Определение № 4738 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4738 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Д.

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Д. Касационно гражданско дело № 20258002103840 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5755/01.08.2025 година, подадена от КОНПИ [населено място], срещу решение № 126/26.06.2025 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 155/2025 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд Варта частично е отменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 260 026/10.12.2024 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, девети състав, постановено по гр. д. № 483/2017 година като е отхвърли предявените от КОНПИ [населено място] срещу Б. Д. К. и Ж. И. И. искове с правно основание чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане на имущество и парични средства на стойност 904 080.18 лева.

В подадената от КОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу Б. Д.

К. и Ж. И. И., искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т 1 и т. 3 от ГПК.

Ответниците по подадената касационна жалба Б. Д. К. и Ж. И. И. са подали отговор с вх. № 6599/15.10.2025 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 126/26.06.2025 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 155/2025 година и такова не трябва да се 1 допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

КОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 04.07.2025 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 5755/01.08.2025 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Варна е посочил, че не бил налице спор за наличието на първата предпоставка за уважаването на исковете, доколкото видно от приложеното по делото уведомление от Специализираната прокуратура София Б. Д. К. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК. Това престъпление попадало в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗОНПИ и било в състояние да генерира доходи от престъпна дейност на проверяваното лице. Ж. И. И. била във фактическо съжителство с К., и представлявала свързано лице по смисъла на § 1, т. 15 от ДРЗОНПИ.

Проверката за събиране на данни за имуществото и анализ на доходите и разходите на двамата била извършена за периода от 23.09.2004 година до 23.09.2014 година, който период бил съобразен с разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ. Съобразно резултата от проверката, с решение № 85/01.03.2017 година на КОНПИ [населено място] било образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Основните спорни въпроси пред въззивната инстанция било относно това налице ли била втората предпоставка за уважаване на предявените исково, а именно–налице ли било изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2, във връзка с § 1, т. 3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ [населено място] да иска отнемане на придобитото от въззиваемата имущество, за което не бил доказан законен източник на средствата и в частност как следвало да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъдел изведен извод за размера на несъответствието, в това число по конкретни пера, формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които било придобито притежаваното имущество. От значение за формиране на изводите по спорните въпроси и по основателността на исковите претенции били дадените задължителни разрешения с ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежало само налично имущество, разглеждано като актив.

Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не бил установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не били налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представлявали „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от 2

ДРЗОНПИ и същите не участвали при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ. За направата на преценката за това налице ли било несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ на първо място следвало да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период било налице превишение в размер над 150 000.00 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период можело да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода било незаконно придобито. В мотивите на ТР това било обосновано с аргумента, че целта на закона била да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничели възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче било налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период било налице необосновано превишение, при което имуществото се било увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато нямало такова увеличаване или било налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не било налице обогатяване, т. е. липсвало имущество, което да подлежало на отнемане. Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следвало да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8, във връзка с т. 2 и т. 9 от ДРЗОНПИ–доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.

Съдебната практика била константна, че изброяването в т 2 на § 1 от ДРЗОНПИ не било изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране (обобщено наричани доходи) било парично постъпление в имуществената сфера на проверяваните лица с установен законен източник, т. е. което не било придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност. Разходите също можели да бъдат от най-различно естество. На първо място това били така наречените от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ. Всички други разходи, в това число и разходите за издръжка, надвишаващи определените размери на НСИ, по смисъла на ЗОНПИ съставляват извънредни разходи. По аргумент от приетото в ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС разрешение относно преминалите през банковите сметки на лицата неналични суми, следвало, че включването на дадена сума като разход (вън от законово определения размер на обичаните разходи за издръжка) следвало да е с установено основание. Изтеглените от банковите сметки суми, за които не било доказано за какво точно били потребени не следвало да участват при изчисленията на нетния доход. В тези изчисления не се включвали и направените разходи за придобиване на наличното в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната стойност на последното се отчитала при съпоставката по 3

§ 1, т. 3 ДРЗОНПИ. Само по отношение на имущество, което било придобито и отчуждено през проверявания период стойността на придобиването му и стойността към момента на отчуждаването му, изчислени по правилото на чл. 148 от ЗОНПИ щели да имат значение за формиране на нетния доход.

