Решение № 18 от 22.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Благоевград, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №

20211200900128 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени искове от НЕК, ЕАД против „Т. П.“, ЕАД за заплащане на сумата 49 625,21 лв., представляваща неизплатени фактури за електрическа енергия, акциз, цена „Задължение към обществото“ и разходи за балансиране, натрупани в периода март-юни, включително 2021 г., лихва за забава в размер на 529 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ.

Ищецът сочи, че с ответника имат търговски взаимоотношения, като въз основа на чл. 162 и чл. 95а от Закона за енергетиката ответникът, в качеството на краен клиент му дължи стойността на доставената му ел. енергия Сочи, че му дължи и суми по фактури за разходи за балансиране в СпБГ на ДПИ. Претендира и мораторна лихва.

Подробни съображения са изложени в исковата молба, в с.з. и в представени писмени бележки.

Ответникът оспорва дължимостта на сумите. Акцентира, че ищецът вместо да съобразява подаваните от него графици, ги коригира, което е недопустимо. В случай на основателност на ищцовите претенции прави възражение за прихващане със сума по фактура№ 1000000158/30.09.2016 г. за произведената, но незаплатена му от ищеца ел. енергия, дължима на основание чл. 162 ЗЕ.

От събраните по делото доказателства въз основа тезите на страните и закона съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните са били в търговски взаимоотношения въз основа на договор на 12.9.2009 г. за продажба на електрическа енергия- комбинирано производство, сключен от „В. В. О.

1

П.“, ООД в качеството на производител и НЕК, ЕАД в качеството на обществен доставчик; на договор за пренос на електрическа енергия № 507/2010 г. и допълнително споразумение от 19.7.2011 г. към него.

Съгласно договора от 12.9.209 г. производителят произвежда и подава електрическа енергия, а общественият доставчик – изкупува задължително по преференциална цена количествата електрическа енергия, произведена по комбиниран способ.

Т. П., ЕАД разяснява в отговора по ИМ, че след преобразуване на дружеството са регистрирани нови търговски дружества, измежду които и „Т. П.“, ЕАД, на което са разпределени правата и задълженията по всички сключени договори от „В. В. О. П.“, ООД във вр. с производството и разпределение на топлинна и електрическа енергия, към които спадат и договорите сключени с НЕК, ЕАД.

НЕК ЕАД в ДИМ изрично оспорва през процесния период от м.март до юни включително, 2021 г. да са в договорни отношения с ответника, поради изтичане срока на действието им.

„НЕК“, ЕАД претендира от „Т. П.“, ЕАД за периода от м.март до юни включително, 2021 г. цената на продадена електрическа енергия по 4 бр. фактури, в които наред със стойността на доставената ел. енергия са посочени суми за акциз и суми за цена „задължение към обществото“. Това са фактури 1200057843/31.3.2021 г.; 1200058119/30.04.2021 г.;

1200058401/31.05.2021 г. и 1200058706/30.06.2021 г.

За дължимостта им „НЕК“, ЕАД се позовава на търговски взаимоотношения с ответника и императивни законови разпореди като цитира в ИМ съдържанието на чл. 162 и чл. 95а от Закона за енергетиката/ЗЕ/.

Сочи, че след последвалото спиране на дейността на Т. П. ЕАД по силата на обявяването на дружеството в несъстоятелност, централата е продължила ползването на електроенергия за собствени нужди, в която хипотеза Т. П. ЕАД попада в категорията на чл.

3, т. 2 от Общите условия на НЕК, АД т.е. счита се за краен клиент, купуващ електрическа енергия за собствено ползване и в което качество е задължен да я заплаща. Стойността е определена като за клиенти на ДПИ /Доставчик от последна инстанция/ и с „Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция на основание чл. 21, ал. 1 т. 12 от ЗЕ и чл. 104 от ПТЕЕ.

Според чл. 95а, ал. 1 от ЗЕ /на който се позовава ищеца/ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

В следващата ал. 2 на чл. 95а ЗЕ е посочено че снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по см. на този закон, която се предоставя въз 2 основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

В чл. 162, ал. 1 от ЗЕ /на който също се позовава ищеца / е предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 МW, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгл. съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл.

119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VІІ, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.

От становището на ищца за търговски взаимоотношения с „Т. П.“, ЕАД въз основа на чл. 162 от ЗЕ и съдържанието на цитираната норма, следва, че „Т. П.“, ЕАД не дължи заплащане на количества ел. енергия, който тя е произвела за собствените си нужди.

Несъстоятелна е тезата на ищеца, че централата-ответник е потребител по см. на чл. 3, т. 2 от Общите условия, аргументирано с обявяването на Т. –П., ЕАД в несъстоятелност и прекратяване на дейността й.

