Акт от 28.04.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

805/28.4.2023г.

Град

Пловдив, 28 април 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3158 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Ж.А.С., родена на *** г., притежаваща ЛНЧ № ***, с издадена регистрационна карта от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет № ***, издадена на 24.03.2022 година със срок на валидност до 23.02.2023 година, с настоящ адрес:***, - ***, чрез пълномощника адв. Т.Ч. ***, против писмо УРИ № 10300-23244/24.11.2022 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Пловдив, с което е отказано директно издаване на българско свидетелство за управление на МПС, като спрямо заявителя са поставени множество допълнителни условия, които да изпълни във връзка с подмяната на чуждестранното свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Счита, че издаденото писмо има характера на инидивидуален административен акт, тъй като поражда самостоятелни последици, засяга пряко интереси, отрича субективни права и създава утежняващи обстоятелства за статуса на субекта, което обуславя допустимост на подадената жалба. Посочва, че административният акт се издава в писмена форма, като следва да съдържа посочените реквизити в чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. от АПК. В случая оспореният акт не съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му. В писмото са посочени множество условия, като основното е придобиване на български документ за самоличност, каквито изисквания не са регламентирани в ЗБДС. Позовава се на нормата на чл. 51, ал. 9 от ЗБДС, както и на чл. 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2022 година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското нашествие в Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство, според който: Признаване на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Украйна L Валидните свидетелства за управление на МПС, издадени от Украйна, се признават на територията на Съюза, когато притежателите им се ползват с временна закрила или адекватна закрила съгласно националното право в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, до момента, в който тази временна закрила престане да се прилага. Това признаване не засяга прилагането на националните разпоредби относно ограничаването, спирането, отнемането или прекратяването на правото на управление на територията на съответната държава членка в съответствие с принципа на териториалното действие на наказателното законодателство и законодателството за полицията.

На следващо място според жалбоподателката актът не съдържа разпоредителна част съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК и не посочва пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което е в нарушение на чл.59, ал.2, т.7 от АПК. От своя страна непосочването на правните основания, на които е издаден оспорения административен акт е съществено нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 146, т.2, вр. чл.59, ал.2, т.4, предл.П от АПК, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.

По тези и подробно развити в писмената защита възражения моли да се отмени като неправилен и незаконосъобразен постановеният отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР и да се върне за ново произнасяне при правилно приложение на закона и извършване на подмяна на чуждестранното свидетелство за управление с българско такова. Претендират се разноски по реда на чл.38 от ЗА в полза на неправителствената организация ФАР, на която са делегирани правомощия от жалбоподателката.

Ответникът – началник на началник

Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Пловдив в нарочно становище намира, че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли. Посочва, че оспореното писмо УРИ №103000-23244/24.11.2022 г. има уведомителен характер и не представлява отказ за подмяна. С него на лицето са дадени указания за подмяна на притежаваното от нея чуждестранно СУМПС. Посочва се, че Ж.С. не е подала документи за подмяна на СУМПС, а единствено заявление, с което е посочила, че желае да подмени украинско СУМПС с българско, като подаденото заявление от лицето не е по утвърден образец съгласно Правилник за издаване на български лични документи.

Излага и съображения по приложението на материалния закон и изискванията, които следва да изпълни лицето, а именно Закона за движението по пътищата и Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска при посочените в нормата условия, а чл.17, ал.2 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, подмяната на свидетелството по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7 от горепосочената наредба.

Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл.5, ал. 1 от Правилник за издаване на български лични документи, български личен документ се издава въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 2, 2а, 3, 4 или 8, а на основание чл, 7, ал.1, т.6, б.а от ПИБЛД за издаване и подмяна на българско свидетелство за управление на МПС, както и за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС заявления се подават в звената "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, като съгласно ал.2 от чл.7 при подаване на заявлението лицата удостоверяват самоличността си чрез представяне на документ за самоличност, документ за пътуване или друг заместващ документ. Според ответника жалбоподателката С. се ползва със статут на чужденец с предоставена временна закрила, като има издадена Регистрационна карта на чужденец, с предоставена временна закрила, който документ сам по себе си не представлява български документ за самоличност, който се издава на пребиваващите в Република България чужденци съгласно изброените в чл.14, ал.1 от Закон за българските лични документи.

