Решение № 591 от 30.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000082 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 300964/10.12.2020 г., подадена от „Вени 63“ ЕООД (н), гр. Хасково, ул. „6-ти септември“ № 9, с ЕИК:203042106 чрез синдика Г. Н. Г. срещу решение № 260715/22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу З. И. К., с ЕГН:**********, К. Н.

К., с ЕГН:**********, Д. Н. И., с ЕГН:********** (конституирани по реда на чл. 227 ГПК в правата на първоначалния ответник Н. К. К. с ЕГН:**********) и К. К. К., с ЕГН:********** искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД за сумата от 42 4229.27 лв., дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К. К.), представляваща придобито от ищеца по договор за цесия вземане за подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. - 11.07.2013 г., дължимо поради предсрочното прекратяване на договора за наем и евентуален иск с правно основание чл.

99 вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 424 229.27 лв., дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К. К.), представляваща придобито от ищеца по договор за цесия обезщетение за подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. 11.07.2013 г. от наемател по време на действие на договор за наем; както и „Вени 63“ ЕООД (н) е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. сумата от по 1 000 лв. за всеки, представляващи съдебни разноски и на К. К. К. сумата от 3 000 лв., представляваща съдебни разноски, а по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ - сумата от 1

16 969.17 лв., представляваща дължима държавна такса.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения в подкрепа на възраженията си: - че първоинстанционният съд бил допуснал нарушение по доклада относно разпределяне на доказателствената тежест между страните – с определението си от 27.03.2019 г. приел за ненуждаещ се от доказване факт, че косвеният праводател на ищеца („Боско строй“ ЕООД) извършил „ремонтни работи в имота на ответниците“, а в мотивите към решението си приел на основание чл. 154 ГПК, че „твърдените строително-монтажни работи не са извършени“, което било в пълно противоречие със собствения му доклад по делото, с който обявил въпросния факт за ненуждаещ се от доказване; - че от събраните по делото писмени доказателства следвало да се приеме, че искът бил доказан по основание предвид т. 2, раздел III от процесния наемен договор, съгласно която клауза ответниците дължат на наемателя „Боско строй“ ЕООД извършената от него инвестиция и направени разходи за трайни подобрения в наетия имот; - че в нарушение разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът се бил „десезирал“ от служебното си задължение да възложи извършването на експертиза за установяване на размера на извършените от наемателя разходи по наетия имот, както и от това да определи тези разходи „по своя преценка“; - че съдът нарушил и разпоредбата на чл.

182 ГПК като неоснователно отказал да кредитира счетоводните записвания при „Боско строй“ ЕООД; - че неоснователно съдът приел, че допусната от него комбинирана съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза не била извършена поради две причини, а именно: 1) че ищецът не бил представил по делото строителни книжа, въпреки изричните указания на съда в този смисъл и 2) че ищецът не бил осигурил достъп до имота, при което съдът не съобразил това, че ищецът не е страна по договора за наем и не би могъл да разполага със строителни книжа за извършените строително-монтажни работи; - че в тази връзка съдът следвало служебно да изиска съответните строителни книжа от съответните институции или да издаде в полза на ищеца съдебно удостоверение, алтернативно – на вещите лица; - че съдът не съобразил и факта, че ищецът не владее имота, поради което няма и как да осигури достъп на вещите лица до същия; - че като краен резултат от тези пропуски на съда, същият приложил последиците на доказателствената тежест спрямо ищеца, без последният да имал каквато и да било вина за неизвършването на допуснатата по делото експертиза. Също така, синдикът на дружеството-жалбоподател твърди, че след обявяване на първоинстанционното решение за решаване посетил на място процесния имот, след което се свързал със собственика му „Кастаньола“ ЕООД чрез неговия управител, от когото получил уверение, че на вещите лица ще бъде предоставен достъп до имота за оглед, за което управителят му представил писмена декларация, която прилага към въззивната жалба.

По така направените оплаквания във въззивната жалба, жалбоподателят моли въззивния съд, след попълването на делото с допуснатата по първоинстанционното дело (но неизвършена) комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по делото К. К. К. чрез адвокат А.К. от САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Оспорва доказателствените искания на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.

