Определение № 442 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600545 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

След като съобразно чл. 440, ал. 2 от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 545 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 2067/23.04.2025 г. за открито съдебно заседание на 15.04.2025 г. по ЧНД № 2274/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване (УПО) на осъден – тъй като съдът е приел, че осъденият не е дал доказателства за поправянето си.

Определението е обжалвано, в срок от (назначения) защитник на осъдения, с искане за отмяната му и за допускане на УПО. Защитникът адв. М. А. смята, че от значение за допускането на УПО са и изтъкнати от него обстоятелства: неправилно в актуалния доклад за осъдения се твърди, че той е бил осъден седем пъти от естонските власти и е търпял лишаване от свобода в затвор в Естония; не полага в момента в затвор в България труд – защото не му е предлагана работа съобразно квалификацията му на автомонтьор и защото се опасява, че при работа на външен обект ще бъде принуждаван от други затворници да внася забранени вещи; настоящото правонарушение не е с финансов мотив, а е във връзка с транспорта; осъденият не е наказван и е имал примерно поведение в затвора, а непоощряването му не може да бъде единствено основание за отказ за УПО.

След като провери делото, настоящият въззивен състав намери следното:

Гражданинът на Е. И. Ф. изтърпява от 31.05.2024 г. наказание лишаване от свобода за 1 една година и седем месеца, наложено му с признато и прието за изпълнение в България осъдително решение на съд в Естония за извършени в Естония престъпления, съответни на чл. 343б, ал. 3 и чл. 343в, ал. 2 от НК на България (чрез многократно и умишлено управляване на МПС както под въздействието на наркотици, така и без свидетелство за правоуправление).

Справката за съдимост на осъдения в затворническото му досие (л. 101-102) удостоверява, че е осъждан и в България: през 2023 г. – от РС-Пазарджик, на лишаване от свобода за девет месеца, наложено за подпомагане на десет сирийци да преминават през България; пак през 2023 г. – от РС-Бургас, на лишаване от свобода за четири месеца, наложено за кражба. След прилагане на процедура по чл. 25 вр. чл. 23 от НК, за трите престъпления по тези две дела осъденият Ф. е изтърпял от 08.11.2023 г. до 31.05.2024 г. едно наказание като най-тежко – лишаване от свобода за девет месеца.

Във връзка със сега изтърпяваното лишаване от свобода за една година и седем месеца, актуалният от 17.03.2025 г. доклад на затворническата администрация (ЧНД, л. 4-7) установява, че продължават да са налице проблемни зони при осъдения: отношение към правонарушението – омаловажава деянието, осъзнава само частично криминогенните за поведението му фактори, не е самокритичен към поведението си (само отчасти приема собствената си отговорност и сочи обстоятелствата като причина за престъпна дейност) и се стреми да си осигури финансови средства чрез престъпни действия; начин на живот и обкръжение – контактува предимно с криминално проявени лица и се стреми към хищнически начин на живот, като осъденият не се поддава на влияние на криминално обкръжение, но – в контролираната среда на затвора; умения за мислене – не разпознава всички свои проблеми и не използва законосъобразни начини на решаването им.

В началото на изтърпяване на настоящото наказание рискът от повторение на престъпното поведение е бил определен като среден – 49 точки, които към момента са снижени на 45 точки, което отново е в средната зона. Рискът от вреди за обществото е определен като среден.

Осъденият не се е включвал в трудова дейност.

Изложеното обуславя следните изводи:

Първата изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за допускане на УПО е осъденият да е дал доказателства за поправянето си – изводими най-вече от отношението му към присъдата и към труда. В конкретния случай е налице започнал поправителен процес, но той категорично не е завършен: осъденият само частично осъзнава собствената си вина, а едва след пълното приемане на присъдата, т.е. на вината и наказанието, е възможно да протече процес на промяна в съзнанието, водеща до устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот, изрично – и извън въздържащите условия на затвор. Освен това осъденият не е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието си в затвора – а отношението към труда е другият ключов въпрос от значение за преценката относно наличието/липсата на устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот. Изтъкнатите от самия осъден причини нямат значителна относителна тежест, тъй като видът на предлагания в затвор труд зависи от възможностите на самото място за лишаване от свобода и много по-малко – от квалификацията и желанието на самия осъден, а страховете на осъдения за възможен натиск от другите осъдени той да внася забранени вещи в затвора в случая може да се определи само като хипотетичен.

Изтъкнатите от защитника други доводи в жалбата практически нямат значение за правилното решаване на делото: От ключово значение за УПО в случая е личността на самия осъден в затвор в България и не толкова - колко пъти е осъждан естонският гражданин в Естония, погрешно ли е посочен в доклада на затворническата администрация мотивът за настоящото престъпление или съображението, че непоощряването не може да е единствен мотив за отказ за УПО. Неналагането на наказания на осъдения досега в затвора и примерното му поведение са очакваното от него държане – при това не само в затвора, но и в бъдеще, в обществото след изтърпяване на наказанието.

2

В заключение: Не е налице първата изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за допускане на УПО – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, поради което независимо от това каква част от наказанието е изтърпял осъденият, към момента няма законово основание за условното му предсрочно освобождаване. Предвид това обжалваното определение, като съобразено с фактическите данни по делото (т.е. обосновано) и съобразено със законовите предписания за допускане на УПО (т.е. законосъобразно), е правилно и следва да бъде потвърдено; подадената срещу определението на СГС жалба е неоснователна.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 2067/23.04.2025 г. за открито съдебно заседание на 15.04.2025 г. по ЧНД № 2274/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения И. Ф. – роден на ******** г. в Талин, Естония.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3