Видно от представените решения с исковата молба за претендирания период за заплащане на ел. енергия м. март –юни включително, 2021 г. дружеството не е било обявено в несъстоятелност.

С решение № 20.2.2019 г. по т.д. 252/2016 г. по описа на БлОС е открито производство по несъстоятелност на Т. –П., ЕАД, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието му.

С решение № 498/26.2.2020 г. по т.д. 3999/19 г. на САС решението на БлОС, по отношение на Т. П., ЕАД е отменено и молбата за открИ.е на производство по несъстоятелността е отхвърлена.

С определение 2/4.2.21 г. по т.д. 1186/22 г. на ВКС решението на САС не е допуснато до касация.

От заключението на вещото лице от съдебно счетоводната експертиза се установява, че фактурите са издадени за следните количества доставена ел. енергия и стойностите, а именно: Фактура 1200057843/31.3.2021 г. за доставено количество ел. енергия 1164 на стойност 187,18 лв. без ДДС; задължение към обществото 24,99лв. и акциз 2,33 лв.; обща стойност 214,5 лв., а с ДДС 257,4 лв.; фактура 1200058119/30.04.2021 г. за доставено количество ел. енергия 552 на стойност 80,29 лв. без ДДС, акциз 1,1 лв. и 3 задължение към обществото 1528,73 лв. или обща стойност 12 330,23 лв. , а с ДДС 14 796,28лв.; фактура 1200058401/31.05.2021 г. за доставено количество ел. енергия 71203 на стойност 10 659,09 лв. без ДДС, акциз 142,41 лв. и задължение към обществото 11,85 лв. или обща стойност 93,24 лв., а с ДДС 111,89лв.; и фактура 1200058706/30.06.2021 г. за доставено количество ел. енергия 101 489 на стойност 15 790,67 лв. без ДДС, акциз 202,98 лв. и задължение към обществото 2 178,97 лв. или обща стойност 18172,62 лв., а с ДДС 21 807,14 лв.;

Всичките те са осчетоводени и в счетоводствата на двете страни, с изключение на последната фактура, която не е осчетоводена от ответника.

Вещто лице от съдебно техническата експертиза инж. Я. е посочил, че единичната цена за отделните месеци по процесните фактури е формирана на база Общи условия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Посочил е чл. 104, ал. 1 от ПТЕЕ според която Доставчик от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгл. ЗЕ и доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия и всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енрегия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик

Според ал. 4, а понастоящем ал. 5 на чл. 104 от ПТЕЕ Цената, по която доставчик от последна инстанция продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно приета от комисията "Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция".

Предвид изложеното съдът счита, че липсва в основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на фактурираното количество ел.енергия въз основа на чл. 162 от ЗЕ , поради което е без значение констатациите на вещото лице от съдебно-техническата експертиза за правилността на изчислените стойности в издадените фактури, както е без значение и осчетоводяването на три от фактурите от ответника, констатирано от експерта от съдебно икономическата експертиза.

Претендира се от ищеца и суми за „разходи за балансиране“ в специалната балансираща група на Доставчик от последна инстанция с координатор НЕК ЕАД по 2 фактури. Това са фактури за небаланс ел. енергия № 1200057952/31.3.2021г. и 1200058706/30.6.2021 г., първата на стойност 51,88 лв., а втората на - 8 039,27 лв.

От заключението на вещото лице по СТЕ е видно, че Стойностите посочвани от Т. П. ЕАД ежедневно в графици за производство и консумация на електрическа енергия не са взимани под внимание при определяне на цената за балансирани. При посещението не експерта в НЕК отдел „Балансиращ пазар“, е потвърдено, че от „Т. П.“, ЕАД, са подавани в определени моменти графици за производство и консумация на електрическа енергия.

Графиците били под формата на екселови таблици,като е имало случаи в които графика е 4 идвал на следващия ден. Вещото лице е посочило, че „НЕК, ЕАД не ги е приемало като официална информация, поради което изпращаните графци били информативни и служели за прецизиране на прогнозите за потребление на цялата група. Вещото лице сочи, че изпратените му от „Т. П.“, ЕАД небаланси за производството за месеците март, април, май и юни вкл. за 2021 г. са приемани от НЕК ЕАД само с информативен характер.

С оглед посоченото от вещото лице съдът счита, че не се опровергава възражението на ответника, че сумите са определяни след корегиране от НЕК, ЕАД на графиците подавани му от Т., ЕАД.

По въпроса за правото на НЕК ЕАД като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл. 93а и чл.

162 от ЗА да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия съдържащи информация относно прогнозното количество електрически и топлинна енергия, която следва да бъде произведена от тях - са постановени множество решения по чл. 290 ГПК, в които е отговорът е отрицателен.