Решение № 855 от 17.10.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца,

17 октомври 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 19.09.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря Наталия Петрова като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 215 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу И.Р.И. с ЕГН ********** ***.

В същата се твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* и ответника И.И. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за стоков кредит № 2782691 от 23.06.2017 г., в изпълнение на които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е предоставило на ответника кредит в размер на 1 971,12 лева. При сключването на договор за стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя в търговския обект. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитора директно на търговеца, от който кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Страните се съгласили главницата или общият размер на кредита да е 1 971,12 лв., представляващ сбор от чиста стойност на кредита 1 847,00 лв. и застрахователна премия 124,12 лв., която сума кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 12 броя равни части. Съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на договора се олихвявала с договорна лихва в общ размер от 236,52 лв.

Договорната лихва била фиксирана, като годишният лихвен процент бил в размер на 21,46 %, а годишният процент на разходите бил в размер на 23,70 %. Така кредитополучателят се задължил да върне по кредита сумата в общ размер на 2 207,64 лв., платими на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 183,97 лева. Крайният срок за издължаване на кредита бил 01.07.2018 г., поради което процесните вземания не са обявявани за предсрочно изискуеми.

Ищецът твърди също, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД му е прехвърлил процесните вземания.

Поддържа, че ответникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Поддържа се и изрично искане да бъде връчено на ответника заедно със съобщението по чл. 131 от ГПК приложеното към исковата молба писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2782691 от 02.03.2018 г., представляващо уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника.

Поради неизпълнението на ответника, на 09.10.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4462/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2793 от 11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1 971,12 лв.- главница за периода от 01.08.2017 г. до 01.07.2018 г. по договор за кредит 23.06.2017 г., сумата 198,54 лв. – договорна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 01.07.2018 г. и сумата 217,27 лв. – мораторна лихва върху главното задължение за периода от 01.08.2017 г. до 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2793 от 11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4462/2018 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.

1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответникът И.Р.И., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Г.Р., е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска по следните съображения: искът е недоказан по основание и размер, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото; ответникът не е имал възможност да заяви възраженията си, тъй като заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, а не лично, направено е и възражение, че на ищеца не се следват деловодни разноски. Поддържа се също, че искът е процесуално недопустим, тъй като исковата молба е подадена след изтичането на срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 4462/2018 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника И.Р.И. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

По допустимостта на предявените искове съдът приема, че същите са допустими, тъй като от пощенското клеймо на плика, с който е подадена исковата молба е видно, че същата е предадена на пощенски оператор за изпращане в съда на датата, на който изтича срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, т. е. исковете са предявени в срок.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор за стоков кредит № 2782691 от 23.06.2017 г., видно от който между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с

ЕИК ********* и ответника И.И. бил сключен договор за потребителски стоков кредит за сумата 1 971,12 лв., представляваща сбор от сумата 1 847,00 лв.-чиста стойност на кредита и сумата 124,12 лв.-застрахователна премия, която следвало да бъде погасена на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 183,97 лв.

По този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на заемодателя сума в общ размер на 2 207,64 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 21,46 % и годишен процент на разходите на заема – 23,70 %. Видно е също така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 23.06.2017 г. Съгласно посочения в договора погасителен план крайният срок за издължаване на кредита е 01.07.2018 г.

Видно от дубликат на касов бон (л. 15 от делото), на 23.06.2017 г. кредитодателят е превел по банковата сметка на търговеца, в случая магазин „Технополис”-Враца, сумата по процесния договор за стоков кредит, като по този начин е изпълнил задълженията си по договора.

Установява се от приложените към исковата молба рамков договор от 20.12.2016 г. за прехвърляне на задължения (цесия), индивидуален договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 19.02.2018 г. и приложение № 1 към последния, че с тях „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца вземанията си по горепосочения договор за стоков кредит.

Представено е и писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2782691, адресирано до ответника И.И., с което същият се уведомява, че процесното му задължение към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 19.02.2018 г., без данни за получаването на писмото от ответника.

В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът не е извършвал погашения по договора за кредит.

Видно от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, до датата на изготвяне на експертизата липсват извършени от ответника погашения, като остатъкът на задълженията на ответника по процесния договор за стоков кредит е, както следва: сумата 1 971,12 лв.-главница, сумата 198,54 лв.-договорна лихва и сумата 205,61 лв.-лихва за забава.

От правна страна.

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 01.07.208 г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.10.2018 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.

Видно от договор за стоков кредит № 2782691 от 23.06.2017 г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* е предоставило на ответника И.И. в заем парична сума в размер на 1 847,00 лева, а ответникът се е задължил да върне заема в сроковете и по реда, предвидени в договора.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза по делото, непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит възлизат именно на сумите, претендирани с исковата молба.

С рамков договор от 20.12.2016 г. за прехвърляне на задължения (цесия), индивидуален договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 19.02.2018 г. и приложение № 1 към последния „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за стоков кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Видно от намиращото се на л. 40 от делото пълномощно, с него „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по приложение № 1 към индивидуален договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 19.02.2018 г.

Въпреки че по делото не са представени доказателства ищеца, в качеството си на пълномощник на цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, да е уведомил надлежно ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:

Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.

В образуваното на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК исково производство съдът има задължението, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на ЗЗП уговорки в договора за паричен заем, особено предвид обстоятелството, че с отговора по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е оспорил всички предявени искове като неоснователни и недоказани.

При извършването на тази проверка съдът намира следното:

Към момента на сключване на процесния договор е действал Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници.

Процесният договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички техни предписания го обвързват. Относно изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 24 от ЗПК.