Решение № 183 от 19.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000163 по описа за 2026 година

С решение № 43/15.12.25 г., постановено по т.д. № 19/25 г. по описа на ОС Кърджали, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 е осъдена да заплати на И. Д. Н. ЕГН ********** сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, от настъпилото на 10.09.2022 г. застрахователно събитие ПТП, причинено от Е. Ю. Е. при управление на л. а. марка „Ленд Роувър“, модел „Дискавъри“, с ДК № *******, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, с причинени средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на долното и горното рамо на дясната и на лявата срамни кости на таза, довели до трайно затрудняване на движението на долните крайници, открито счупване на дясното колянно капаче, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак и изпадане в състояние на травматичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и влошено емоционално състояние, както и сумата в размер на 3 120.53 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, свързани с разходите по лечението от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяването на застрахователната претенция 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на всяка, като е ОТХВЪРЛЕН иска за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до пълния му предявен размер от 120 000 лв., като неоснователен и недоказан.

1

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Кърджали държавна такса от 3 324.82 лв. и разноски за експертизи 896.17 лв лв., а в полза на адв. Я. М. С. – сумата 6 463.62 лв. -адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

И. Д. Н. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 219,30 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от И. Д.

Н., който го обжалва в частта, с ОТХВЪРЛЕН искът му за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. / 40903,35 евро до пълния претендиран размер от 120 000 лв. / 61355,03 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на застрахователната претенция 16.02.2024 г. до окончателното изплащане. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон по приложението на чл. 52 от ЗЗД, като се излагат подробни съображения в подкрепа на тезата, че присъденото обезщетение е занижено, несъответстващо на принципа на справедливостта. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи до пълния му претендиран размер от 120 000 лв. / 61355,03 евро с присъждане на допълнително сумата от 40 000 лв. / 20451,68 евро с произтичащите от това последици за разноските.

Претендира се присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за въззивна инстанция.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в която решението се обжалва в осъдителната му част по отношение присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. / 30677,51 евро до 80 000 лв. / 40903,35 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на застрахователната претенция 16.02.2024 г. до окончателното изплащане. Поддържа се теза, че съобразно събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност, справедливият размер на обезщетението следва да се редуцира до 60 000 лв. / 30677,51 евро. Иска се в тази част решението да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което в тази част искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с произтичащите от това последици за разноските в двете инстанции.

Насрещната въззивна жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна.

2

И двете страни претендират разноски по представени списъци на разноските.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от И. Д. Н. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вледствие получени телесни увреждания като резултат от ПТП, настъпило на а 10.09.2022 г., виновно причинено от Е. Ю. Е. при управление на л. а. марка „Ленд Роувър“, модел „Дискавъри“, с ДК № *******, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.

С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното застрахователно дружество предвид безспорно установеното наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на виновно и противоправно поведение на неговия водач, по отношение на което на осн. чл. 300 от ГПК е зачетена задължителната сила на Решение № 72/07.04.2023 г. по НОХД № 310/2023 г. на РС Кърджали, влязло в законна сила на 25.04.2023 г., с което Е. Ю. Е. е признат за виновен в това, че на 10.09.2022 г. в гр. Кърджали при управление на лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Дискавъри“ с ДК № ******* е нарушил правилата за движение: чл. 40 ал. 1 от ЗДвП като при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в движението; чл. 40, ал.2 от ЗДвП като по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасност; чл. 116 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца и към престарелите хора, и по непредпазливост причинил на И. Д.

Н., на 79 години, от гр. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долното и горното рамо на дясната и на лявата срамни кости на таза, довела до трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец, счупване на дясното колянно капаче, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец и изпадане на състояние на травматичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“, вр.

3 чл. 342, ал.1 от НК.

Тези обстоятелства не са били спорни между страните по първоинстанционното дело, в тази връзка не се излагат оплаквания във въззивната жалба, в необжалваната част решението е влязло в сила.

В настоящето производство няма спор и по отношение механизма на настъпване на ПТП, установен от първоинстанционния съд на база заключение на САТЕ: На 10.09.2022 г. в гр. Кърджали, на паркинга на ул.

