Решение № 877 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на постъпили въззивни жалби от двете спорещи страни в исковото производство /образувано пред Софийски градски съд по предявени от Д. А. П. срещу М. И. П., в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл. 210 от ГПК, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 21, ал.4 т.2 вр. Ал.3 от СК, с които ищцата претендира да се приеме за установено, че ответницата няма принос към придобитите по време на брака ѝ с А. П. П., б.ж. на гр. ***, прекратен със смъртта му настъпила на ******** г., вещни права върху недвижими имоти и части от тях, подробно индивидуализирани по обекти и придобивни основания /с исковата молба/. Въззивните жалби на страните са насочени към Решение № 3549 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д.

№ 10062/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 3656 от 12.06.2025 г. постановено от същия съд по същото дело, с което е разрешен по същество спора. Всяка от страните е обосновава правен интерес от обжалване, в съответствие с правния си интерес - на ищцата, следващ от търсената защита и интересът, а за ответницата от защитата предприета по реда на чл. 131 от ГПК срещу предявените искове.

1.Във въззивната жалба с вх. Рег. № 77029 от 24.06.2025 г. подадена от ищцата в 1 исковото производство, а именно Д. А. П., първоинстанционното произнасяне по същество на предявените искове, се обжалва в отхвърлителната част от диспозитива на съдебното решение като се твърди, че в тази част решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на производствените правила свързано с преценката на гласните доказателства. Излага се, че отхвърлителната част решението не почива на правни изводи обосновани в съответствие с доказателствената сила на събраните по делото гласни доказателства; че съдът в нарушение на производствените правила при оценката на гласните доказателствата е допуснал процесуално нарушение чрез първо, неточно възпроизвеждане на тяхното съдържание и второ, чрез дописване в мотивите към решението на факти, които не се излагат от свидетелите. Счита, че това незаконосъобразно поведение на съдебния състав е довело до постановяване на необосновано решение.

Пред въззивния съд е поставен като спорен от фактическа страна, моментът от който съпрузите А. И. П. и М. И. П. не живеят заедно и възоснова на него, направения извод, че от този момент е налице фактическа раздяла с придадената на този факт последица касаеща преценката за липсата на съвместен принос от съпругата. Излага се, че съдът необосновано от гласни или каквито е да са други доказателства, събрани в исковото производството е приел, че А. И. П. е заживял отделно от съпругата си в офис или в хотел /до басейна „Спартак"/ точно през 1998 г. като относно така конкретно поставеното оплакване за необоснованост се поддържа твърдението, че тази година не се сочи от нито един от свидетелите. Възоснова на подробен анализ на свидетелските показания направен във въззивната жалба, се оспорва и извода на решаващият съд, заключил, че „отдавна, не би следвало да е повече от няколко месеца“, като категорично се противопоставя на това фактическо съждение относно смисъла на понятието „отдавна“ възприето като кратковременно. Във въззивната жалба, се излага, че изводите на съда са необосновани и във връзка с друг факт, приет като установен, без да са налице доказателства и за него, конкретно относно връзката между фактическата раздяла на съпрузите и началото на връзката на А. И. П. с майката на неговата дъщеря-ищцата Д. А. П., а именно И. П..

Възоснова на тези оплаквания, процесуалният представител на въззивната жалбоподателка сочи, че съдът е нарушил пределите на независимостта при формиране на вътрешното си убеждение, като това нарушение е рефлектирало върху правилността на обжалваната част от решението и обосновава наред с останалите оплаквания, неправилност на решението в обжалваната част. Във връзка с тези оплаквания, цитира научни достижения в областта на гражданското процесуално право, според които свободата при преценка на доказателствата не означава произволно формулиране на съдийското убеждение. Счита, че този произвол допуснат от съда е отклонил истината от фактическата обстановка възприета в решението, а необоснованите от доказателствата фактически констатации са довели и до неправилно приложение на материалния закон и неговото тълкуване във връзка с отречения от ищцата принос на ответницата, който се изключва при наличие на продължителна фактическа раздяла, от момента на нейното настъпване.

Моли съда да отмени атакуваната част от съдебното решение и да се произнесе с акт 2 по същество, с който да уважи предявеният иск в обжалваната част. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата, с изключение на исковете за обектите на спорни права, за които след образуване на въззивното производство, ищцата е извършила процесуалното действие с правно основание чл. 233 от ГПК – отказ от иск ( молба с вх. Рег.

№ 11813 от 22.04.2026 г. – л. 159 от в. гр.д. № 2402/2025 г.САС), който не е оттеглен към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция.

Въззиваемата М. И. П. (ответник в исковото производство) оспорва въззивната жалба на ищцата чрез процесуални представители, които в съдебно заседание навеждат доводи за неоснователност. Моли въззивния съд, да потвърди атакуваното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

2./Във въззивната жалба с вх. Рег. № 76936 от 24.06.2025 г. подадена от ответницата в исковото, а именно М. И. П., първоинстанционното решение се оспорва в частта, в която съдът е уважил предявените от Д. А. П. искове. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно в обжалваната част, поради противоречие с материалните законови разпоредби, липса на пълнота при изследване на доказателствения материал и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал (писмени и гласни доказателства), неправилно възприел и съответно изложил фактическата обстановка, която е различна от действителната такава; дал е превес на свидетелски показания на лица, които нямат преки впечатления от личния и интимен живот на А. и М. П. поотделно и като семейство, които са имали досег до личността на А. П. единствено в работните си отношения с него, които са заинтересовани от изхода на настоящия спор, тъй като получават парични средства от майката на ищцата, а именно И.

