Определение № 3328 от 28.08.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1753/2023
- Вид
- Определение № 3328
- Подписан
- 28.08.2023
- В сила
- 28.08.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- чл. 100, пр. II · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3328 гр. Варна, 28.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Н. Св. С. мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501753 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Н. Н. Х. и К. Н. С. срещу Определение № 7926 от 30.06.2023г. постановено по гр.д. № 1292/2023г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с коeто на основание чл. 220, пр. I вр. чл. 219, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели – ответници по делото за привличане на Нели К.а Цветкова с ЕГН **********, в качеството на трето лице помагач по делото на тяхна страна.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изложените съображения са, искането за привличане на трето лице помагач е направено от ответниците пред първата инстанция с молба от 20.06.2023г. поради особени непредвидени обстоятелства – към 10.04.2023г., когато е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, същите били възпрепятствани да посочат лице за привличане, тъй като едва на 16.06.2023г. се снабдили с удостоверение за наследници на Христина Вълкова Х., а на 19.06.2023г. се свързали с наследницата й Нели К.а Цветкова. Правният интерес от привлеченото на трето лице обосновали с твърдения, че извършеното от Неделчо С. Христов дарение следва да се намали с ¾ ид.ч. съответстваща на запазената част от наследството на наследниците му, след което намаление на ищеца се полагат 38.03 кв.м., а не ½ ид.ч. от цялото. По тези съображения отправят искане обжалваното определение да се отмени като се допусне исканото привличане.
В отговор на жалбата, Н. К. Н. оспорил доводите в нея и изразил становище, че с обжалваното определение правилно е установена недопустимостта и неоснователността на искането, което законосъобразно е оставено без уважение.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
1
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Н. К. Н. срещу Н. Н. Х. и К.
Н. С. осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 52.65 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ дворно място и ПИ с ид.
***, целия с площ от 234 кв.м. на основание договор за дарение по НА № 94/21.02.1991г. от Неделчо С. Христов, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху спорните идеални части от имота.
В срока по чл. 131 от ГП, изтекъл за ответниците на 10.04.2023г., същите депозирали отговор на исковата молба, с който оспорили предявените искове по основание, в т.ч. оспорили материалноправната легитимация на ищеца по иска за собственост. Заявили, че са собственици на спорните ид.ч., както по наследяване на Неделчо С. Христов, така и на основание договор за покупко продажба по НА № 151/09.12.1998г., с който К. Н. С. продал на ответницата Н. Х. своите идеални части от имота по КНА № 176/1995г. Заявили, че от 1995г. владеят за себе си процесните ид.ч. от имота. Посочили, че между страните е водено гр.д. № 1563/1993г. по описа на ВРС, с решението по което е намалено дарственото разпореждане, извършено от Неделчо С. Христов в полза на ищеца по НА № 94/1991г. по искове, предявени от ответниците за допълване на запазените им части от наследството на Неделчо С. Христов до размера на 6846 лв. от стойността на завещаното имущество 15210 лв., или по 3423 лв. за всеки от тях, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тях това намаление следва да се извърши в дробна част, съответна на ЗЧ от наследството или общо с ¾ ид.ч., като за Н. Х. се полагат 26.325 кв.м.; за К. С. – 26.325 кв.м., а за Христана Х. – 26.325 кв.м. или общо за тримата наследници 78.97 кв.м. Следователно ищецът не е собственик на ½ ид.ч. от дворното място по договора за дарение, както твърди, а неговата част възлиза на 38.03 кв.м. Отправили искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
С Определение от 05.05.2023г. на основание чл. 140 от ГПК ВРС извършил проект за доклад на делото, в който се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като насрочил делото в открито заседание.
С молба от 20.06.2023г. ответниците сезирали съда с искане да допусне привличане на трето лице помагач на тяхна страна – лицето Нели К.а Цветкова, наследник на Христана Х., която пък е наследник на Неделчо С. Христов и съсобственик на процесния имот.
Позовали се на наличие на особени непредвидени обстоятелства – едва на 16.06.2023г. се снабдили с удостоверение за наследници на Христана Вълкова Х. и на 19.06.2023г. се свързали с наследницата й Нели Цветкова, която заявила категорично желание да помага на ответниците в производството. Правния си интерес обосновали с твърдения, идентични на изложените в отговора във връзка с необходимостта от намаляване на дарственото разпореждане на Неделчо С. Христов в полза на ищеца по НА № 94/1991г. в дробна част, 2 съответна на ЗЧ от наследството или общо с ¾ ид.ч.
По искането ищецът изразил становище за неоснователност на молбата за привличане.
В обжалваното определение, ВРС приел, че искането е преклудирано като направено извън срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 08.04.2023г., поради което оставил същото без уважение.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Ищецът или ответникът могат да привлекат трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага /чл. 219, ал. 1 от ГПК/.
