Определение № 325 от 17.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Ловеч, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500212 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 180/28.02.2024 г., по ч.гр.д. № 107/2024 г. на Районен съд Луковит, с което заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против С. А. И. е отхвърлено за следните суми: 253,68 лева - общ размер на застрахователна премия; 189,67 лева - договорна лихва за периода 25.08.2023 г. до 23.01.2024 г.; и 13,30 лева обезщетение за забава за периода от 25.08.2023 г. до 13.02.2024 г.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за част от сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на заявлението в пълния му претендиран размер, доколкото в него и извлечението са означени претендираните вземания; че в заявлението е означено ясно и несъмнено какво представлява както разликата по главницата, за която е отказано издаване на изпълнителен лист (застрахователна премия по сключени застраховки, дължимо от кредитополучателя), така и договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение; че застрахователните премии не са задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, с оглед на което те не следвало да се включват в ГПР; че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, избрана от кредитополучателя, чието възстановяване се дължи от него, доколкото е заплатено от кредитора от отпуснатия ресурс по възлагане на кредитополучателя.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (13.03.2024 г.), същият е изтекъл на 1

20.03.2024 г., а частната жалба е подадена на 14.03.2024 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане № 180/28.02.2024 г., по ч.гр.д. № 107/2024 г. на Районен съд Луковит разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от сумите по заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, вкл. за разноските и юрисконсутско възнаграждение, и отхвърлил заявлението за 253,68 лева - общ размер на застрахователна премия; 189,67 лева - договорна лихва за периода 25.08.2023 г. до 23.01.2024 г.; и 13,30 лева - обезщетение за забава за периода от 25.08.2023 г. до 13.02.2024 г. За да отхвърли заявлението относно последните суми, съдът е приел, че клаузите от договора за потребителски кредит, предвиждащи формиране на главницата по кредита с включване на застрахователни премии, има неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗПП, а с оглед функционалната свързаност на същия договор с договора за застраховка и установеното заплащане на застрахователната премия, като част от погасителната вноска, същата е квалифицирана като разход по кредита, който не е отразен в ГПР, с което е допуснато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Разпореждането е правилно в обжалваната му част, като изложените от районния съд мотиви са в съответствие със закона.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователни премии по договорите за застраховка и за тяхната обвързаност с договора за потребителски кредит. За такава връзка свидетелстват самите уговорки в договора за кредит (чл. 7, ал. 1, 2 и 3), установяващи както размера на кредита (953,68 лв.), така и условията на неговото усвояване, предвиждащи директен превод на застрахователните премии от кредитната институция (заявителя) на застрахователя, когато потребителят е поискал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19 от договора. Съдържанието на чл. 19 от договора има декларативен характер за това, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, както и че същият по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, което не съставлявало задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит. Декларативното съдържание на чл. 19 от договора се потвърждава от съдържанието на приложеното към заявлението заявление-декларация за установяване на договорни отношения, 2 от което се установява, че негова неразделна част е и реквизита относно съгласието за сключване и на застраховки (т. 13), който е бланков. Именно заради бланковия му характер и наличната принципна възможност за сключване и на договори за застраховка, наред с договора за потребителски кредит, при което опцията „да“ се попълва и за дадено съгласие за обработка на лични данни и за приемане на общи условия на съответната застраховка, не би могло да се приеме, че уговорката в договора за кредит относно застраховките и заплащане на застрахователни премии, е индивидуално уговорена, доколкото потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл. 146, ал. 2 ЗЗП).

Означеният в договора размер на ГПР не е реален, доколкото в него следва да се включат и възнаградителните лихви, заплащани от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДПК), които се определят на годишен лихвен процент от 41,12 пункта (чл. 9 от договора), разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквито в случая се явяват застрахователните премии и в този смисъл тя е в противоречие с чл.

19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на договора за потребителски кредит се налага извод, че заплащането на застрахователните премии е задължително условие за получаване на кредита, защото както установяването им по основание и размер, така и заплащането им от банката на застрахователя, директно от отпускания кредит, са последици от същия договор, т.е. отпускането на кредита предполага сключен застрахователен договор, доколкото с част от отпуснатата сума се заплаща общият размер на застрахователните премии.

След като са начислени върху главницата, включваща и съответната част от недължимите застрахователни премии, длъжникът не дължи и претендираната в заявлението договорна лихва и лихвата за забава. Същите са начислени върху означената в заявлението сума за главница, включваща и заплатената част от застрахователната премия.

Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). С оглед недействителността на част от уговорките в договора, районният съд в съответствие с чл. 22 и чл. 23 ЗКП е счел, че се следва да се издаде заповед за изпълнение за чистата сума по кредита, и е отхвърлил заявлението разликата до пълния размер на означените в него суми (застрахователни премии, договорна лихва и лихва за забава).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 180/28.02.2024 г., по ч.гр.д. № 107/2024 г. на Районен съд Луковит в обжалваната му част, с която подаденото от частния жалбоподател против С. А. И. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено за следните суми: 253,68 лева - общ размер на застрахователна премия; 189,67 лева - договорна лихва за периода 25.08.2023 г. до 23.01.2024 г.; и 13,30 лева обезщетение за забава за периода от 25.08.2023 г. до 13.02.2024 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4