Решение № 1407 от 11.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223100501934 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 44773/01.07.2022 г. на „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“ EООД, ЕИК 200228575, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „История Славянобългарска” № 7, чрез пълномощника адв. М. Т., против решение № 1852/09.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 8056/2021 г. на ВРС, 48-ми състав, /поправено с решение № 2510/27.07.2022 г./, с което са отхвърлени като неоснователни следните предявени от жалбоподателя искове срещу С. А. М., ЕГН **********, *****:

1/ иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, претендирана като дължима по договор за заем от 06.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.06.2021 г. до окончателното заплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6083.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15 000 лева, за периода от 06.06.2017 г. до 04.06.2021 г.; 3/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, при твърдение за получаването й без основание от ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.06.2021 г. до окончателното заплащане.

В жалбата си въззивното дружество, представлявано от адв. М. Т., излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорва 1 решаващия извод на съда, че не са установени предпоставките на сключен неформален договор за заем между страните по делото. Твърди, че по силата на представения по делото запис на заповед от 06.06.2016 г. С. А. М. се е задължил безусловно да върне на жалбоподателя сума в размер на 15 000 лева при уговорен падеж на задължението – 06.06.2017 г. Излага, че въпреки обявяването на процесния запис на заповед за нищожен с влязло в сила решение на гражданския съд, поради нарушаване императивната разпоредба на чл. 486 ТЗ, то менителничният ефект губи само функцията си на годно извънсъдебноизпълнително основание, но не и своята правна и доказателствена стойност като частен писмен документ, изхождащ от страната, която го е съставила и подписала. Като се позовава на цитирана практика на ВКС, жалбоподателят твърди, че обявеният за нищожен запис на заповед може да служи като доказателство за възникнало между страните каузално правоотношение, да служи като разписка за получена сума, както и като доказателство за водени между страните преговори. Сочи, че макар в представената по делото разписка да не е изрично обозначено, че физическото лице, предаващо сумата, действа в качеството си на управляващ и представляващ „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“ ЕООД, между страните няма спор, че към датата на предаване на сумата това лице е управител на въззивното дружество. В допълнение сочи, че в записа на заповед ответникът се е задължил да върне идентична по размер сума на лицето, което му я е предало, като изрично е посочено, че лицето ще я получи в качеството си на управител на „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“ ЕООД. Счита, че при липса на възражения за наличие на самостоятелни облигационни отношения между ответника и физическото лице, предало сумата, то следва да се приеме, че след задължаването на ответника да плати идентична по размер сума на ищеца между тях е налице договор за заем, по който е доказан факта на предаване на сумата. Твърди се, че действителното предаване на процесната сума се установява, както от представената и подписана от ответника разписка, така и от заключенията по приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, съгласно които въззивното дружество е имало касови парични наличности, с които да изпълни задължението за предаване на сумата по сключения договор за заем, а изпълнението му е не е могло да бъде отразено в подадените ГОД към НСИ за 2016 г и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. предвид вида на бланката, която се е използвала към 2016 г. Поради изложеното, въззивното дружество намира предявените главни искове за основателни и моли за отмяна на първоинстанционното решение и за тяхното уважаване в цялост, съответно за уважаване на предявения в условията на евентуалност иск, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна С. А. М., представлявана от адв. Н. В. и адв. Р. Д., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че аргументите на жалбоподателя за наличие на каузални правоотношения между страните не почиват на житейската логика, тъй като към 06.06.2016 г., когато е подписан 2 процесният запис на заповед и предоставена сумата от 15 000 лева, ответникът е встъпил в трудови правоотношения с ищцовото дружество, току що завършил средното си образование, без източник на доходи или някакво друго имущество, като предоставянето на посочената сума без обезпечение и без гаранция е лишено от логика. Твърди, че поведението на въззивното дружество, освен нелогично, осъществява и състав на непозволени от закона деяния, за което е подаден сигнал до Варненската прокуратура. Сочи, че видно от представени решения на Районен съд – Карнобат, въззиваемият не е единственият, спрямо който са предявени подобни претенции, тъй като от цитираните съдебни актове се установява, че ищецът е претендирал от наймалко още пет свои бивши служители заплащане на суми с твърдения за сключен договор за заем въз основа на издадени от ответниците разписка и запис на заповед за 15 000 лева. Счита, че отхвърлянето на предявените искове се основава на събраните по делото доказателства и преценката им поотделно и в съвкупност. Сочи се, че с въззивната жалба се навеждат нови факти и твърдения, възможността за което се е преклудирала. Като се позовава на цитирана практика на ВКС, сочи, че нередовният запис на заповед може да има характер на разписка за получаване на заетата сума, но само в определени хипотези, напр. когато каузата за получаването й е включена в съдържанието на абстрактната сделка, което в случая не е налице.

