Определение № 2377 от 14.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2377 гр. Пловдив, 14.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20225300502484 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, ЕИК 200644029, срещу определение № 260623/18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 12218/2020 г. на Пловдивски районен съд, ХII граждански състав, с което съдът е отказал да измени постановеното решение по гр. дело № 12218/2020 г. по описа на РС - Пловдив в частта му за разноските, като е отхвърлил молба вх. № 266925/25.05.2022 г., подадена от ответника, като неоснователна.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и трайната съдебна практика.

Жалбоподателят счита, че неправилно е определена цената на иска от районния съд, от там и дължимата държавна такса, която е осъдено дружеството да заплати, като цената на иска не е 2508,30 лв., а 1661,32 лв., поради което дължимата държавна е 66,45 лв., а минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е 346,29 лв.

Обосновава липсата на правна и фактическа сложност на делото, поради което счита, че адвокатския хонорар следва да се редуцира до минималния нормативно определен. Моли да бъде отменено обжалваното определение, 1 като бъде уважена подадената молба по чл. 248 от ГПК, като решението в частта за разноските бъде изменено и бъдат намалени присъдените в полза на ищеца С. Ж. С. разноски от 606,00 лв. до сумата от 412,74 лв.

Насрещната страна С. С., чрез адв. И. С., оспорва частната жалба като неоснователна и неправилна и моли да бъде оставена без уважение. В подкрепа на становището си излага съображения, че присъдените разноски са съобразно реално заплатените такива, посочени в представения по делото списък на разноските, като адвокатският хонорар не е завишен, с оглед времето, през което е било висящо производството, броя на заседанията, на които пълномощникът е присъствал, като и, че в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е посочен само минимума на адвокатското възнаграждение, но същата не може да влияе върху свободата на договаряне между адвокат и клиент.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от С. Ж. С. установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за недължимост на главница, договорна и мораторна лихва по договор за потребителски кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 02.05.2011г. по частното дело № 4129 по описа на РС - Пловдив за 2011г., както и разноските по делото, посочени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД № 20148240403254.

В исковата молба не е посочена цена на иска, като внесената държавна такса е определена като процент от сбора на посочените в петитума на исковата молба суми.

Поискано е и е допуснато по делото обезпечение на иска.

С решението си съдът е признал за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, че в отношенията между страните, ищецът С. Ж. С., не дължи плащане на следните суми по договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за потребителски кредит № PLUS – 01122477, за които е издаден изпълнителен лист, издаден на дата 02.05.2011г.

2 по частното дело № 4129 по описа на РС Пловдив за 2011г. и е образувано ИД № 20148240403254 на ЧСИ К.П.:

1235.66 лв. - главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01122477 от 23.11.2007 год., 172.93 лв. договорна лихва за периода от 23.03.2009г. – 18.09.2009 год., мораторна лихва върху главницата в размер на 252.73лв. за периода от 20.04.2009г. – 18.02.2011г. и законната лихва върху главницата от 28.02.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, поради погасяването им по давност.

Осъдил е „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на ищеца С. Ж. С., сумата от 606 лв. разноски по делото, с оглед изхода му, по представен списък.

Подадена е молба по чл. 248 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски от 606 лв. на 412,74 лв.. Молбата обосновава с изчисление на дължимата държавна такса, която, съобразно цената на иска, определена от сбора на сумите в диспозитива на съдебния акт, е 66,45 лв., както и с искането да бъде намалено адвокатското възнаграждение до нормативно установения минимум, съгласно направеното в срок, но неразгледано от съда, възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, като съобразно цената на иска същото да бъде редуцирано на 346,29 лв.

С обжалваното определение № 260623/18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 12218/2020 г. на РС - Пловдив, ХII граждански състав, съдът е отхвърлил молбата, като е приел, че цената на предявения иск е сбора на всички посочени с цифри в изпълнителния лист суми, като в конкретния случай тя е 2508,30 лева, поради което и липсва грешка при изчисляване на държавната такса по делото, а адвокатският хонорар от 500 лева не е прекомерен при посочената цена на иска, при която минималният такъв е 405 лева, а по делото са проведени повече от две заседания.

При така изяснените фактически обстоятелства, съдът взема предвид, че съгласно разпоредбата на 70, ал. 1 от ГПК, цената на иска се посочва от ищеца, като въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.

Изрично в исковата молба не е посочена цена на иска, като в петитума на исковата молба са посочени сумите, които се иска да бъде установено, че са 3 недължими, поради погасяване на задължението за заплащането им по давност. Върху сбора от тези суми е изчислена и внесена държавна такса. Не е оспорена така посочената в петитума на исковата молба цена на исковите претенции, нито по размер, нито като начин на формирането и с оглед заплатената държавна такса, в срока по чл. 70 от ГПК, като въпрос за цената на иска не е повдигнат и служебно от съда. Поради това и при така формираната цена на иска в размер на 2508,30 лева е дължима сумата от 100,33 лв. държавна такса, отговорността за заплащането на която се разрешава с оглед изхода на спора.

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с посочения материален интерес е 405,58 лв. Безспорно това не ограничава свободата на договаряне между адвокат и клиент, както се сочи в отговора на частната жалба, но при направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна, с оглед действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът следва да обсъди това възражение и ако го намери за основателно, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. В конкретния случай е направено искане за обезпечение на иска, като е налице отделно произнасяне по това искане, проведени са повече от две заседания, като за всяко следващо се дължи заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лв., както е посочено и в обжалваното определение, при което и с оглед тези обстоятелства, въпреки липсата на фактическа сложност на делото, възнаграждение с посочения и заплатен размер от ищеца не се явява прекомерно високо.

Поради изложените съображения съдът приема жалбата неоснователна, а постановеното определение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260623/18.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12218/2020 г. на РС Пловдив, ХII гр. състав, с което е отхвърлена подадената от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, молба вх. № 266925/25.05.2022 г., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото решение № № 260266 от 15.04.2022 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5