Определение № 47574 от 17.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47574 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110161098 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 293780/05.08.2025 г. от ищеца „А*“ ЕАД, с която моли да се измени Решение № 16225/29.08.2025 г. по гр. д.

№ 61098/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските на ищеца и на ответника.

В молбата са изложени твърдения, че съдът е осъдил ищеца да заплати дължим, но невнесен депозит за допълнителна СТЕ в размер на 500 лева.

Твърди се, че същата сума е внесена с молба на 02.09.2025 г.

Второ, твърди, че не са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Претендира същото да е в размер на 350.00 лева. Моли съда да допълни решението в тази част.

Иска съда да измени решението в частта за сумата за СТЕ, тъй като същата не е присъдена. Твърди, че депозитът за СТЕ следва да бъде присъден изцяло или пропорционално, а не изобщо да не се присъжда.

Четвърто, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за възнаграждението на адв. П..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът подава отговор. Моли да се остави без уважение молбата. Счита, че за разноските е представил доказателства за тях. Молбата е неоснователна.

1

Ответникът подава молба с вх. № 334796/14.10.2025 г. по чл.248 ГПК. Моли съда да измени Решение № 16225/29.08.2025 г. по гр. д. № 61098/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските на ответника за адвокат в заповедното производство, съобразно отхвърлената част. Твърди, че решението следва да се допълни с още 300.00 лева, защото сумата от 32.30 е прекомерно малка.

Ответникът подава молба с вх. № 334793/14.10.2025 г. по чл.248 ГПК. Моли съда да измени Решение № 16225/29.08.2025 г. по гр. д. № 61098/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските на ищеца. Твърди, че съдът неправилно е определил юрисконсултско възнаграждение е деловодни разноски на ищеца. Моли ответникът да не бъде задължаван да заплаща разноски.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът подава отговор. Моли съда да остави без уважение молбата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

ПО МОЛБАТА НА ИЩЕЦА

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай страната иска едновременно изменение на разноските на противната страна и за себе се. Не е необходимо списък по чл.80 ГПК за разноските за противната страна. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

2

За изменение на решението в частта за своите разноски, страната е следвало да представи списък по чл.80 ГПК. Ищецът представя списък с разноски преди приключване на съдебното дирене (л.105 от делото).

Решението е връчено на страната на 03.09.2025 г. ( л. 244 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 17.09.2025 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 04.09.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По отношение на депозита за допълнителната СТЕ

Следва да се отбележи, че съгласно т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, списък по чл.80 ГПК служи за индивидуализиране на претендираните разноски. С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, ако страната не е поискала този вид разход в списъка същият не следва да се присъжда.

Видно от представяния списък по чл.80 ГПК, ищецът не претендира депозита за допълнителна СТЕ. Следователно не иска от съда да се произнесе по него в решението в частта по чл.78 ГПК. При това положение, настоящият съдебен състав правилно приема, че съдът не е включил депозита за допълнителна СТЕ в разноските на ищеца. Това е така, защото той не го е поискал.

Второ, съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС присъждат се разноски, за които има представени доказателства за тяхното извършване. Съдебното дирене е приключило на 20.08.2025 г. Към тази дата липсва представен документ за извършен разход за допълнителна СТЕ. Следователно, след като няма такъв не следва да се присъжда на ищеца, защото не е извършен или поне няма такива доказателства към делото. Същите доказателства няма и към датата на постановяване на решението към 29.08.2025 г. Едва с молба от 02.09.2025 г. ищецът представя документ за внесен депозит за допълнителна СТЕ. Същото представлява доброволно плащане за публични държавни вземания по смисъла на разпоредбите на ДОПК, за което не се изпраща уведомление от Съда.

Трето, ищецът не може да се позове на разход, който е направил след 3 приключване на съдебното дирене и след постановяване на крайния съдебен акт, но не го е направил в хода на съдебното дирене. Това нарушава принципите за равнопоставеност и състезателно начало. Ищецът следва да понесе пропуска си и опущението на сроковете си. Това има дисциплиниращ характер за ищеца.

Ето защо искането на ищеца за присъждане на разноските по допълнителната СТЕ е неоснователно.

По отношение на депозита за СТЕ

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за прилагане на императивна правна норма при потребителски спорове. Процесният представлява именно такъв. В този смисъл е ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д.

№ 3/2019 на ОСГТК на ВКС. Освен това, с определението си по чл.146 ГПК съдът е дал указания на страните, че ще изследва нищожността на клаузи от договора. В този смисъл е ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за недействителност на договора по чл.22 ЗПК, което е докладвано в определението по чл.146 ГПК, което не е оспорено от страните. Със СТЕ съдът е изследвал размера на шрифта, неговият вид и еднаквост, както и с допълнителната такава. Това е повод възражението по чл.22 ЗПК вр. чл.10 ЗПК, които са императивни правни норми и съдът следи служебно за тях.