Като съобрази посочените законови постановки, както и тези на ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС съставът на Апелативен съд Варна приемал, че при формиране на приходите на Б. Д. К. и Ж. И. И. за изследвания период следвало да бъдат включени сумите, получени като продажна цена от придобитите и продадени през процесния период недвижими имоти и МПС, които не били налични в имуществото към края на проверката. Това било така, тъй като безспорно продажбата на една вещ била законен източник на средства и доколкото сумата от придобиването й била включена като разход, то и продажбата следва да се отчете като приход. Затова и към приходите следвало да бъде включена сумата от 185 599.22 лева-приходи от продажба на недвижими имоти, както и сумата от 31 731.00 лева-приходи от продажба на МПС. По същите съображения към приходите следвало да бъде добавена и сумата от 52 627.03 леваполучената продажна цена за продадени през периода 2013 година недвижими имоти от И..

В приходната част следвало да се включи и сумата от 114 445.80 лева върнат заем от Б. Д. през 2011 година, доколкото същата представлявала приход, а в разходната част била включена сумата от 58 674.90 лева-като размер на заетата сума. По същите съображения следвало да бъде включена към приходите и сумата от 121 848.21 лева-върнат заем от Н. И., както и сумата от 12 434.02 лева, която сума била събрана от ЧСИ главница по предоставен заем на А. К. и Д. С.. Получената сума от Б. И. от 26 303.20 лева също следвало да бъде включена в приходите. Посочените дадени заеми от Б. Д. К. според първото заключение на вещото лице в размер на 216 608.64 лева били включени в разходната част като извънредни разходи, поради което и връщането на сумите следвало да бъде отчетено като приход.

Доколкото сумите не били налични понастоящем, то не следвало да бъдат включвани в имуществото. Затова и общо в приходната част следва да бъдат включени 275 031.23 лева– върнати суми по предоставени заеми.

Към приходите на К. и И. следвало да бъде включена и сумата от 27 769.75 левапредставляваща получени от К. ренти от недвижими имоти-законно основание за реализиране на приходи.

Във връзка с твърденията на Б. Д. К. за сключени през проверявания период договори за заем, както следва: договор за заем от 10.12.2008 година със заемодател И. И. Н. за сумата от 3000.00 лева; договор за заем от 09.01.2009 година със заемодател Я. Н. Я. за сумата от 25 000.00 лева; договор за заем от 10.01.2011 година със заемодател „Сист Проджект“ ООД за сумата от 530 000.00 лева; договор за заем от 15.02.2011 година със заемодател „Ес Джи Консулт“ ООД за 140 000.00 лева, съставът на Апелативен съд Варна намирал, че тези договори и приложените разписки били представени и приети по делото, като били оспорени досежно достоверността на датата на сключването им, както и досежно съдържанието. Достоверността на датата на договорите била само с оглед удостоверителната сила на разписките, че сумите били предадени на К.. Затова и доколкото разписките били 4 оспорени като частни писмени документи с оглед тяхното съдържание, то и в тежест на ответника било да установи верността на обективирания факт-предаването на сумите, тъй като договорът за заем бил реален такъв, а не формален. Съобразно установеното със съдебната практика, че в тежест на ответника било да установи, че заемодателите били разполагали със сумите, които впоследствие са му били предоставили в заем, въззивният съд намирал, че такива доказателства били ангажирани по делото досежно договорите, сключени на 09.01.2009 година със заемодател Я. Н. Я. за сумата от 25 000.00 лева, както и договор за заем от 15.02.2011 година със заемодател „Ес Джи Консулт“ ООД за 140 000.00 лева. По отношение на договора от 09.01.2009 година безспорно се установявало, че на 23.12.2008 година К. бил наредил на Я. Н. сумата от 25 500.00 лева. Не било спорно между страните, а и се твърдяло в исковата молба, че посочената сума от 25 500.00 лева била представлявала част от сумата от 51 096.40 лева внесена в полза на К. от М. К. и „Ессе“ ООД и представлявала комисионна от осъществени сделки. Предвид това въззивният състав намирал за доказани твърденията на К., че сумата от 25 500.00 лева представлявала комисионно възнаграждение на Я. Н., което той му бил отчел на 23.12.2008 година.