Решение № 6787 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6787 гр. **, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110143583 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „***, ЕИК ***, представлявано от ** - изпълнителен директор ул. „**“ **, чрез юрисконсулт ** ** против Б. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. **, ж.к. „***, в качеството му на наследник на С. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. **, ж.к.

„**“, бл. ***.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - СЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2. Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „** **“ АД на клиенти за битови нужди в гр. **, които се изготвят от „*** и се одобряват от КЕВР. Поддържа, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за 1 който се отнасят. Заявява, че в процесния топлоснабден имот е използвана доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за абонатен номер № *** през процесния период, като същият не е заплатил задължението си.

Посочва, че в изпълнение на нормативната уредба СЕС, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Поддържа, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „***“ ***.

Сочи, че ответника не е изпълнили задължението си да заплати суми за процесния имот с абонатен № ***, както следва: 2098,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 391,69 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023. до 28.07.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2022 г. - м.04.2024 г. в размер на 38,31 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9,11 лв. - мораторна лихва за периода от 16.01.2023 г. до 28.07.2025 г. Претендира и разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез назначения му особен представител в указания срок по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че исковете за главница и лихви са недопустими, като липсват доказателства, че именно Б. С.

И. е задължено лице по договора за потребление на топлинна енергия. Намира предявените искове за изцяло неоснователни. Твърди, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че начислените и претендирани от ищеца суми съответстват на действително потребената енергия за процесния период. Заявява, че представеното Извлечение от сметка е издадено от самия ищеца и обективира само негови твърдения, без да представлява доказателство за реално потребление на отразената в него топлинна енергия през съответните периоди. Сочи, че не следва да бъдат уважавани и исканията за присъждане на лихви. Моли съда да отхвърли предявените искове като 2 изцяло недопустими, алтернативно, като неоснователни.

Третото лице помагач на страната на ищеца „***” *** не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт № 108, том V, дело № 14921/1995 г. за дарение на недвижим имот се установява, че С. И. И. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот (ап. 74).

С приетото като доказателство Удостоверение за наследници от 19.08.2025 г. (л. 38) се установява, че С. И. И. е починал на 27.12.2022 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон сина си Б. С. И. – ответник по делото. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите 3 условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „***” *** при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба

№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

При кредитиране заключението по допуснатата СТЕ на вещото лице инж. В. Т., съдът приема за установено по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „***” *** при стриктно спазване на нормативната уредба. Поради неосигурен достъп за отчет, количествата топлинна енергия за БГВ са начислявани по нормативен път (0,140 куб.м./ден). Съгласно данните от експертизата, размерът на дължимите суми за потребена топлинна енергия след изравняване, възлиза на общо 2 016,38 лв., а главницата за услугата дялово разпределение е в размер на 38,31 лв.

4

Ето защо съдът намира, че искът за главница за топлинна енергия е доказан до размера от 2 016,38 лв., поради което следва да бъде уважен до тази сума, а за горницата до пълния претендиран размер от 2 098,22 лв. следва да бъде отхвърлен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от м.11.2022 г. м.04.2024 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 38,31 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

За периода от 15.09.2023. до 28.07.2025 г. са приложими ОУ на „*** от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да 5 може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „*** тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.

Съобразно това съдът, като извърши служебно изчисление на дължимото обезщетение за забава върху уважения размер на главницата за топлинна енергия в размер на 2 016,38 лв., за претендирания период на забава (15.09.2023 г. – 28.07.2025 г.), намира, че същото възлиза на 376,41 лв. До този размер претенцията следва да се уважи, а над него до предявените 391,69 лв. – да се отхвърли.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото производство.

Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете.