Решение № 4250 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4250 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110204453 по описа за 2024 година Образувано е по жалба от С. И. А., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Ж., срещу наказателно постановление № 24-4332-001599/02.02.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на НП, поради което се претендира отмяната му.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподателя не се явява, не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 119579 от 03.04.2025 г. от жалбоподателя, чрез адв. Ж. с искане за прекратяване на производството, поради оттегляне на жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от процесуален представител се моли за потвърждаване на оспореното НП и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.01.2024 г. около 07.30 часа сутринта, жалбоподателят С. А. управлявал лек автомобил марка и модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', в гр. София, по ул. „Костенски водопад“, с посока на движение от ул. „Хайдушка поляна“ към бул. „Петко Ю. Тодоров“. На кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, при извършване на маневра завиване на ляво, за навлизане по друг път, не 1 пропуснал и реализирал ПТП, с пресичащият от лявата му страна по пешеходна пътека пешеходец В. Д. Б.. Впоследствие Б. бил прегледан във ВМА, като бил освободен с диагноза „контузия дясно коляно и глава“.

Нарушението било възприето от св. Ц. М., която се обадила на телефон 112, а впоследствие се отзовал екип на О „ПП“ – СДВР, в състав – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР Н. Л. Л. и В. Г. Д.. Било снето сведение от Ц. К.

М., а жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че не е видял пресичащия пешеходец, тъй като бил заслепен от друга кола. Свидетелят Н. Л. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 1196701/08.01.2024 г. за нарушение на чл. 119, ал. 4 на ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт на 02.02.2024 г. началник сектор в ОППСДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на наказаното лице на 28.02.2024 г., а на 29.02.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите Н. Л., В. Г. Д. и И. И. Д., материалите по ДП № 33/2024 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 2216/2024 г. по описа на СРП, сведение от Ц. К. М., декларация от С. И. А., скица на ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К – 13 от 08.01.2024 г. заповед № 513з12342/19.02.2020 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к -13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка "Картон на водача" Съдът кредитира показанията на свидетелите Л., Д. и Д., доколкото същите спомагат за установяване на фактите по делото, еднопосочни са, не се констатират вътрешни противоречия, не се опровергават от останалия доказателствен материал, напротив допълват се и конкретизират. Св. Л. и Д. са полицейски служители, които са посетили мястото на ПТП, съответно жалбоподателят им е разяснил как се случил ударът. В показанията на св. Д., също се възпроизвежда непосредствено завеното му от жалбоподателя, че именно той е управлявал МПС и е реализирал ПТП с пресичащ пешеходна п ъ т е к а пешеходец. Изложеното от свидетелите намира подкрепа, в приобщените по делото прокурорска преписка, сведения от Ц. М. и в самата декларация попълнена от жалбоподателя, в която е посочил, че не е видял пресичащия пешеходец.

Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вториятда издава наказателни постановления. От справката "Картон на водача" се установява, че жалбоподателят и друг път е бил наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който 2 смисъл се явява процесуално допустима. Искането за прекратяване на производството, поради оттегляне на жалбата е недопустимо, доколкото е депозирано след преклузивния срок по чл. 324, ал. 1 от НПК, вр, чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни за това административни органи, видно от представените заповеди.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е описано ясно, както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че на кръстовището на ул. “Костенски водопад“ и бул. „Гоце Делчев“, при маневра завой на ляво жалбоподателят не е пропуснал преминаващият от лявата му страна по надлежно обозначена пешеходна пътека пешеходец, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл.

119, ал. 4 от ЗДвП тоест налице е пълно съответствие между фактическо и правно административно обвинение и не се изисква полагане на извънмерни усилия от страна на жалбоподателя, за да разбере какво точно нарушение се твърди да е извършил. АНО е описал всички състаномерни белези на нарушението, посочено е къде е извършено, като не може да се изисква в АУАН и НП да се посочи самоличността на пешеходците, които не са били пропуснати.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП "Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците".

По делото безспорно се установи, че с поведението си жалбоподателят е нарушил изискването на цитираната разпоредба, тъй като при извършване на маневра ляв завой на кръстовището на ул. “ Костенски водопад“ и бул. „Гоце Делчев“, не е пропуснал преминаващият от лявата му страна по надлежно обозначена пешеходна пътека пешеходец.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на закона не е извинително), че следва да пропусне намиращия се на пешеходната пътека свидетел. Преди предприемане на маневрата завой на ляво той е бил длъжен и е имал обективната възможност да възприеме пресичащият, и да го пропусне, но не го е направил, а това е довело до настъпване на произшествието.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, в р . ал. 1, т. 5, пред. 4 от ЗДвП, който предвижда глоба от 200 лева за 3 извършеното нарушение – причинено ПТП поради неспазване правилата за предимство. Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.

Съдът намира, че настоящото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна и в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, съобразявайки, че на практика процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил лично в съдебното заседание, а единствено е депозирал писмени бележки, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

244332-001599/02.02.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на С. И. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП .

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН С. И. А., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4