Решение № 41 от 22.06.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Карнобат, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20232130200094 по описа за 2023 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Л. И. Х. от гр.

Карнобат против наказателно постановление № 23-0282-000001 от

17.02.2023 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас РУ Карнобат с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП му е наложено и съответно адм. наказание на основание чл. 179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв..

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , същият в жалбата си оспорва, , че е извършил горепосоченото административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление, като същият твърди в нея , че издаденото процесното НП е издадено при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон - ЗДвП , като се посочват същите нарушения на материалният и процесуалните закони , вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и неправилно , като затова моли да бъде отменено изцяло обжалваното от него наказателно 1 постановление .Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява лично , като чрез неговият процесуален представител адв.М. поддържа жалбата си изцяло относно приписваното му адм. нарушение като посочва в съдебно заседание основанията затова и моли съдът да отмени изцяло процесното наказателното постановление.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като същият не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Л. И. Х. наказателно постановление № 23- 0282 – 000001 от 17.02.2023 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас РУ Карнобат е издадено в хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН въз основа на влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 282 ЗМ-141 / 2021 г. по описа на РУ Карнобат , пр.пр. № 385 / 2021 г. по описа на РП Бургас , вх. № ТОК- 231 / 2021 г. по описа на ТО- Карнобат , което констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 12.03.2021 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата 12.03.2021 година около 22,50 часа в гр. Карнобат на кръстовището образувано от бул. Москва и ул. Индустриална в посока на движение от гр.

Айтос към гр. С. управлявал собствения си лек автомобил Мазда 6 с рег. № ***** като при избиране на скоростта на движението си не се е съобразил с конкретните условия на видимост / вечер на къси светлини пресичал през регулирано кръстовище / така , че при възникнала опасност за движението , а именно – неочаквано навлизане на друго МПС в лентата му на движение да бъде в състояние да намали скоростта си и в случайна необходимост да спре , като в следствие на това настъпва сблъсък с лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег. № ***** , който не е спрял на пътен знак Б2- Спри !Пропусни движещите се по пътя с предимство и което последно МПС е навлязло в кръстовището от дясната му страна , като жалбоподателят е извършил 2 следното нарушение : жалбоподателят като водач на собствения си лек автомобил Мазда 6 не е избрал скоростта си на движение съобразно атмосферните условия , релефа , условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства , за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението – ПТП , като с това си деяние е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и за което на основание чл. 179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв.

Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като оспорва по този начин , че е извършил процесното адм. нарушение, като освен това твърди , че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон – ЗДвП , като изтъква многобройни доводи затова , които съдът намира , че следва да разгледа по същество.

Следва да се посочи от настоящия съд , че процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН доколкото с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 282 ЗМ-141 / 2021 г. по описа на РУ Карнобат , пр.пр. № 385 / 2021 г. по описа на РП Бургас , вх. № ТОК- 231 / 2021 г. по описа на ТО- Карнобат , съответния прокурор в Районна прокуратура Бургас с месторабота в ТО Карнобат е постановил прекратяване на наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство което е било образувано и водено за престъпление по чл. 343 ал.1 б.а във вр. с чл. 342 ал.1 от НК затова , че на 12.03.2021 г. в гр. Карнобат при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка Мерцедес модел Е 270 с рег. № ***** са нарушени правилата за движение и по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди, като същото постановление за прекратяване на наказателното производство е било на Началника на РУ Карнобат по компетентност за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност респ. за преценка за налагане на административно наказание на жалбоподателя Л. И. Х. , като препис от същото постановление не е било връчено на същия жалбоподател.

Горепосочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване по чл. 36 ал.1 от ЗАНН адм. наказателното производство да се образува със съставянето на АУАН , единствено когато производството е 3 прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателното производство и е препратено на наказващия орган, като в случая се явява налице приложена първата хипотеза на чл. 36 ал.2 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства респ. видно от същото прекратително определение е че в хода на образуваното наказателно производство санкционираното с процесното НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем , нещо повече , същото наказателно производство не е образувано за извършено от него престъпление , а за престъпление извършено от друго лице , което не е и посочено. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган със съставянето на АУАН.Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице , спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за извършено от него престъпно деяние. Безспорно при прекратяване на наказателно производство когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице не е необходимо да се издава акт за установено адм. нарушение на основание чл.

36 ал.2 от ЗАНН тъй като образуваното наказателно производство се трансформира в административнонаказателно. При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца като от евентуално реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение. Следва да се посочи от съда , че административнонаказателния процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити.

Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство. Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго 4 процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и съответно неизпълнение на другата императивна разпоредба на чл. 44 ал.1 от ЗАНН касаеща правата на обвинения в извършването на адм. нарушение ,които съответно представляват процесуални нарушения от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение първо от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. По този начин в настоящия случай само при съставянето и връчването на жалбоподателя на съответен АУАН се осигурява правото да разбере в извършването на какво адм. нарушение е обвинен , въз основа на какви доказателства за да може правилно и адекватно да осигури защита си по този акт , вкл. и правото му да иска да се съберат посочените от него писмени или веществени доказателства свързани с адм. наказателното производство и защита му по повод на горепосочения акт.Неизпълнявайки тези си задължения от страна на адм. наказващия орган се опорочава цялото адм. производство срещу съответния нарушител и са налице законни основания за отмяна на едно евентуално издадено наказателно постановление по повод на този порочен акт – АУАН. Тъй като в случая адм. наказателното производство е образувано не на основание АУАН , а по повод акт от категорията на тези посочени в разпоредбата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН – влязъл в сила акт на прокурор за прекратяване на досъдебно производство и то не образувано срещу 5 жалбоподателя , то същият акт за отказ на прокурора е следвало да се изпрати за сведение и запознаване от страна на жалбоподателя по реда на ЗАНН който е приложим в случая , а не само на адм. наказващия орган . Като не е сторено това , не е изпълнена императивната норма на чл. 43 ал.1 от ЗАНН и жалбоподателят е бил лишен от правото му на защита по смисъла на чл. 44 ал.1 и ал.2 от ЗАНН , което се явява недопустимо и поради това издаденото въз основа на процесното постановление на районния прокурор наказателно постановление , последното се явява порочно , не може да се санира и затова само на това основание следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Неспазването на тези гаранции за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.