„Мургаш“ до механа „Тони“, л.а. марка „Ленд Роувър“, модел „Дискавъри“ с ДК№ ******* се движел на заден ход от входа на паркинга към вътрешността му. Пешеходецът Н. вървял по дясната част на паркинга попътно на автомобила зад него. Лекият автомобил го застигнал и пешеходецът попаднал в габаритите на автомобила и траекториите им на движение се пресекли. Със задната си част лекият автомобил ударил пешеходеца Н. в таза и го съборил (отхвърлил) на асфалта зад автомобила, след което спрял. Падайки на асфалта, пешеходецът се ударил в капачката на десния крак и останал под задната част на автомобила.

Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху въпроса за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на пострадалия ищец.

За установяване на получените от ищеца увреждания по делото е представена медицинска документация, прието е заключение на СМЕ и СПЕ, като са събрани и свидетелски показания.

От приетото заключение на СМЕ, неоспорено от страните, е установено, че като пряк и непосредствен резултат на процесното ПТП ищецът е получил: счупване на долното и горното рамо на дясната и лявата срамни кости на таза / пеперудообразна фрактура/, довело до трайно затрудняване движението на долните крайници за повече от един месец счупване на дясното колянно капаче, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец изпадане в състояние на травматичен шок - разстройство за здравето, временно опасно за живота.

В заключението е описана изследваната медицинска документация, според която:

След ПТП ищецът е приет по спешност в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ Кърджали, като е бил в тежко общо състояние; изписан е на 12.09.22 г. с диагноза „травматичен шок“, с уговорката за по-нататъшно 4 ортопедично лечение.

На 12.09. 22 г. е приет в Отделение по ортопедия и травматология в същото лечебно заведение, в незадоволително общо състояние, видима деформация и силна болка в таза, принудително положение в леглото; изписан е на 13.09.22 г., като се насочва за лечение в КОТ Пловдив.

На 13.09.22 г. е приет в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където е проведено оперативно лечение: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация; изписан на 20.09.22 г. с препоръки за превръзки и съответни медикаменти

Оздравителният период при подобни травматични увреждания е с продължителност около 6-8 месеца и същият представлява естествената склонност на организма към възстановяване на неговата анатомична и функционална цялост. Заздравяването на тазови кости и дясното колянно капаче, започва с отделянето на калус между фрагментите, който наподобява нормална костна тъкан и в последствие започва отлагане на калций и други минерали, което води до пълно костно срастване. Обменните процеси в човешкия организъм се забавят с възрастта, а при компютърното-томографско изследване, извършено при пролежаването на пострадалия в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив е отбелязано, че са налице дегенеративни промени в тазовите кости, което обуславя по- продължителен период на оздравителния процес. Понастоящем пострадалият продължава да изпитва болки в таза при ходене, изправяне от седнало положение и при по-продължителен изправен стоеж.

В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че травматичният шок като медикобиологичен показател на телесно увреждане представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, което означава, че шансът пострадалият да почине или да оздравее е равен, един и същ; шокът, представлява остро нарушение на кръвообращението, дишането, както и всички останали жизнени функции; в случая шокът е преодолян вследствие на оказаната му своевременна медицинска помощ.

По отношение на счупването на таза обяснява, че се касае за по-тежко счупване спрямо обичайното, тъй като има счупване с дислокация /разместване на костните фрагменти/, което води и до увреждане на меките тъкани и разкъсване на кръвоносни съдове.

Налице е трайно затруднено движение на крайниците, като вещото лице е констатирало, че ищецът стъпва на краката си и ходи с цената на затруднявания и болки въпреки че самото счупване е възстановено /костите са сраснали/.

Продължителността на лечението е обусловена и от възрастта, тъй като при ищеца са налице възрастови промени - дегенеративни промени в тазовите кости /установени от компютърно-томографското изследване/, 5 водещи по-бавно калусообразуване и заздравяване на счупените кости.

По делото са събрани и гласни доказателства – разпитани са като свидетели Х. И. Н. – син на пострадалото лице и К. Д. Б. – без родство.

Св. Х. И. Н. отишъл на мястото на произшествието, като заварил баща си паднал под задната част на колата, настрани по лице и с усукани крака; бил ударен с резервната гума, докато автомобилът давал на заден ход; бил откаран по спешност с линейка и приет в интензивно отделение за два дни, след това в отделението по ортопедия на болницата в гр. Кърджали, а след това бил насочен към болница в гр. Пловдив, където пролежал една седмица. При изписването му бил в неподвижно състояние, което наложило с един стол да го качат четирима човека до апартамента, в който живее.