Следователно СТЕ – първоначална и допълнителна, касаят основателността на възражението на ответника за недействителност на договора. Това възражение е основателно. При това положение, разходът, който е направил ищеца, за да докаже, че договорът отговаря на условията по чл.10 ЗПК, следва да бъде оставен за ищеца, тъй като по делото се установи, че договорът не отговаря на тези изисквания. Възражението на ответника е основателно, а ищецът не може да докаже, че договорът отговаря на изискванията на закона.

Следователно тази разход следва да остане за ищеца.

Недопустимо е след като вече е постановено решение по спора, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК да се заяви за първи път претенция за разноски, тъй като прилагането на този ред предполага да е направено искане за разноски, да е представен списък за същите по чл. 80ГПК, както и да липсва присъждане от страна на съда или те да са били определени погрешно по отношение на 4 подлежащия на присъждане размер. Ако страната е поискала разноски, но не е представила списък, съдът следва да присъди такива, но страната не може да иска изменение на решението в тази част по реда на чл.248 ГПК от съда, който го е постановил (Опр. № 763/30.12.2009 г.,по ч. гр. д. № 665/2009 г., на IV г.о.; Опр. № 642/29.09.2011 г., по ч.т. д. № 560/2011 г., на I т.о.).

Трябва да се държи сметка за това, че някои разноски се правят само по отделен иск, по конкретно възражение, а не изобщо по производството. В процесния случай, експертизата е назначена само повод възражение за недействителност на договора, като ищецът е следвало да докаже, че той отговаря на чл.10 ЗПК. Щом това доказване не е проведено напълно от ищеца, то този разход няма основание да се присъжда в тежест на ответника, защото неговото възражение е действителност.

Съдът не следва да преповтаря мотивите обективирани в Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС, решение по съединени дела C-224/19 и C-259/19 и решение по дело C 714/22 от 21.03.2024 г.. Всички те въвеждат принципа, че ПЕС не допуска национална правна норма до задължава потребител да понася разноски, когато същият е направил възражение за неравноправни клаузи, недействителност на договора и това възражение е прието за основателно. Следователно, разноските, които са направени по повод възражение за недействителност по чл.22 ЗПК не следва да се присъждат на потребителя, дори и искът да е частично основателен, тъй като се присъжда само стойността на чистата главница, на основание чл.23 ЗПК. Присъждането му би означавало трудност, която да възпре потребителя да упражнява процесуални права по смисъла на чл.6 ЕКПЧ и чл.47 ХОПЕС. В процесния случай СТЕ касае недействителност на договора, което е уважено. Независимо, че ответникът е осъден да заплати част от паричната сума, то не следва да понася разноските за СТЕ, която установява пълна недействителност на договора.

Ето защо и това искане на ищеца за присъждане на депозита за СТЕ (първоначална и допълнителна) не е основателно.

По възражението по чл.78, ал.5 ГПК

Правилно ищецът се позовава на решение по дело С-435/22 и съдът не е обвързан от НМРАВ. Съдът не се е позовал на тази наредба и не я е приложил.

В мотивите на решението си, съдът доста ясно е обосновал защо е присъдил 5 това възнаграждение като е изследвал свободния пазар по чл.101 ДФЕС, обичаят в практиката на свободно договаряне, извършената работа, действителната фактическа и правна сложност по делото. Следва да се отбележи, че в заповедното производство ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което съдът не може служебно да намалява възнаграждението на адвоката на потребителя. Обратното е допустимо.

Ето защо в тази част молбата е също неоснователна.

По юрисконсултско възнаграждение

Съдът не се е произнесъл за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК на ищеца. С оглед изхода на спора ищецът има право на възнаграждението по чл.78, ал.8 ГПК пропорционално на уважената част.

Съгласно чл.25 НЗПП възнаграждението е от 100 до 360 лева. Ищецът претендира 350.00 лева. Съдът приема, че делото не е сложно от фактическа и правна страна. Има изобилна съдебна практика по този вид дела.

Процесуалният представител на ищеца не се е явявал в о.с.з., пускал е само молби, които са нередовни, включително и молбата по чл.248 ГПК, която не отговаря на изискванията па чл.102з, ал.3 ГПК, въпреки указанията по чл.129 ГПК и в акта по чл.140 ГПК. Исковата молба е нередовна също. При това положение с оглед действителната и фактическа сложност на делото, извършената от ищеца дейност, следва да се определи възнаграждение малко над минималния, а именно 150.00 лева.

С оглед уважената част на претенцията, ищецът има право на възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 53.10 лева (150 х 1681.15/4749.39).

В тази част молбата е основателна.

Ето защо Решение № 16225/29.08.2025 г. по гр. д. № 61098/2024 г. по описа на СРС, следва да бъде допълнено в частта за разноските в следния смисъл: да се осъди ответникът да заплати още 53.10 лева, представляващи разноски за юрисконсулт на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ПО МОЛБАТА НА ОТВЕТНИКА

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 6 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.