П., за сметка на свидетелски показания на лица, водени от ответницата, които са от найблизкия кръг на семейството А. и М. П..

След анализ на съдържанието на свидетелските показания се заключава, че ищцата не е установила при условията на пълното и главно доказване наличието на фактическа раздяла между съпрузите. Излага се, че правилния и обоснован извод следва да бъде обратен на този, който съдът е приел, а именно, че А. И. П. и М. И. П. са живели като съпрузи до смъртта му и между тях е била налице задълбочена духовна и емоционална връзка. Излага се, че от показанията на Н. Т. изрично се установява, че А. П. и майката на ищцата, а именно И. П. никога не са афиширали връзката си и от този факт извежда друг, че А. П. е имал отношения със съпругата си, прикривайки извънбрачната си връзка пред нея и пред обществото. Счита, че въззивния съд следва да възприеме този извод като обоснован и от показанията на братът на А. И. П., а именно свидетелят О. И. П.. Счита, че обоснован би бил извод, че съпрузите не са прекъсвали семейните си отношения. Моли съда отмени решението в уважената част от исковете, като постанови акт по същество, с който да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата Д. А. П. (ищец в исковото производство) чрез процесуален представител поддържа пред въззивния съд оспорване на въззивната жалба подадена от 3 ответницата, като излага съображения за неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част и също претендира разноски.

Двете спорещи пред въззивния съд страни, са представили писмени защити, изготвени от представляващите ги пр. представители, в които излагат финалните си изводи, основани на извършения от въззивния съд преразпит на свидетели. Процесуалните им представители поддържат тезите си изложени във въззивните жалби и ги обосновават от правна страна, като всяка от тях поддържа и оспорването на въззивната жалба на насрещната страна.

3 . / С частна жалба с вх. Рег.№ 87288 от 16.07.2025 г. ответницата в исковото производство, а именно М. И. П. обжалва Определение №13 292/10.07.2025 г., постановено по гр. д. № 10 062/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, с което е оставено без уважение искането ѝ направено по реда на чл. 248, ал.1, от ГПК за изменение на първоинстанционното Решение №3549/09.06.2025 г., поправено с Решение № 3656/12.06.2025 г., постановени по гр. д. № 1062/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта му за разноските. В жалбата се излага, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на производствени правила, като се поддържа тезата, че първоинстанционният съд е възприел и изчислил неправилно материалния интерес по делото, а оттам и присъдените разноски в полза на Д. А. П.. Представя самостоятелни изчисления свързани с наследствените дялове и извежда извод за неправилност на изводите на първоинстанционния съд при определяне на размера на дължимите разноски за адвокатска защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното определение и вместо него се постанови ново, с което да се намали присъденото възнаграждение, съобразно направените в жалбата изчисления.

Ответницата по горната частна жалба, а именно Д. А. П. не изразява становище.

Настоящият състав на САС като съобрази че въззивните жалби и частната жалба са подадени в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК за решението и по чл. 275, ал.1 от ГПК за определението, от процесуално легитимирани страни, обосновали правен интерес от въззивно обжалване срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което след повторна проверка, извършена непосредствено преди произнасяне по същество на спора ги приема за процесуално допустими.

Въззивният съд, в съответствие със служебното начало, чието приложение се проявява в нормата на чл. 269 от ГПК относно преценката за валидност на обжалваните актове приема, че правото на иск е упражнено пред компетентен съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Сезираният компетентен съд се е произнесъл с писмени съдебни актове, които са регистрирани в ЕИСС и подписани електронно, поради което въззивната инстанция ги приема за валидни.

4

Относно тяхната допустимост, настоящият състав на САС, приема следното:

С искова молба с вх. Рег. № 94633 от 30.08.2024 г. от регистратурата на СГС, уточнена (съобразно изричните указания на въззивния съд, касаещи само нейната редовност) с молба с вх. Рег. № 11813 от 22.04.2026 г., допълнена с молба с вх. Рег. № 11813 от 22.04.2026 г. ищцата Д. А. П. е предявила при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, отрицателни установителни искове, всеки от които с правно основание но основание чл. 21, ал.4 т.2 вр. Ал.3 от СК. Претендирала е да се признае за установено, че ответницата М. И. П. няма принос в придобиване на вещни права върху индивидуализирани в исковата молба обекти, както следва:

Обект № 1, представляващ жилищен недвижим имот – апартамент, с идентификатор *** одобрен със Заповед КККР № РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр. София, район Студентски, п.к. 1000, ж.к. "*** ", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, със застроена площ от 120,18 кв.м., ведно с прилежащото към обекта мазе № 49 с площ 5,23 кв.м както и заедно с 0,952 % ид.ч. от общите части на сградата.