Решение № 793 от 13.10.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Благоевград, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20251210100602 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Б......чрез адвокат С. А., АК Благоевград, служебен адрес: гр.

Б..........против Г. Т. Г., гр. Б.......

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което се осъди ответницата Г. Т. Г., гр. Б.................. да заплати на ищеца К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.

Б........сумата от 9000.00 лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. Б.......с идентификатор *** по КК и КР на гр. Б....ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Б....., и стопанска постройка, построена в имота, за времето 10.03.2020 г. - 10.03.2025 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и мораторната лихва върху сумата, считано от 10.03.2022г. до 10.03.2025г. на основание чл. 86 ЗЗД, в размер на 3352.33, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот чрез дарение №56, том II, дело №459/1995г. на К. Д......нотариус при Районен съд Б...... ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: Една втора идеална част от: Имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.........който имот в нотариалния акт е описан като: Дворно място съставляващо парцел XVII (седемнадесети) с планоснимачен номер 2145 /две хиляди сто четиридесет и пет/, кв. 113 /сто и тринадесет/, по плана на гр. Б...... с площ от 193 /сто деветдесет и три/ кв. м., от тях регулирани 180 /сто и осемдесет/ кв. м. при граници: улица, наследници на К. Г...... и Г....А....с неуредени регулационни сметки, както и една втора идеална част от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, полумасивна, състояща се от четири стаи - сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..... с административен адрес: гр.

Б....представляваща жилищна сграда - еднофамилна, и отделно една втора идеална част от стопанска сграда, построена в същия имот.

1

Твърди се, че останалата една втора идеални части от описаните обекти са собственост на неговата първа братовчеда - Г. Т. Г., от гр. Б.......която е наследник на Т..... Д.

Т.........., бивш жител на гр. Б... починал. Сочи се, че квотите им на съсобственост са по една втора идеална част за всеки от тях от всички описани недвижими имоти - поземлен имот (с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б... жилищна сграда (сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..........и стопанска постройка, всички с административен адрес: гр. Б......

Ищецът твърди, че не може да използва неговата част от описаните съсобствени имоти, като не му се предоставя достъп, а само формално притежава ключ за една от стаите в жилищната сграда, но в действителност няма достъп и до тази една стая, тъй като не е допускан в поземления имот, както и в жилищната сграда и в стопанската постройка.

Навежда се, че през годините Г. Т. и нейния съпруг възпрепятствали изцяло достъпът й до поземления имот, жилищната сграда и стопанската постройка, не желаели и да му заплащат и наем, като извършили и някакво строителство в поземления имот, за което ищецът не е давал съгласие и не е наясно дали същото е законно или не.

Ищецът многократно е искал да му бъде осигурен достъп до поземления имот, както и да му се освободят от лични вещи на ответницата две от общо четирите стаи, в жилищната сграда, които да ползва, както и да му се предостави достъп до стопанската постройка.

Навежда се, че ищецът през 2015г. изпратил на Г. Т. нотариална покана, с която я уведомил, че желае да прекратят съсобствеността си по отношение на описаните съсобствени недвижими имоти или да започне да му заплаща месечен наем, като обезщетение за невъзможността да ползва неговата собственост по предназначение.

Сочи се, че след получаването на поканата, ответницата не предприела никакви действия, както и не предоставил на ищеца възможността да използва по предназначение частта от имота, които притежава, нито започнала да му изплаща обезщетение под формата на месечен наем.

Счита се,че ответницата дължи на ищеца обезщетение за това, че го е лишила от възможността да ползва идеалните части от описаните в молбата обекти, които притежава.

Навежда се, че датата, от която следва да му бъде заплатено от ответницата обезщетение под формата на месечен наем за ползването на съсобствените им и описани имоти, а именно поземления имот, построената в него двуетажна жилищна сграда и стопанската постройка, е от датата на получаване на нотариалната покана - 11.03.2015г., но доколкото част от това задължение е погасено по давност (Съгласно ТР №7/2.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК вземането на съсобственика по чл.31 ал.2 от ЗС се погасява с общата пет годишна давност, като в този смисъл е и реш. №240/21.06.2011г. на ВКС по гр.д.№1390/2010г. III г.о., реш.№74 от 1.07.2015г. на ВКС по гр.д.№4695/2014г. II г.о. и др. където е прието ,че вземането за обезщетение не е периодично плащане по чл. 111 б.в от ЗЗД и се погасява с общата 5 петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД ), поради което се иска Г. Т. Г. да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за невъзможността да ползва собствеността си за периода от 10.03.2020г. до датата на подаване на исковата молба (10.03.2025г.), ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 10.03.2022г. до 10.03.2025г. в размер на 3352.33 лева, както и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Счита се, че средномесечният наем на описаните негови собствени идеални части от поземления имот и построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, ползвани еднолично от ответницата, следва да е в общ размер на 150.00 лв.

