела с детето и майката и не познавала пряко бащата, но била чувала как крещи в центъра и как удрял по бюрото в съседната стая на тази, в която тя работела. От 3 работата си с детето и майката свидетелката имала впечатление, че майката била притеснена и напрегната от конфликтите, които се случвали при общуването й с бащата и че детето споделяло, че бащата наричал майката с нецензурни думи. Свидетелката Г. била работила с К. Г. С., във връзка с конфликта, който имат с майката на детето Х. К. С.. Смятала, че бил емоционално лабилен, избухвал и говорил на висок тон. Прехвърлял вината върху другите.

Ревнувал майката на детето и това било в основата на конфликта помежду им. И тя споделяла че при ролева игра детето казвало, че бащата наричал майката „дрисла“. Самото дете се чувствало напрегнато, когато говорело за конфликта между родителите.

Свидетелката сочела, че бащата проявявал само вербална агресия, бил избухлив и обвинявал институциите за оказван натиск срещу него и детето. В началото приемал да работи по програмата на ЦОП, но после отказал.

Пред въззивната инстанция били разпитани отново свидетелите В. В. и Д. С.. Свидетелят В. посочвал, че към момента детето вече ходело на училище-в първи клас, и било завършил класа добре. Детето имало нает частен учител, за да можел да му помага с уроците, предвид заболяването му. Свидетелят посочвал, че бащата не връщал детето в часовете според режима на лични отношения, че дрехите му винаги били мръсни, че било гладно. Сочел, че детето се връщало без слипове, а и че през лятото веднъж бащата го бил върнал с ботуши.

Твърдял, че имало случай, в който при разходка на улицата с майката, детето започнало да вика „мама ме бие“, а майката не проявявала агресия. Детето обиждало майка си, а и бащата също я обиждал. При връщане на детето бащата не се обаждал на майката, а тя виждала през прозореца кога пристигат пред дома им. Самото дете споделяло какво правят с бащата-че са се разхождали до Т., до К. . Свидетелят сочел, че случаите, за които говорел, са от преди повече от една година. Свидетелят С. заявявал, че при бащата детето живеело, както трябва да живее едно дете-ритали топка, имало надуваем басейн. То винаги посрещало брат си и децата му с въодушевление, разказвало, че с бащата ходили да се разхождат, показвало какво са направили с бащата на някоя от машините. На последния рожден ден на детето– 21.12.2024 година се паднало детето да е при бащата. Били организирали да се съберат заедно, като свидетелят и съпругата му се били прибрали от София, помогнали да се украси ресторантът, поканили и други гости. Бащата довел детето и направили изненада. Детето останало доволно и играло с децата на брат си и другите поканени деца.

По делото било изслушано и заключението на съдебно-психологична експертиза, което въззивният състав възприемал изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото К.

Г. С. бил емоционално лабилен, егоцентричен, настойчив и упорит, отдаден на собствените си потребности. Сърдит, злопаметен, обичал да спори, често открито предизвикателен и враждебен, подозрителен към другите, негодуващ към техните изисквания. В конфликта му с М. М. Я. преобладавало чувство за отхвърленост, предателство Спрямо детето Х. К. С. обаче според заключението, К. Г. С. проявявал обич, емоционална топлота, радост от контакта с него, желание да изпълнява исканията на детето. Вещите лица сочели, че спрямо К. Г. С. М. М. Я. изпитвала гняв, страх, обида и раздразнение от неприемливото му поведение, стремеж да пази личните си граници и достойнство. Спрямо детето изпитвала обич, емоционална топлота ,загриженост и отговорност. Вещото лице-психолог посочвало, 4 че детето функционирало на ниво „емоционално оцеляване“ в условията на постоянен конфликт между родителите и системна ескалация до степен на домашно насилие.