Посочва се, че „Регламент (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2022 г. за определяне на особени и временни мерки с оглед руското нашествие в Украйна по отношение на документите на водачи, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство“ предвижда издаване на СУМПС на лица, които се ползват от временна или адекватна закрила, единствено когато тези лица обявят загуба или кражба на своето украинско СУМПС, като след извършване на проверки на лицето може да се издаде СУМПС от същата категория въз основа на образец на съюза, като в СУМПС следва да се въведе специален временен код на Съюза „99.01“ в поле 12, който означава „Специално издаване, валидно само за срока на временната закрила (изгубено или откраднато свидетелство от Украйна)“. В случая С. не е заявила изгубен или откраднат документ.

Според органа за всяка друга подмяна на украинско СУМПС, извън предпоставките посочени в горния абзац /изгубено или откраднато/, следва да се прилагат разпоредбите на ЗДвП, Наредба 1-157 от 01.10.2002 г., ЗДБД и ПИБЛД, като лицето следва да има разрешено пребиваване в Република България и издаден български документ за самоличност съгласно ЗБЛД.

Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена на ръка в Административен съд – Пловдив на 13.12.2022 г., а заповедта е връчена на процесуалния представител на лицето на 29.11.2022 г., на при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

Процесното писмо е издадено на 24.11.22 г. по подадено заявление от 08.11.2022 г. от жалбоподателката С.. В него се сочи, че същата се е установила в Република България през месец март 2022 година, като считано от 24.03.2022 година има предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанците към МС като украинска гражданка. Притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на 15.04.2008 година от МВР на гр. Севастопол, за категория „Б“. Посочва, че в продължение на единадесет години работила в сферата на транспортните услуги, като извършвала дейност като шофьор на такси в държавата си по произход. Понастоящем желае да ползва свидетелството си за управление на МПС, както и да започне работа в сферата на предоставяне на транспортни услуги, като работи като таксиметров шофьор. За целта е необходимо да разполага с валидно свидетелство за управление на МПС за територията на РБ, поради което желае подмяна на украинския й документ за управление на МПС с български такъв, като счита, че отговаря на нормативните изисквания за уважаване на заявлението, предвид нормите на 51, ал. 9 от Закона за българските документи за самоличност и чл.3 от Регламент (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2022 година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското нашествие в Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство. Поради това желае да бъде извършена подмяна па свидетелството й за управление с българско свидетелство за управление на МПС, за категория „Б“.

Представя към заявлението: Регистрационна карта от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет № ***, издадена на 24.03.2022 година със срок на валидност до 23.02.2023 година; свидетелство за управление на МПС, издадено на Ж.А.С., родена на ***, притежаваща ЛНЧ № ***, придружено с превод на български език; извадка от информационно- аналитичната система „Отчитане на информацията за привличане на лица, носещи наказателна отговорност и криминално проявени“, касаеща лицето; адресна карта на чужденец; пълномощно за представителство в административната процедура.

Оспореното писмо е издадено от компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, съгласно изискването на чл.51,ал.9 от ЗБЛД заявлението за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство с българско да се подава само в сектор „Пътна полиция“ при СДВР или съответната ОД на МВР.

Писмото действително не съдържа изрично заявен отказ по искането на жалбоподателката.

С него се уведомява лицето на какви условия следва да отговаря, за да му се издаде исканият документ. По същество обаче във връзка с подаденото заявление и липсата на спазени изисквания в него, на практика е формиран отказ за извършване на подмяна, тъй като на лицето не е извършена исканата административна услуга и не е издадено исканото българско СУ МПС, което от своя страна засяга неговата правна сфера и е основание за търсената защита.

От съдържанието на писмото става ясно, че във връзка с подаденото заявление за подмяна на свидетелство за управление на МПС издадено от Украйна с българско СУ МПС, лицето следва да се яви в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР, където е регистриран постоянният му адрес и да представи: валиден български документ за самоличност - в оригинал и две ксерокопия; свидетелството за управление на МПС, което ще се подменя - в оригинал и две ксерокопия; карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Посочено е като необходимо условие за издаване на българско свидетелство за управление на МПС е заявителката да е установила обичайното си пребиваване в Република България, съгласно чл.151, ал.5 от Закон за движението по пътищата и § 6, т.46 от Допълнителните разпоредби от ЗДвП.