Решение № 11825 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11825 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110106364 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от М. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“, бл. **, вх.

Д, ап. 127, за признаване за установено по отношение на ответника „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, че не дължи следните суми: сумата от 4981,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010г.-30.04.2012г., ведно със законната лихва от 07.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 704,95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2010г. до 18.12.2012г., както и сумата от 424,31 лв. разноски по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС, по което на 25.03.2013г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. Твърди, че въз основа на издадения в полза на „Топлофикация София“ ЕАД изпълнителен лист, по гр.д.№ 224/2013 по описа на СРС, е образувано № ** по описа на описа на ЧСИ М. Миладинов, като последното валидно изпълнително действие е извършено на 11.08.2015г., както и че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изп. производство.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск. Ответникът поддържа, че с действията си е прекъснал течащата погасителна давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС, като такава не е изтекла в полза на ищцата.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба, с която същия поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, не зипраща предствител. Депозира писмена молба, с която моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца.

1

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От представения по делото изпълнителен лист от 25.03.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС , е видно, че въз основана влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на ответното дружество са присъдени вземания от ищеца за сумата от 4981,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010г.30.04.2012г., ведно със законната лихва от 07.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 704,95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2010г. до 18.12.2012г., както и сумата от 424,31 лв. разноски по делото.

Видно от покана за доброволно изпълнение по изп.дело № ** по описа на ЧСИ М.

Миладинов, рег.№ 786 от КЧСИ, изпратено до ищцата, въз основа на изпълнителен лист от 25.03.2013 г., издаден по ч. гр.д. №224/2013 г. по описа на СРС, е образувано изпълнително дело № **/2015 г. по описа на описа на ЧСИ М. Миладинов.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна давност.

По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Безспорно с предявяването на заявление по чл.410 ГПК, както и с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, давността за вземанията на ответника е прекъсната. Две години след издаване на изп.лист, ответното дружество е образувало изп.дело пред ЧСИ М. Миладинов, под № **, по което ищеца признава, че са извършени справки за проучване имущественото състояние и трудовите правоотношения на длъжника, както и му е изпратена покана за доброволно изпълнение. Тези действия обаче, съобразно приетото в ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС не са от категорията на изп.действия, с които се прекъсва давността. По отношение действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, следва да се посочи, че такова е всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От данните по настоящето дело се установи единствено изпратена покани за доброволно изпълнение до длъжника – ищец, което както се посочи вече не е от категорията действия, с които се прекъсва давността, съобразно приетото в ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС. По делото не се представиха доказателства за прекъсване или спиране на давността. С оглед н това предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника присъдените му с изпълнителен лист, издаден на 25.03.2013 г. по ч.гр.д. №224/2013 г. по описа на СРС за вземания за главница, обезщетение за забава и разноски по съдебното производство, като погасени по давност.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е 2 направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. П.

Н. от САК, с адрес: гр. Сфия, ул. „**“ №14, партер, сумата от 911,05 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.2 Наредба № 1/09.07.2004 г. и като взе предвид направеното от ответника възражение за прекомерност.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата 244,42 лв. за държавна такса.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, че М. И.

Л., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“, бл. **, вх. Д, ап. 127, не му дължи присъдените с изпълнителен лист от 25.03.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС, суми както следва: сумата от 4981,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010г.-30.04.2012г., ведно със законната лихва от 07.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 704,95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2010г. до 18.12.2012г., както и сумата от 424,31 лв. разноски по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 ЗАдв. на адв. В. П. Н. от САК, с адрес: гр. Сфия, ул. „**“ №14, партер, сумата от 911,05 лева (деветстотин и единадесет лева и 05 стотинки), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М. И. Л..

ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, да заплати по сметка на Софийски районен с ъ д , сумата от 244,42 лева (двеста четиридесет и четири лева и 42 стотинки), представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3