За да е процесуално допустимо, искането за привличане следва да се направи от ответника с отговора на исковата молба, когато това лице има право да встъпи, за да помага съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК, в изискуемата форма /чл. 100, пр. II от ГПК/. Извън тези предпоставки, допустимостта на привличането на трето лице не е обусловена в закона от новонастъпили в хода на процеса факти и обстоятелства, в т.ч. и снабдяване с удостоверение за наследници, респ. съгласие на третото лице да бъде привлечено, за да помага на страна по делото. Тези факти нямат отношение към процесуалната допустимост на привличането по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК и доводите в тази връзка в жалбата сочещи на особени непредвидени обстоятелства са неотносими.
Направеното след срока по чл. 131 от ГПК искане за привличане на трето лице помагач е процесуално недопустимо, като направено извън срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК, поради което е следвало да бъде оставено без разглеждане от ВРС, без да се разглежда по същество.
Същевременно, искането е и неоснователно, доколкото за ответниците не е налице интерес от исканото привличане – третото лице в случая няма интерес решението да бъде постановено в полза на ответниците /да се отхвърли ревандикационния иск за 52.65 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***/, за да има право да встъпи на страната на същите.
За да се допусне встъпването/привличането на трето лице като помагач, е абсолютно необходимо да е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, на която помага, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. С встъпването се цели обвързване на това лице от силата на мотивите на решението с оглед улесняване на встъпилото лице в защитата му при последващ процес, иницииран от подпомаганата страна. Такива са случаите, когато по изключение силата на съдебното решение се разпростира и спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата на третото лице при 3 неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Целта на привличането за привличащия е при евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес.
В конкретния случай правния интерес от привличането на Нели Цветкова – внучка на Христана Х., п. на 16.10.2021г., която от своя страна е наследница на Неделчо С. Христов, п. на 10.03.1993г., като помагач на страната на ответниците по осъдителния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е обоснован с твърдение, че извършеното от Неделчо С. Христов дарение от 1991г. в полза на ищеца следва да се намали до запазената част на всичките му наследници по закон /съпруга и две деца/, а именно 3/4 ид.ч., след което за ищеца Н. Н. се полагат 38.03 кв.м., а не и ½ ид.ч., колкото е получил по дарение.
Установено е по делото, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1563/1993г. по описа на ВРС е разгледан иск на ответниците срещу ищеца с правно основание чл. 30 от ЗН, с което е постановено намаляване на дарственото разпореждане, извършено от Неделчо Христов в полза на Н. Н. по НА № 94/1991г. за допълване на ЗЧ от наследството на Неделчо С. Христов, до размера на 6846 лв. от стойността на дареното имущество 15210 лв., или по 3423 лв. за всеки от тях. Този спор е разрешен между страните със СПН и не може да се пререшава в разглеждания спор за собственост. От друга страна предмет на разглеждане пред ВРС е ревандикационен иск за 52.65 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ***, за които ответниците се снабдили с КНА № 176/1995г., а впоследствие с договора по НА № 151/1998г. К. С. продал на сестра си Н. Х. собствените си 26.325 кв.м. ид.ч. от дворното място. Разрешаването на този спор няма да се отрази на правното положение на третото лице – ако искът за собственост бъде отхвърлен, ответниците не биха имали регресни права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск да са преюдициални, т.е. да са в причинна връзка. Липсват твърдения за конкретни материалноправни отношения между ответниците – привличащи и привлечения – внучка на наследник на дарителя, които биха позволили при неблагоприятно решение по главния иск, първите да предявят иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК, третото лице би било подчинено на задължителната сила на мотивите на постановеното решение.
Следователно, за третото лице не е налице интерес решението да бъде постановено в полза на ответвиците, нито последните имат регресни права спрямо третото лице, за защитата на които да обезпечат чрез привличането правното си положение в следващ процес.
По тези съображения съдебният състав приема, че в конкретния случай с оглед наведените фактически твърдения в молбата и предмета на делото, за ответниците не е налице и правен интерес от исканото привличане, поради което искането с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Обжалваното определение е правилно, а частната жалба – като неоснователна следва да се остави без уважение.
4
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по частната жалба има право на поискани и доказани разноски – 400 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от Н. Н. Х. и К. Н. С. срещу Определение № 7926 от 30.06.2023г. постановено по гр.д. № 1292/2023г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с коeто на основание чл. 220, пр. I вр. чл. 219, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели – ответници по делото за привличане на Нели К.а Цветкова с ЕГН **********, в качеството на трето лице помагач по делото на тяхна страна.
Разпечатката съдържа 38 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b8b7093-4da5-4aae-b12c-621db8cf1aee