Решение № 289 от 02.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Кюстендил, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№260265/17.01.2023г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.*******************, (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *******), чрез пълномощника адв.В. Г. от АК-София, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.С., бул.**************, против решение №260162 от 28.11.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№810/2022г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен, предявения от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.*******************, (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *******) против Б. Р. И., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. ********* иск да бъде признато за установено по отношение на ответника наличието на вземане на ищеца за сума в общ размер на 163.50 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от 22.06.2018г. за мобилен номер ***, за която е издадена фактура №7289201544/25.05.2019г., от която сума: 62.46 лева, представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси и 101.04 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blaсk.

Решението се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност и твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че е необоснован изводът на районния съд за липса на доказателства сключения между страните договор да е бил предсрочно прекратен – развален по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Аргументира се разбиране, че след като съгласно Общите условия страните са договорили дължимите 1 плащания да бъдат платими в определен срок, то същите са ставали изискуеми след изтичането му, без да е необходимо изпращане на покана до длъжника. Сочи се, че съгласно ОУ, когато не са заплатени дължими месечни плащания по вина на абоната, това съставлява основание за едностранно прекратяване от оператора на сключения договор – изрично уговорена хипотеза на предсрочно прекратяване, а не на разваляне на договора, уредена в чл.19б от ОУ. Посочената клауза, според жалбоподателя, следва да се тълкува във връзката й с чл.19д от ОУ, при което се прави извод, че правото на кредитора да прекрати договора без да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата не създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, доколкото обратното – съхраняването на договора, би обременило потребителя, оставащ задължен с цената за поддръжката на достъпа му до мрежата. Счита се, че уговорката, предоставяща правото на оператора едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред, не накърнява правата на потребителя и валидно дерогира общото правило на чл.87 ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят, цитирайки съдебна практика, поддържа, че доколкото ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора да бъде отправено към длъжника, то същото може да бъде извършено с конклудентни действия, в това число и с предприети от доставчика такива по ограничаване ползването на услуги, каквото се аргументира да е било осъществено в конкретния случай.

Изтъква се, че начисляването на претендираната неустойка произтича от неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на стойността на предоставени и потребени мобилни услуги, съставляващо според чл.19в и чл.75 от ОУ основание за едностранно прекратяване на достъпа до мобилната мрежа. Сочи се, че в случая първоначално са били ограничени изходящите обаждания на абоната, а след изтичане на срока заплащане., указан в третата издадена фактура, са били ограничени и входящите обаждания към мобилния номер на абоната. При последвалото неплащане е било реализирано правото на доставчика за едностранно прекратяване на договора, което има действие занапред за разлика от развалянето на договора, което има обратно действие. Сочи се, че неустойката е уговорена по начин, че не се създава неравновесие в правата и задълженията на страните, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщите й функции, нито е прекомерна.

Моли се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, а евентуално, в случай, че жалбата бъде отхвърлена и насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, ако последното надхвърля определения в Наредба №1/2004г. минимум, се моли намаляването му до размера на същия.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – Б. Р. И., представляван от особен представител адв.К.С. от АК-Кюстендил, е депозирал отговор на исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на жалбата и се моли потвърждаване на обжалваното решение на КнРС, което се твърди да е правилно, обосновано и мотивирано. Счита се, че преценката на районния съд, че прекратяването на договора поради неизпълнение на задълженията по същия на една от страните се подчинява на правилата на чл.87 от ЗЗД, е правилна. Счита се, че обосновано КнРС е приел, че по делото липсват данни дружествотпо да е отправило нарочно волеизявление за разваляне на договора и такова да е било получено от абоната, а само предсрочното прекратяване действието на договора би могло да доведе до задължение за заплащане на компенсаторна неустойка, каквато е предмет на иска. Счита се, че едва депозирането на исковата молба в съда (а не подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) би могло да се приеме за волеизявление за разваляне на договора, тъй като само от исковата молба се връчва препис на насрещната страна, а в случая това е сторени на 26.04.2021г., след изтичане на срока на договора. Наред с тези доводи се поддържа и твърдение за нищожност на клаузата за неустойка, като се счита, че същата е неравноправна на основание чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във вр. с чл.143 т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП 2 във вр. с чл.3 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определянето на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цели до края на срока на договора, се създава значителна неравноправност между страните. Твърди се, че шрифтът, на който е изготвен договора и ОУ към него е под 12 , същият е бил изготвен от търговеца, от което се прави извод, че потребителят не е могъл да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, която не може да се счита, че е индивидуално уговорена. Моли се потвърждаване на обжалваното решение.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

При извършената, в съответствие с правомощията по чл.269 от ГПК, служебна проверка на валидността на решението и на допустимостта му, КнОС намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо. Разгледан е иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, в срок и след осъществена хипотеза по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а решението на КнРС следва да се потвърди изцяло.

Установява се, че РС-Кюстендил е бил сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *******, а понастоящем (след 28.02.2022г.) с наименование „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК ******* срещу Б. Р. И., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, за признаване за установено по отношение на И. съществуването на вземане на дружеството спрямо него, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№2468/2020г. по описа на КнРС за сума в общ размер на 163.50 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от 22.06.2018г. за мобилен номер ***, за която е издадена фактура №7289201544/25.05.2019г., от която сума: 62.46 лева, представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси и 101.04 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blaсk.

От представения в производството по ч.гр.д.№2468/2020г. договор за мобилни услуги, сключен на 22.06.2018г., е видно, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което И., в качеството му на получател, е имал правото да ползва услугите на оператора за предпочетен номер ***, при абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени нац.минути и роуминг в зона ЕС“, срещу задължението за заплащане на абонаментни такси в размер на 24.99 лева на месец.

На същата дата е бил сключен между същите страни и договор за лизинг, по силата на който „Теленор България“ ЕАД се е задължило да предостави на И., в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване устройство марка Nokia 3 Blaсk срещу заплащане на обща лизингова цена от 162.17 лева, с включен ДДС. Договорено е било разсрочено плащане на лизинговата цена на определени в договора месечни лизингови вноски, които да се фактурират и заплащат съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения договор за предоставяне на такива.

Предоставянето на мобилното устройство е посочено и в договора за мобилни услуги, в който е отразено и, че лизинговата цена от 165.96 лева е такава с абонаментния план, при стандартна цена на устройството в размер на 369.90 лева.

Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които са неразделна част от договора за мобилни услуги, сключен между страните, същите, в т.19б, б.

„в“ предвиждат, че дружеството има право едностранно да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или 3 безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане, а в т.19в б.„г“ предвиждат, че дружеството има право едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безстрочен, с едномесечно писмено предизвестие, в случай, че потребителят е нарушил съществено или системно общите условия.

В раздел V на ОУ е предвиден ред за плащане на услугите - въз основа на фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й, като неполучаването на самата фактура не освобождава потребителя от задължението да плати сумата по нея. В чл.75 от ОУ е предвидено, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII (в т.ч. да заплаща определените от Теленор цени) или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя , Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.

В т.11 от индивидуалния договор, сключен между страните, е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушение на задълженията му по този договор, в това число и приложимите ОУ, последният дължи за всяка ползвана СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на срока, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти (б.„а“), а когато е било предоставено и устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключването на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.