Определение № 4140 от 23.10.2019, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София, 23.10.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ

2. ПАВЕЛ ПАНОВ като разгледа докладваното от съдия Ангелов в.н.ч.дело № 4362 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Делото е образувано по „жалба“ от осъдения К.Й.К., с която се изразява недоволство от действията на съдията – докладчик при СРС, НО, 112 с-в във връзка с процедирането му по молбата на осъдения за извършване на производство по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Съдията – докладчик при СРС, НО, 112 с-в с разпореждане от 19.09.2019г. по НЧД № 13 445/2019г. е приел молбата на осъдения К. за недопустима и е прекратил производството по делото, като е указал, че разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивният съдебен състав намери, че жалбата е процесуално допустима. Пред скоби следва да бъде посочено, че с атакуваното разпореждане съдията – докладчик не се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, за да е допустимо производство по реда на глава ХХІ от НПК съгласно разпоредбата на чл. 306, ал.3 от НПК, а е прекратил производството по образуваното НЧД по посочения ред, поради което и приложимия ред за обжалване е визирания в глава ХХІІ от НПК ( по аргумент от разпоредбите в НПК за връщане на жалбите, тъй като по същество и в двата случая се препятства достъпа до съд). Тъй като указания от съдията – докладчик ред за обжалване на акта му предоставя и по – дълъг срок ( 15 –дневен) за обжалване, въззивната частна жалба на осъдения К. следва да бъде приета за допустима, въпреки че е подадена след срока, установен в чл. 342, ал.1 от НПК.

Разгледана по същество въззивната частна жалба на К. е неоснователна. Същият е депозирал молба в СРС за извършване на групиране на наказанията му, а съдията – докладчик е приел молбата му за недопустима, тъй като вече е налице влязъл в сила съдебен акт ( определение) по отношение на този въпрос.

От изисканата справка за съдимост на осъдения К. се установява, че последното му осъждане е с присъда, влязла в сила на 08.11.2018г. по НОХД № 21 248/2016г. на СРС, а впоследствие – с определение, влязло в сила на 21.12.2018г. по НЧД № 12 652/2018г. състав на СРС е извършил групиране на наложените на К. наказания, включително и това, за което е бил осъден по НОХД № 21 248/2016г. на СРС.

При така очертаната съвкупност от факти, за съда липсва процесуална възможност да решава въпрос ( определяне на едно общо най-тежко наказание по чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК), за който е налице влязъл в сила съдебен акт и липсват основания ( нови осъждания), обуславящи неговото преразглеждане.

Несъмнено е, че производство по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК е допустимо когато има нови факти – ново осъждане на лицето или неизвестен за решаващия съд съда факт / напр. осъждане, което не е било взето предвид при преценката приложимостта на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК/. В случая обаче такова ново обстоятелство не се установява.

Наличието на влязъл в сила съдебен акт и липсата на нови обстоятелства, обуславящи и ново произнасяне, води до извод за процесуална недопустимост на искането на осъдения. Ако се сподели обратната логика – че въпросите по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК биха могли да бъдат пререшавани въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт – това неминуемо би довело до множественост на съдебните актове и наличието на противоречиви такива / напр. с или без приложение на чл.24 НК/ и следващите от това неопределеност във времето на детерминиране на наказанието и правна несигурност както по отношение на осъденото лице, така и спрямо държавните органи, ангажирани с изпълнението на наказанията. Тъй като това е в противовес с обществения интерес следва да бъде прието, че нестабилността на определенията по чл.25, ал.1, вр. чл.23,ал.1 от НК е относителна и вече разрешен въпрос би могъл да бъде предмет на ново разглеждане единствено при наличието на нови факти / в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС – „..е недопустимо да се приеме, че съдът може да се произнася по правилността на влезли в сила съдебни актове, при постановяването на които е допуснато нарушение, като пререшава отново въпроса за съвкупността по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК. Такива присъди, решения или определения могат да се коригират само по реда на възобновяването, тъй като обратното би нарушило забраната по чл. 24, ал.1, т.6 НПК…”/.

Ето защо и настоящото производство се явява процесуално недопустимо, както правилно е приел съдията-докладчик при СРС.

Водим от горното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, СГС, НО,

ХІV в. състав

О П Р Е Д Е Л И

:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдия – докладчик от 19.09.2019г., постановено по НЧД № 13 445/2019г. по описа на СРС, НО, с което е прекратено производството по делото.

Препис от определението да се връчи на осъдения К. .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.