Решение № 1037 от 14.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501220 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №261756/11.12.2020 г. по гр.д.№9092/2019 г. на СГС – I г.о. – 10 състав, постановено по предявени от М. А. Д. против Прокуратурата на РБ обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1300 лв., претърпени от ищеца от водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС – НО – 110 с-в. С обжалваното решение Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.05.2015 г., както и сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 01.05.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размера от 4000 лв., до пълния предявен размер от 52 000 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№304630/21.12.2020 г. ответника Прокуратура на РБ обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част, с оплаквания за неправилност и необоснованост, като настоява решението в тази част изцяло да бъде отменено, и предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени 1 вреди.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№268394/22.01.2021 г., подаден от М. А. Д., чрез адв. Т.М., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Неоснователни са доводите за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и че не са събрани достатъчно доказателства по делото – приложено е цялото НОХД №1335/2010 г. на СРС – 110 с., събрани са и гласни доказателства. Поддържа се, че ищецът в действителност е бил една от жертвите на извършеното престъпление. Оправдателната присъда не е протестирана, което свидетелства, че прокуратурата сама е достигнала до извода за несъстоятелност на повдигнатото обвинение. Оспорването на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно – по делото са налице надлежни доказателства за направените разноски за адвокатска защита.

С въззивна жалба вх.№268391/22.01.2021 г., ищецът М. А. Д., чрез адв. Т.М., обжалва решението в неговата отхвърлителна част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, за размера над присъденото обезщетение от 4000 лв., до пълния претендиран размер от 52 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Повдигнатото обвинение съставлява неоснователна и ненужна наказателна репресия срещу ищеца, поради което е нанесло вреди, които значително надвишават обичайните вреди при незаконосъобразно наказателно производство. Изложени са подробни съображения по съществото на спора с анализ на събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, и уважаване на иска до пълния му предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на всички разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

В производството е присъединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№294141/18.03.2021 г., подадена от М. А. Д., чрез адв. Р. М., срещу Определение от 05.03.2021 г. по гр.д. №9092/2019 г. на СГС – I г.о-10 с-в, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на Решение №261756/11.12.2020 г. в частта му за разноските. Релевирани са оплаквания за неправилно определено минимално адвокатско възнаграждение, което е несправедливо с оглед обема на извършените от адвоката процесуални действия по 2 делото. Неправилно е изчислен размера на адвокатското възнаграждение, като следващото се възнаграждение е в размер на 831 лева, който размер е и по-справедлив за положения по делото адвокатски труд. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде завишено присъденото на адв. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на частната жалба.

С въззивните жалби, отговора, и частната жалба, не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивния съд нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е граничен от оплакванията във въззивната жалба.

По делото не е било спорно, че срещу ищеца е водено наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, за това, че на 07.09.2011 г. в магазин на „Германос Телеком България“ЕАД, находящ се в гр. София, в качеството на „продавач – консултант“, в кръга на службата си е съставил неистински частни документи – договор за мобилни услуги и договор за лизинг към него, като им е придал вид, че са съставени от друго лице, и ги е употребил, за да докаже, че съществува правоотношение между „Космо България Мобайл“ЕАД и Л. М.

Я. за ползване на услуги предлагани от мобилния оператор, по което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС – НО – 110 с-в.

От събраните по делото писмени доказателства – материалите по досъдебно производство №15128/2012 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр.пр. №50388/2011 г. по описа на РП – София, се установява, че досъдебното производство е било образувано на 08.03.2012 г., първоначално срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел на 09.07.2012 г. /протокол на л.50 от ДП/, като на същата дата са били снети образци от почерка и подписа му /съгласно Протокол за снемане на образци за сравнително изследване на почерк и Протокол за снемане на образци за сравнително изследване от подпис, на л.51 и л.51 от ДП/.

На 15.10.2012 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.10.2012 г. /на л.116 от ДП/, на ищеца е било повдигнато обвинение по чл.310, ал.1 от НК във вр. чл.309, ал.1 от НК, и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата ищецът е бил разпитан в 3 качеството на обвиняем /от Протокол на л.119 от ДП/ и са му били предявени материалите по разследването /от Протокол за предявяване на разследване от 15.10.2012 г. на л.120 от ДП/. На тези процесуално-следствени действия ищецът се е явил с упълномощен от него защитник – адвокат А. Х. Г., с който е сключен ДПЗС от 15.10.2012 г., с договорено възнаграждение от 300 лв., което не е отразено да е било платено /на л.115 от ДП/.

В протокола за предявяване на разследването не са отразена направени от обвиняемия бележки, възражения и искания. Пред първостепенният съд, обаче, с исковата молба е представено в настоящото производство /на л.16 от делото на СГС/ Постановление от 30.10.2012 г. по пр.пр. №50388/2012 г., с вх.№ЗМ 15128/02.11.2012 г., в което е посочено, че в деня на предявяване на материалите по досъдебното производство в СРП е постъпила молба от обвиняемия за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина, с която е направено и искане за отвод на водещия разследването, считайки, че разследването не се води обективно. С представеното постановление е уважено направеното от обвиняемия искане за събиране на допълнителни доказателства, но е оставено без уважение искането за отвод на водещия разследването разследващ полицай Д. – К..

След извършени допълнителни действия по разследването, на 07.01.2013 г. на ищеца отново са били предявени материалите по разследването /съгласно Протокол за предявяване на разследване от 07.01.2013 г. на л.157/. На това процесуално-следствено действие ищецът се е явил с упълномощен от него друг защитник – адв. Г. В., с който е сключил ДПЗС от 07.01.2013 г. /на л.156/, с договорено възнаграждение в размер на 300 лв., договорено за заплащане в брой, без да е отразено извършено плащане. При предявяване на материалите по досъдебното производство, ищецът е поискал да бъде допусната тройна Съдебно-графическа експертиза. В протокола се сочи, че същото искане е било вече направено с молба от 05.11.2012 г. /същата не се намира в кориците на ДП/. Искането е било оставено без уважение с Постановление от 16.01.2013 г. по пр.пр. №50388/2011 г. по описа на СРП на наблюдаващия прокурор.

От направената Справка за съдимост на 09.10.2012 г. /на л.111 от ДП/ се установява, че към момента на повдигане на обвинението ищецът не е бил осъждан. От приложените последващи справки за съдимост /от 27.05.2013 г., 02.10.2013 г.,28.11.2013 г.11.03.2014 г., 28.10.2014 г.,,29.01.2015 г. и 03.04.2015 г. /се установява, че и към момента на приключване на разследването ищецът не е бил осъждан.

На 22.01.2013 г. е бил внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца, за извършено от него престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по който е било образувано НОХД №1335/2013 г. по описа на СРС -110 състав. По делото са проведени седем открити съдебни заседания: на 05.06.2013 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати В. и Г., и е даден ход на съдебното следствие; на 09.10.2013 г. – ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия по събиране на доказателства; на 09.12.2013 г. - ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия по събиране на доказателства. Не е приета от съда изготвената в досъдебното производство СГЕ, като след изслушването на вещото лице е прието, че заключението е непълно и необосновано. Назначена е нова единична СГЕ, по 4 същите задачи, която е възложена на друго вещо лице; на 19.03.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия по събиране на доказателства; на 16.06.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адв. В., като делото е отложено, поради неявяване на вещо лице; на 05.11.2014 г. - ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия по събиране на доказателства – приета е изготвената СГЕ, чието заключение е различно от заключението на изготвената в досъдебното производство СГЕ.