Определение № 13789 от 08.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13789 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110109194 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Топлофикация София ЕАД, с която срещу А.

Д. В. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 3656/2025 г. на РС- Шумен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите са недопустимо предявени, доколкото заповедният съд не е извършил преценка с оглед събраните данни от адреса (че на същия живее лице А., на която съседите не знаят останалите имена).

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки:

1.да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2 .връчителят да е събрал категорични данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на посочения от заявителя в заявлението адрес по реда на чл. 47 ГПК, от където са събрани сведения, че на същия живее лице на имена А.. Исковият съд констатира, че заповедта за изпълнение, съответно книжата до длъжника в заповедното производство са адресирани до А. Д. К., а съгласно данните от НБДН длъжникът е с имена А. Д. В.. Ето защо и не могат да се приемат за достоверни дадените сведения от предишния управител относно това дали лицето живее на адреса, доколкото последният е заявил, че собственик на имота е А., но с различни други имена. В случай че за заповедния съд събраните сведения не са били достатъчни, за да извърши преценка дали длъжникът живее на адреса или не, то и е следвало да даде последващи указания относно адресиране на книжата до длъжника до А. Д. В. и събиране на достоверни сведения относно това дали това лице живее на адреса.

С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск 1 и се тълкува стеснително, същата не може да се приложи в случая, тъй като няма надлежно събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл.

17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).

С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. Заповедният съд следва да извърши преценка на събраните сведения от адреса, да разпореди събиране на данни дали лицето А. В. живее на адреса с надлежно адресирани до длъжника книжа и в случай че въз основа на събраните данни констатира, че длъжникът живее на адреса, съответно не е подал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, да прецени дали заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея да разпореди издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 9194/2026 г. по описа на СРС, 41 състав, образувано въз основа на искова молба, вх. №107982/06.04.2026 г., подадена от Топлофикация София ЕАД, с която срещу А. Д. В. са предявени по реда на чл.

422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 3656/2025 г. на РС- Шумен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчванена препис от същото пред Софийски градски съд.

В случай на влизане в сила на определението ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС от същото по ч.гр.д.№ 3656/2025 г. на РС- Шумен за извършване на преценка за предприемане на последващи действия по връчване на заповедта за изпълнение и събиране на сведения дали длъжникът живее на адреса, а впоследствие и дали заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2