Решение № 21 от 09.02.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. ЛЕВСКИ, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20224410*****92 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че тримата ищци са законни наследници на общия наследодател В. Д. К. починала на 25.02.2016 г. Твърди се, че родителите на наследодателя В. Д. К.а – Д.В.Ч. и В.И.Ч. приживе са притежавали недвижим имот, находящ се в *****, а именно: урегулиран поземлен имот, с площ от ***** кв.м., съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с административен адрес *****, ведно с построените в този имот жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.

Твърди се, че през 1984-85 г. първият ищец С. К. и наследодателят на ищците – В. Д. К.а /негова съпруга/ построили в описания по-горе имот със свои средства и за своя сметка самостоятелен обект – гараж с площ от 24 кв.м., че строежът на гаража бил извършен със знанието и със съгласието на собствениците на поземления имот – Д.В.Ч. и В.И.Ч. /родители на В. Д. К.а/ и без противопоставяне от тяхна страна. Твърди се, че гаражът е изграден в края на поземления имот, на уличната регулация, че достъпът до него е само и единствено откъм улицата, като вход или достъп до гаража откъм дворното място няма. Твърди се, че още с построяването на гаража първият ищец С. К. и съпругата му В. К.а установили фактическа власт върху него и започнали да го владеят и стопанисват като свой собствен имот, че гаражът се заключвал с 1 брава и катинар, като ключове за него имали само ищеца С. К. и съпругата му. Твърди се, че в гаража С. К. паркирал системно в продължение на години собствения си лек автомобил и там държал множество свои вещи – авточасти, резервни части за автомобила, инструменти, материали и др., като по този начин гаражът се владял от С. и В. К.и необезпокоявано и без противопоставяне от страна на собствениците на терена и на трети лица, в продължение на повече от 30 години от построяването му през 1984-85 г. до смъртта на В. Д. К. а след нейната смърт владението продължил ищеца С. К..

Твърди се, че фактическата власт върху гаража от страна на С. и В. К.и била непрекъсната, явна и необезпокоявана през целия този период от време, продължил много повече от 10 години, че С. и В. К.и демонстрирали открито и категорично пред всички, че владеят имота като свой собствен, и че никой не им е оспорвал и не се е противопоставял на това и не е заявявал претенции и права върху имота. Твърди се, че в резултат на описаното давностно владение, започнало от 1985 г. и продължило непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години първият ищец С. К. и съпругата му В.

Д. К.а придобили правото на собственост на построения от тях недвижим имот – гараж, построен в имота в *****, а именно: урегулиран поземлен имот, с площ от ***** кв.м., съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с административен адрес *****, както и че след смъртта на В. Д. К.а 25.02.2016 г., понастоящем гаража е съсобствен между ищците, като негови собственици по закон по наследяване са ищеца С. К., К. С. Н. и З. С. К.а – П. – по на 1/6 идеална част, а ищеца С. К. е собственик и на ½ идеална част на собствено основание.

Твърди се, че през миналата година ищците узнали, че недвижимият имот в *****, съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с административен адрес ***** ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, заедно с техния гараж е бил продаден на ответника Й.

В. Т. по време на брака й с И. М. Т.. Твърди се, че Й. В. Т. и И. М. Т. не са станали собственици на гаража и не са придобили права чрез сделката, тъй като сключената покупко-продажба не е произвела целените с нея правни последици, а именно прехвърляне правото на собственост от прехвърлителите на приобретателя, тъй като прехвърлителите-продавачи А. Д. Х. и Х. С. Х. не са имали правото на собственост върху гаража, построен в поземления имот и не са могли да прехвърлят на ответниците права, каквито не притежават.

2

Твърди се също така, че гаража не е бил предмет на сделката за покупкопродажба, обективирана в нотариален акт за покупко продажба ***** Твърди се, че понастоящем върху гаража е установена фактическа власт от ответниците, които владеят същия без правно основание.

Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците С. К. К., К.

С. Н. и З. С. К.а – П. са собственици на основание давностно владение и наследяване, на следния недвижим имот: гараж с площ 24 кв.м., построен в урегулиран поземлен имот, с площ от ***** кв.м., съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с административен адрес на имота *****,***** и да бъде осъдена ответницата да отстъпи и предаде на ищците собствеността и владението върху този имот, който владее без правно основание, със законните от това последици. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба. Изразили са становище, че предявеният иск е допустим, но не е основателен. Твърди се, че твърденията на ищците не са подкрепени с доказателства и че през цялото време собственика на двора е знаел, че е дал само да се ползва мястото, където да си оставя колата съпругът на дъщеря му. Твърди се, че след известно време родителите на съпругата на ищеца са прехвърлили собствеността на целият двор с всички постройки на другата си дъщеря, продавачката на дворното място, като същата е прехвърлила дворното място и постройките на ответницата по делото, като при извършване на сделката, купувачката е заявила, че купува всички постройки в дворното място и никой не е заявявал, че има и друг собственик.

Твърди се, че от сделката до сега са минали две години и през това време ищецът е спрял да ползва сградата като гараж, тъй като самите купувачи не са съгласни с това, както и че делото е заведено две години след това. Твърди се, че С. К. не е реагирал при продажбата на имота на ответницата и не е заявявал, че тя купува негов имот. Заявява се, че имота е закупен от ответницата по време на брака й с И. М. Т..

По искане на ответниците в първото по делото съдебно заседание са привлечени като трети лица помагачи на ответниците А. Д. Х. и Х. С. Х..

