Решение № 47 от 26.04.2022, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

26.04.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.03

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

15 по описа за

2022 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е след изпращането му от ВАС, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, на КАНД № 174/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, за разглеждане от Административен съд – Кърджали като съседен административен съд.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Смолян, против Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., издадено от директора на ОДБХ - гр.Смолян, с което на Т.В.Б., на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т. 4 от ЗВМД.

Счита решението на Районен съд – Девин за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Релевира доводи, че оспореното решение се явявало повторно постановено от Девинския районен съд, след връщане на делото от АС – Смолян, като при новото разглеждане на делото от друг състав на съда, последния не изпълнил указанията, дадени от касационния съд, респ. съда отново приел наличието на процесуални нарушения, подобно на предходния съдебен състав, както и отново не направил преценка дали е налице или не извършено административно нарушение.

Оспорва изцяло изводите на съда, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка сочи, че в АУАН и НП действително не били посочени датите на раждане на животните, но това обективно не би могло да бъде изпълнено. В случая, напълно достатъчно като обстоятелство в АУАН и НП било описано, че новородените животни са на видима възраст около 1 година, което безспорно доказвало, че предвидения в закона 3-дневен срок бил пропуснат от страна на стопанина на животните, с което бил изпълнен фактическия състав на нарушението на чл. 416 във връзка с чл. 132, ал.

1, т. 4 от ЗВМД.

Счита за неправилни и изводите на съда за допуснато от страна на АНО нарушение на чл. 18 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че нарушението е констатирано за 6-те животни едновременно, които били видимо на една и съща възраст, поради което били предприети действия към налагане на обща санкция. Като аргумент в тази насока се позовава и на разпоредбата на чл. 26 от НК.

Твърди, че противно на приетото от Девинския районен съд, всички правно релевантни факти и обстоятелства, имащи значение за ангажиране на отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, били установени по безспорен и категоричен начин.

Предвид това моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., издадено от директора на ОДБХ гр. Смолян, с което на Т.В.Б., на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД.

В съдебно заседание не изпраща представител. От пълномощника адв.

Е.Р. е постъпило писмено становище, в което поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Подадена е и частна жалба от пълномощника на директор на ОДБХ - гр. Смолян, с която се оспорва Определение № 51/09.11.2021 г., постановено по АНД № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Девин, с което е допълнено Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като такива са присъдени в полза на Т.В.Б. от ***, в размер на 300 лв. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с Решение № 205/11.06.2021 г., постановено по КАНД № 48/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян било отменено Решение № 4/05.02.2021 г., постановено по АНД № 169/2020 г. по описа на Районен съд – Девин, с което било отменено издаденото от директора на ОДБХ гр. Смолян наказателно постановление, като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав, респ. по отношение на ОДБХ гр. Смолян, този изход от делото представлявал положителен краен резултат, поради което и разноските по това производство се следвали на учреждението.

На следващо място релевира доводи, че при повторното разглеждане на делото от Девинския районен съд, жалбоподателката не се представлявала от пълномощник, респ. не били направени искания за присъждане на разноски в нейна полза. Излага и съображения, че въззивния съд определил разноските по делото при неправилно приложение на разпоредби на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по касация – Т.В.Б. от ***, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От същата е постъпило писмена защита, в която е направено искане съдът да потвърди оспореното решение, както и да осъди ОБДХ - гр. Смолян да заплати направените пътни и транспортни разходи в размер на 800 лв.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Девин да бъде оставено в сила. Релевира съображения, че в изложените в обжалвания акт мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения на административнонаказателното производство са обосновани и законосъобразни. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за неяснота относно длъжността на наказаното лице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Девин е отменил Наказателно постановление № 047/13.10.2020 г., издадено от директора на ОДБХ гр.Смолян, с което на Т.В.Б., на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 132, ал.1, т. 4 от ЗВМД.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин, че наказаното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 132, ал. 1, т.

4 от ЗВМД, състоящо се в неуведомяване /писмено/ от страна на собственик на животновъден обект на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, в 3-дневен срок, за новородени животни от видове, които подлежат на идентификация. Приел е, че АУАН и НП били издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно нито в АУАН, нито в НП, било посочено датата на извършване на нарушението. Посочил е, че от изложените в акта и НП обстоятелства, че на 24.07.2020 г. е извършена проверка в животновъден обект № ***, при която са установени 6 бр. говеда, за които от датата на раждане, за собственика на обекта е възникнало задължение за подаване на уведомление по чл.

132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, по никакъв начин не можело да се установи, кой е началния момент, от който е възникнало това задължение. Изложил е мотиви, че датата на извършване на нарушението следвало да се обективира изрично от наказващия орган, тъй като е от значение не само за спазване на формалното изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но и за преценката дали АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и за преценката дали въобще е извършено твърдяното от АНО нарушение. На последно място е посочил, че АУАН и НП са издадени и в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Предвид това е отменил обжалваното наказателно постановление.

С Определение № 51/09.11.2021 г., постановено по

АНД № 75/2021 г., Девинския районен съд е допълнил Решение № 37/13.10.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като осъдил ОДБХ – гр.