Сочи, че редовният запис на заповед също не доказва реалното предаване на заета сума, което се установява с други доказателства, каквито по делото не са събрани. Като твърди, че не са установени предпоставките на сключен договор за заем между страните, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника адв. Пл.

Тотев, поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.

В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв.

Д., оспорва доводите на въззивника по съображенията, изложени в подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД от „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“ EООД, ЕИК 200228575, със седалище в гр.София, срещу С. А. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 15 000 лeва, представляваща дължима сума по договор за заем от 06.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 3 на подаване на исковата молба в съда - 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът предявява и иск за заплащане на сумата от 6 083.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 06.06.2017 г. до 04.06.2021 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на С. А. М. да заплати на „Изток Инвест 96“ ЕООД сума в размер на 15 000 лева, при твърдение за получаването й без основание от ответника на 06.06.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба до нейното плащане.

С постановеното по гр.д.№ 8056/2021 г. на ВРС, 48-ми състав, решение № 1852/09.06.2022 г., /поправено с решение № 2510/27.07.2022 г./ първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите изцяло като неоснователни.

Tвърденията на ищцовото дружество са, че на 06.06.2016 г. между „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК 200228575, в качеството му на заемодател и С. А. М., ЕГН **********, в качеството му на заемател е сключен неформален договор за заем за потребление, по силата на който ищецът се е задължил да предаде на ответника сума в размер на 15 000 лева, срещу задължението на последния да я върне в срок до 06.06.2017 г. В деня на сключване на посочения договор за заем и за обезпечаване на неговото изпълнение заемателят е издал в полза на заемодателя запис на заповед от 06.06.2016 г. за сума в размер на 15 000 лева. В издадения запис на заповед е посочен изрично падеж за плащане 06.06.2017 г., която дата е уговореният между страните срок за връщане на предоставената в заем сума. В записа на заповед изрично е и посочена банкова сметка на дружеството, по която следва да бъде върната предоставената в заем сума. Ищецът твърди, че сумата по договора за заем е предадена от заемодателя на заемателя 06.06.2016 г., като ответникът е получил от управителя М.Р.Д. сумата от 15 000 лева, за което е подписана разписка от същата дата. Твърди, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената в заем сума, поради което счита, че е в забава, считано от 06.06.2017 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва твърдението за сключен неформален договор за заем от 06.06.2016 г. за сумата от 15 000 лева, твърдението, че за обезпечаване на същия е издаден запис на заповед от същата дата, както и твърдението, че 06.06.2017 г. е уговорения срок за връщане на заетата сума по договора. Сочи, че между ищеца и ответника не е сключван договор за заем и ответникът не е получавал в заем от търговското дружество процесната парична сума нито на посочената дата, нито на никоя друга. Излага, че разписка, както и запис на заповед са били попълнени от ответника, както и от още осем негови колеги, по настояване на ръководителите на търговското дружество, при които ответника е работил като шофьор-снабдител и в качеството на такъв е боравил с парични суми в брой и стоково материални ценности, за да се гарантира коректната му 4 работа. Сочи, че представеният запис на заповед е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 11423/2018 г. на ВРС, поради нарушаване на изискванията на член 486, алинея 1 от ТЗ , а именно определяне на два падежа в същите и по тази причина именно определените различни падежи, не могат да послужат като доказателство за постигнато договорка за дата на падеж, на претендирания за сключен договор за заем.

Възразява, че единствените отношения на страните са във връзка със съществувал трудов договор, сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който С. М. е извършвал трудова дейност като шофьор - снабдител за превоз на стоки в страната. Твърди, че процесната ценна книга, както и разписката от 06.06.2016 г. са били издадени в резултат на упражнен натиск и заплаха, измама и въвеждане в заблуждение, спрямо ответника, както и още осем негови колеги на длъжност шофьор в ищцовото дружество към посочения момент. Всички те са били извикани на една и съща дата и в един и същи момент в счетоводния отдел на дружеството и са били принудени да подпишат идентични по вид разписки и записи на заповед за една и съща сума от 15000 лева, като текстът им е диктуван от служителите.