В съдебно заседание ответниците А. Х. и Х. Х. се присъединяват към твърденията на ответниците. Заявяват, че предявения иск е неоснователен и 3 считат, че следва да бъде оставен без уважение.

Както ответниците, така и третите лица помагачи на ответниците заявяват, че дори и да се приеме, че ищците са построили гаража и в предходен момент ищците са го владели, то същия не може да бъде придобит по давност тъй като е построен върху чужда земя без отстъпено право на строеж, поради което е станал собственост на собствениците на земята, че при продажбата на гаража нито през 1996 г., когато имота е продаден на А. Х. и съпругът й Х. Х., че през периода от 1996 г. до прехвърлянето на имота през 2020 г. когато е продаден от Х.и на първата ответница, ищеца е реагирал като владелец и не е заявявал претенции, че тази постройка е негова – т.е., че дори до 1996 г. гаража да е владян от ищците, то те са загубили това владение с продажбата на имота през 1996 г., че това владение е изгубено за повече от 6 месеца, поради което на основание чл. 81 от ЗС давността е прекъсната.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представено копие от нотариален акт за покупко-продажба № ***** на РС Левски /л. 68/, от който се установява, че на 15.08.1996 г.

Д.В.Ч. и В.И.Ч. са продали на своята дъщеря А. Д. Х. притежавания от тях в семейна общност недвижим имот: ***** находящо се в с.Т., обл. Л., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански сгради, съставляващо парцел *** с планоснимачен номер *** в квартал 65 по плана на селото при подробно посочени съседи. Със същия нотариален акт продавачите са запазили правото на обитаване на продаваемия имот до края на своя живот.

По делото е представено препис-извлечение от акт за смърт на В.И.Ч.

/л. 74/ от което се установява, че същата е починала на 17.03.2012 г.

Представено е и препис-извлечение от акт за смърт на Д.В.Ч. /л. 73/ от което се установява, че същия е починал на 14.12.2019 г.

На л. 75 от делото е представено и копие от извлечение от НБД Население относно А. Д. Х., от което се установява, че същата има за свой съпруг Х. С. Х., родители Д.В.Ч. и В.И.Ч. и сестра В. Д. К.а.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на В.

Д. К.а /л.5/ е, че същата е починала на 25.02.2016 г. и е оставила за свои законни наследници – съпруг С. К. К. /първия ищец по делото/ и две дъщери – К. С. Н. и З. С. К.а – П. /втората и третата ищци/.

На л. 82 от делото е представено и заверено копие от нотариален акт 4

***** от който се установява, че на 29.07.2020 г. А. Д. Х. и съпругът й Х. С.

Х. са продали на Й. В. Т. следния свой собствен недвижим имот, придобит през време на брака: урегулиран поземлен имот в границите на урбанизираната територия /строителните граници/ на *****, на ***** с площ от 1040 кв.м., заедно с построените в него: по нотариален акт жилищна сграда и стопански сгради, а по скица масивна жилищна сграда, едноетажна масивна сграда, двуетажна масивна сграда, три паянтови сгради и навес, който имот, съгласно дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 281/1989 г. е означен с № *****, предназначен за индивидуално жилищно строителство, в квартал 65 при подробно описани граници и съседи.

На л. 79 от делото е представена разпечатка от НБД Население от 29.07.2020 г. по отношение на Й. В. Т., от която се установява, че същата е придобила посочения по-горе имот по време на брака си с И. М. Т..

Тъй като по отношение на процесната сграда /гараж/ няма издадена данъчна оценка, по делото е назначена експертиза /л. 14-15 от делото/ от която се установява, че към момента на огледа експертизата е установила, че в ***** в ***** по плана на с.Т. има построен един гараж, който е нанесен в кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 281/1989 г., че гаража е със застроена площ 24 кв.м., че административния адрес на имота е с.Т., *****, че същия е с каменни ибетонови основи, тухлени ограждащи зидове и двускатен покрив, с дървена конскрукция и покритие от керемиди и същия е на стойност 4224 лв., след което съдът е определил дължимата се държавна такса по делото. В частта, в която вещото лице е посочило показатели, въз основа на които е определило вещната стойност на имота е посочено, че годината на построяване е 1984 г.

За установяване на твърденията си, че са придобили собствеността на гаража на основание давностно владение ищците са довели за разпит в съдебно заседание двама свидетели – Б.М.И. – без родство със страните и З.Р.

К. – първи братовчед на ищеца С. К.. И двамата свидетели заявяват, че познават С. и съпругата му В. /която вече е починала/, знаят, че преди повече от 30 години /“от 30 години и горница“/ В. и съпругът й С. са построили в бащиния двор на В. /този на Д. и В./ гараж. Свидетелите не зная дали са подписвани документи, но са категорични, че строежа е направен от С., който е плащал за всичко, закупувал е материалите, заплащал е за извършваните му услуги /превоз на материал/, викал е майстори, на които отново С. е плащал.

5

Заявяват, че тогава и Д. и В. са били живи, виждали са, че се строи в техния имот и не са имали нищо против, че Д. е ходил там при тях, но само е гледал, тъй като е възрастен човек и не е имало никакви спорове за строежа на гаража. Заявяват, че гаража е построен на граница, тъй като съседа се е съгласил и че гаража е построен от С. и съпругата му В.. И двамата свидетели са категорични, че от построяването на гаража С. е ползвал същия и не са чували друг да го ползва, обясняват, че дядото не е имал кола, че на А. съпхругът също понякога е вкарвал колата, когато гаража е бил свободен и на С. колата не е била вътре. Свидетелите знаят за продажбата на имота, след смъртта на дядото, но не знаят подробности – кога е станала продажбата и кой е купувач.