Определение № 520 от 10.11.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. ***, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500278 по описа за 2025 година

Делото е образувано по подадена частна жалба от С. Г. М., ЕГН:

**********, чрез адв. Л. Б. против Разпореждане рег.№109 от 11.07.2025г. по ч.гр.д. №193/2025г. на РС-*** ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,подадена от „***“ ЕАД и на основание чл.417 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу жалбоподателя.

Твърди се в частната жалба,че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено,тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.

Твърди , че длъжникът на 27.09.2024 г. вече бил образувал исково производство по оспорване на процесния договор пред РС[1]***, като било образувано гр.д. № 3050/24 IV състав.Постановено е Решение №143 от 06.03.25г.,с което се уважава предявеният иск за нищожност на договора и след подадена въззивна жалба делото е висящо пред ОС-*** по образувано в.гр.д.. №271/25г.

Позовава се на чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по -късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Излага в ч.жалба,че в случая издадената заповед за незабавно изпълнение се основава на Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който „***“ ЕАД е предоставила на С. Г. М., в заем сумата от 8 1

400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 30.39 % и ГПР от 34.31 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 30 месечни вноски по 505,72 лв., като сумата включвала главница, лихва и застраховка пакет 3 “Ваnк Сметка“ и пакет „Ваnк 3 Кредит + Сметка“, която била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от договора.

Твърди се ,че Договорът за потребителски кредит № ********** е НИЩОЖЕН като съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.Посочено е, че ГПР е 34.31 % и ГЛП е 30.39 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е 2 формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Поддържа се ,че за да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Твърди,че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални 3 правила без конкретика, но които ,изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Счита,че въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Твърди се ,че със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице застрахователна компания, се увеличавала финансовата тежест за потребителя. Към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и размерът на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с императивната правна норма на член 19, ал. 4 от ЗПК. На практика се получава, че при предоставен кредит от 8 400 лева длъжникът следва да върне сумата от 15 171,61 лева,което де факто означава оскъпяване на кредита близо 2 пъти.

Чрез включването на двете застраховки в главницата по договора за кредит, банката кредитор нарушава разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ, по силата на който "С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока". В настоящия случай банката автоматично е включила към предоставената сума сумите по двете застраховки. Вкарването на тези суми към главницата води до съответното изменение, както на договорната лихва, така и на ГПР. В самия погасителен план в договора липсва посочване каква е погасителната вноска за главница, застраховка,такса и договорна лихва. Чрез включването на сумите за двете застраховки в главницата, *** ЕАД е начислявала както лихва, а съответно и ГПР в размери, несъответстващи на посочените в договора. ( Решение № 85 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 3747 / 2023 г. на Районен съд - Сливен; Решение №695 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 17009 / 2019 г. на I състав на Районен съд -Пловдив 4

Поддържа,че кумулирането на застрахователните премии по сключените застраховки „Ваnк Пакет 3 Сметка“ и „Ваnк Пакет 3 Кредит + Сметка“, на стойност от 2 139,29 лв. води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 34.31% нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора ,като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите,които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

От така изложените императивни норми според жалбоподателя следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./.

Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца- кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Въпросът дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежал на 5 изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за потребителски кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора,е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер.

В настоящата хипотеза се поддържа,че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също бил предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и бил включен в размера на главницата по погасителния план.