Определение № 930 от 23.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Благоевград, 23.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500798 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя М. М. М., срещу Определение № 882/11.05.2024г., постановено по гр. дело № 194/2023г. по описа на Районен съд Благоевград, в частта с която е прекратено производството по делото по отношение на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответника Д. Е. С., поради неговата недопустимост.

Жалбоподателят сочи, че атакувА.ят акт е незаконосъобразен. Твърди, че цитирА.те от районния съд тълкувателни решения са неотносими. Искът е допустим, тъй като е предявен едновременно срещу праводателя и правоприемника на спорния имот.

Прави се искане за отмяна на обжалвА.я акт, като делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по делото – Д. Е. С.. Сочи се, че обжалвА.ят акт е правилен и следа да се потвърди, за което подробно се аргументира.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Районен съд Благоевград е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца М. М. М. срещу ответниците Д. Е. С. и „В.С.И.“ ЕООД. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на 25/36 ид. части 1 от недвижим имот, представляващ земеделски имот – нива с площ от 0.154 дка, пета категория, находяща се в м. Г.Л., съставляваща имот номер 034097 по картата на землището на с. О., общ. Г., ЕКАТТЕ 53326, при съседи: имот № 034098 – нива на наследници на И.М.К., имот № 000416 – канал на Община Г., имот № 034096 – нива на наследници на С.И.К., който имот е идентичен с ПИ с идентификатор * по КККР на с. О., одобрени със Заповед №18313/15.05.2019г. на ИД на АГКК, находящ се в землището на с. Г.Л., с площ от 154 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***. Твърди, че имотът е бил наследствен, като част от собствениците – наследници през 2018г. и 2019г. му прехвърлили чрез дарение и покупкопродажба общо 25/36 ид. части от имота. Твърди, че за останалите 11/36 ид. части е налице сключен предварителен договор с наследниците, за които ищецът предявил иск за обявяването му за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което дело понастоящем е висящо. С оглед на изложеното в исковата молба твърди, че е изключителен собственик на целия имот.

В исковата молба се сочи, че на 25.05.2018г. първият ответник - Д. Е.

Сведев, се е снабдил с нотариален акт, с който е признат за собственик по давност на процесния имот. На същата дата той е продал на втория ответник „В.С.И.“ ЕООД имота, за която сделка е съставен нотариален акт. Сочи се, че първият ответник не е придобил имота на основА.е давностно владение, след като той не е собственик няма как и вторият ответник да го придобие от несобственик.

С оглед на това ищецът предявява иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който да бъде признато за установено, че ответникът Д. Е. Сведев не е собственик на основА.е давностно владение на имота, да бъде отменен издаденият в негова полза нотариален акт; да се признае за установено, че вторият ответник също не е собственик, тъй като праводателят му не е бил собственик.

След размяна на книжата районният съд е постановил обжалвА.я акт, с който е прекратил поради недопустимост производството по делото в частта по предявения иск срещу ответника Д. Е. С.. В мотивите си е приел, че с отрицателния установителен иск ищецът цели да отрече правото на лицето, което се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, но не и на лицата, които са се легитимирали като собственици към един по-ранен момент.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е правилно, като споделя изводите на районния съд.

Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск /ОУИ/ по чл.

124, ал. 1 ГПК предявен едновременно срещу праводателя Д. Е. С. и правоприемника „В.С.И.“ ЕООД. Ищецът твърди, че Д. Е. С. не е бил собственик на имота на основА.е давностно владение, с оглед на което и последващият му приобретател не е станал собственик. Обосновава правен интерес с това, че е изключителен собственик на имота – твърди, че чрез прехвърлителни сделки е придобил част от имота, за останалата част е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд за 2 това, че предявеният иск срещу праводателя е недопустим, поради липса на правен интерес. При предявяването на ОУИ ищецът цел да отрече правото на лицето, което се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска. В случая това е вторият ответник „В.С.И.“ ЕООД, който според твърденията на ищеца е закупил имота от първия ответник през 2018г.

Отрицателен иск срещу приобретателя е недопустим, тъй като последният вече се е разпоредил със своето право. Този иск е недопустим и поради това, че на практика ищецът цели да отрече право на собственост на първия ответник към един минал момент – към 2018г., когато имотът е продаден от първия на втория ответник, което е недопустимо. Иск за отричане право на собственост на едно лице към минал момент е допустим само в изрично предвидени от закона случаи, какъвто хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.

Следва да се отбележи и това, че при уважаване на ОУИ спрямо лице, което вече се е разпоредило с отричаното от ищеца право правните последици не биха рефлектирали в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му, ето защо за последния липсва правен интерес от водене на делото срещу ответника С..

С оглед на гореизложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 882/11.05.2024г., постановено по гр. дело № 194/2023г. по описа на Районен съд Благоевград, в частта с която е прекратено производството по делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника Д. Е. С., поради неговата недопустимост.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3