С разпореждане № 1106/27.03.2025 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на 2 предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение е връчено на ответната страна на 28.03.2025г.

Видно от данните по делото на 22.04.2025г. е постъпил писмен отговор от ответницата, с който се оспорват предявените искове, като неоснователени.

Не се оспорва, че ответницата е наследник на Т........ Д... Т..

Не се оспорва и обстоятелството, че страните са съсобственици при квоти и имоти подробно описани в предявената искова молба.

Оспорват се наведените в исковата молба доводи, че ищеца К. Т. е лишен от правото си на ползване на съсобствените им имоти. Сочи се, че никога с нито едно действие на ответницата е лишила К. Т. реално от ползване на общата вещ, като достъпа до поземления имот и къщата по никакъв начин не са ограничени. Твърди се, че ответницата не ползва същия еднолично, като ищецът никога не е възпрепятстван да ползва веща, тъй като същият притежава ключ от една от стаите, както е посочено и в самата исковата молба. Сочи се, че поземленият имот има два входа и същите никога не са заключвани и ищеца може по всяко време да го ползва, като единият от входовете на поземления имот е директно от стълбите, които се намират под часовника, като от същите се влиза директно в имота. Допълва се, че в двора на имота непрекъснато влизат съседски деца да си играят. Посочва се, че поземления имот никога не е бил заключван, по скоро е достъпен за всеки минаващ по улицата, като ответницата не е създавала никакви пречки за ползването, нито пък е имала намерение да осуетяване същото, не е сменила ключалката на входната врата на къщата. Посочва се, че ищецът никога не се интересувал от имотите си, не е идвал да види в какво състояние са, нужна ли е някаква поддръжка на тези имоти. Посочва се, че ищецът през годините не е демонстрирал желание да ги ползва, като по отношение твърдението, че в имота има извършвано строителство за което същия не е дал съгласие, ищецът не е предприел каквито и да са действия. Сочи се, че липсват възражения или каквото и да било във връзка с твърдяното строителство от страна на ищеца, същия през годините не е демонстрирал някакъв интерес към имотите, като в имота имало изграден навес, който се разрушил, а на негово място е изграден нов, който е изградена изцяло от ответницата и съпруга й приживе, като същия е разделен на две части, от които едната част се ползва от ответницата, а друга стои празна за ползване на ищеца К. Т..

Оспорва се твърдението, че ищецът е искал многократно да му се освободят стаите, като от негова страна липсва какъвто и да е интерес спрямо описаните имоти. по отношение на селскостопанската постройка се сочи, че същата стои необитаема от никой, като ответницата изобщо не използва тази постройка, камо ли да пречи за нейното използване.

Противопоставя се на твърденията на ищеца, че след отправена нотариална покана, ответницата не е извършила никакви действия. Твърди се, че никога на ответницата не й е връчвана нотариална покана, като за същата разбрала от връчената й искова молба. Посочва се, че такава покана не е стигнала до знанието й и никога не е възпрепятствала ответника, като същия може да ползва съсобствените имоти и това дали той ще упражни това свое право е негово личен избор.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат А.. Поддържа се предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск и се иска уважаването му, като подробни съображения са 3 изложени в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответницата, редовно призована не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат У.. Оспорва предявения иск, ангажира гласни доказателства, по същество изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, като се иска отхвърлянето му, подробни съображения излага в писмени бележки, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл.

80 от ГПК.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива. Допусната и назначена е съдебно –оценителна експертиза и е прието заключението на вещо лице.

Анализът на събраните по делото доказателства,преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не се спори между страните, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот чрез дарение №56, том II, дело №459/1995г. на К. Д.... нотариус при Районен съд Б.... и Удостоверение за наследници на Т.....Д.....Т. изх. № 1321/09.04.2025г., че ищеца и ответницата са съсобсобственици при квоти по ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..... с площ съобразно представената скица-192 кв.м., жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..... която видно от представената скица е със застроена площ от 31 кв.м. и на два етажа и стопанска постройка, всички с административен адрес: гр. Б.....