2

Ответниците З. И. К. и К. Н. К. чрез адвокат И.К. от АК – Бургас са подали писмено становище, с което също оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят въззивния да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, жалба. ал. 1 ГПК ответницата Д. Н. И. не е подала отговор на въззивната

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят поддържа жалбата си и направените с нея искания. Оспорва като прекомерни заплатените от въззиваемите адвокатски възнаграждения, претендирани като разноски по делото.

От своя страна, въззиваемите К. К. К., З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. оспорват жалбата като неоснователна, поради което молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Вени 63“ ЕООД (н) чрез синдика Г. Н. Г. срещу З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. (в качеството им на правоприемници по чл. 227 ГПК на Н. К. К.) и К. К. К., с която са предявени искове както следва: главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 424 229.27 лв., дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К. К.), представляваща придобито от ищеца по договор за цесия вземане за подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. - 11.07.2013 г., дължимо поради предсрочното прекратяване на договора за наем; - евентуален иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 424 229.27 лв., дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К.

К.), представляваща придобито от ищеца по договор за цесия обезщетение за подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. - 11.07.2013 г., извършени от наемател по време на действие на договор за наем. Претендира се и законната лихва от исковата молба, както и извършените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на основание договор за цесия придобил вземане за обезщетение за подобрения, които били извършени в недвижим имот на Н. и К. К. - изпълнени СМР и трайни подобрения. Подобренията били извършени от „Боско Строй“ ЕООД, което дружество на основание договор за наем от 16.10.2006 г. получило правото да ползва имот на ответниците, представляващ магазин, заедно с галерия и мазе. Имотът не бил годен за ползване и съобразно договора наемателят извършил строително-монтажни работи в имота в периода 16.10.2006 г. 11.07.2013 г., инсталирал и обзавеждане и оборудване, като общата стойност на инвестицията била 424 229.27 лв. с ДДС. В договора за наем било предвидено, че при предсрочно прекратяване или разваляне на договора от страна на наемодателя, той се задължавал да изплати на наемателя извършената от последния инвестиция и направените разходи за трайни подобрения в наетия имот (раздел III, т. 2). Наемодателите развалили едностранно договора за наем, поради което дължаали 3 разходите за извършените в имота подобрения от наемателя. „Боско Строй“ ЕООД прехвърлило вземанията си за подобренията на дружеството „Кастаньола“ ЕООД, което го прехвърлило с договор за цесия на „Интербетони“ ЕООД, което с договор за цесия от 11.11.2016 г. го прехвърлило на ищеца. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че липсва валидно договорно основание поради липса на съгласие на наемодателя за извършените в имота подобрения, предявява претенцията на извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване на ответниците.

Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че отдаденият под наем имот бил предаден на наемателя във вид, съответен на използването му по уговореното предназначение - като действащ търговски обект, както и че не били давали съгласие за извършване на подобрения в имота. Договорът за наем бил развален поради виновно неизпълнение от страна на наемателя (неплащане на наемната цена за периода 01.07.2011 г. - 23.07.2013 г.), поради което наемателят и съответно - неговите правоприемници по договорите за цесия, не можело да претендират разходи за трайни подобрения. Позовават на уговорка в договора за наем, съгласно която имотът се връщал ведно с извършените от наемателя трайни подобрения (чл. 5, раздел III). Позовават се на изтекла погасителна давност на претенциите по договорното и извъндоговорно основание. Оспорват действителността на договорите за цесия - твърдят нищожност на договорите поради противоречие със закона, поради липса на предмет, поради противоречие с добрите нрави, сключени при заобикаляне на закона и че били симулативни сделки. Оспорват да са извършени СМР, които да увеличават стойността на имота, тъй като не били налице строителни книжа и извършените работи влошавали състоянието на имота.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените в условията на евентуалност искове – главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД за процесуално допустими, поради което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

Неоснователни се явяват оплакванията по въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в това, че било допуснато нарушение по доклада относно разпределяне на доказателствената тежест между страните; че в нарушение разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът се бил „десезирал“ от служебното си задължение да възложи извършването на експертиза; че неоснователно съдът приел, че допусната от него комбинирана съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза не била извършена поради бездействие на ищеца; че в тази връзка съдът следвало служебно да изиска съответните строителни книжа от съответните институции или да издаде в полза на ищеца съдебно удостоверение, алтернативно – на вещите лица; че като краен резултат от тези пропуски на съда, същият приложил последиците на доказателствената тежест спрямо ищеца, без последният да имал каквато и да било вина за неизвършването на допуснатата по делото експертиза.