Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 25.10.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 415/2024
Вид
Решение № 266
Подписан
25.10.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Диана Георгиева Дякова, Анна Великова, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. гр. Добрич, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Ж.а

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500415 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 2598 от 05.06.2024г. по регистратурата на Районен съд – Балчик, подадена от А. П. Д. ЕГН **********, гр. С., чрез особен представител адвокат К. И. от Адвокатска колегия – Добрич, срещу решение № 51 от 15.05.2024г. по гр.д.№ 143/2023г. на Районен съд - Балчик, допълнено в частта за разноските с определение № 304/06.06.2024г., с което въззивницата е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, сумата в размер на 2499,10 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2010022671/05.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1597,03 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и в противоречие със закона. Районният съд бил сезиран с иск по чл. 500 от КЗ, основан на изложени в исковата молба обстоятелства, че А. Д. управлявала МПС с концентрация на алкохол над 0.5/1000 към момента на ПТП. Съдът определил правната квалификация на иска с определение № 369/18.07.2023г. по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Исковата молба не съдържала твърдения за умишлено предизвикано пътнотранспортно произшествие от ответника и съдът не бил указал подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на доказателства във връзка с това.

1

При постановяване на решението съдът правилно приел, че искът, основан на твърдения, че ответникът управлявал МПС след употреба на алкохол, е неоснователен и недоказан. С решението обаче съдът уважил предявения иск като приел за правна квалификация на иска чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ – хипотеза, при която застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач умишлено е предизвикал ПТП. В исковата молба нямало твърдения, че ответникът умишлено е предизвикал ПТП, а и това не се установило по делото. Въззивникът настоява за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна не е представила отговор на жалбата.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за А. П. Д. решение е връчено на особения й представител на дата 22.05.2024г. Правото на жалба на страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнено надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 05.06.2024г. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д.№ 143/2023г. по описа на Районен съд - Балчик е образувано по повод искова молба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр.

София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, с която против А. П. Д. ЕГН: **********, гр. С. е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер 2 539,10 лв., представляваща изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС“АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Искът е обоснован със следните обстоятелства: на 18.03.2020г. в района на гр. София на бул. „Никола Вапцаров“, срещу бензиностанция ЕКО, било реализирано ПТП с участието на МПС „АУДИ А4“ с per. № ***, собственост на П.А.Д., управлявано от А. П. Д., която, поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП в спрелия на червен светофар МПС „Шевролет Лачети“ с peг. № ***, собственост на В. В. Й. - Б. и управлявано от същата.

Според протокол за ПТП № 1765114 от 18.03.2020г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на водача на МПС „АУДИ А4“ с per. № *** - А. П. Д.. Автомобилът „Шевролет Лачети“ с per. № *** бил застрахован по застраховка „Автокаско“ в ЗАД „АРМЕЕЦ“, а „АУДИ А4“ с per. № *** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователни полици, валидни към момента на събитието. След изплащане от страна на застрахователя по полица „Каско“ на обезщетение, в дружеството била заведена регресна щета под № 2010022671. След направена оценка на щетата било определено обезщетение в размер на 2 514,10 лева на застрахователя по полица „Каско“ на пострадалия автомобил, която сума била изплатена със 2 споразумение за уреждане на насрещни претенции на 26.10.2020г. Видно било от протокол за ПТП № 1765114 от 18.03.2020г., съставен от органите на КАТ, че А. П. Д. управлявала МПС с концентрация на алкохол над 0.5/1000 към момента на ПТП. На основание чл. 500 от КЗ, ЗД „БУЛ ИНС“ АД имало право да получи от нея платеното застрахователно обезщетение. С писмо ответницата била уведомена да заплати претендираната сума, но до момента това не било сторено.

В отговор на исковата молба, назначенията на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, оспорил иска като допустим, но неоснователен. Навел възражение, че ответницата не е получила регресната покана - в поле получател куриерът на БУЛ пост отразил единствено дата 11.12. и час 12.00 часа. Основанието за регресните искове възниквало от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес - чл.

500, ал. 1, т. 5 от КЗ. Не оспорил механизма на извършеното ПТП, сочен в исковата молба, размера на застрахователното обезщетение и изплащането му на пострадалото лице. Не оспорил също, че ответницата е била изпробвана с ДРЕГЕР 0206, но възразил да не са ясни параметрите на установеното. Не само, че не били неясни показателите за наличието на алкохол в кръвта, както и дали е предоставен протокол за кръвна проба и има ли извършена такава.

Единственото възражение срещу иска е било това за липса на установяване, че ответницата е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото.

Районният съд събрал писмени и гласни доказателства, както и приел заключение по съдебно-автотехническа експертиза, като уважил иска отчасти – до размера от 2499,10 лева, по съображения, че не е налице основание за регресна отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото установил за недоказано твърдението на ищеца, че ответницата е управлявала при настъпване на ПТП автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, но е налице такова по чл. 500, ал. 1, т. 4 (умишлено причиняване на ПТП). За разликата над 2499,10 лева до претендираните 2539,10 лева съдът отхвърлил иска и в тази част решението не е обжалвано, съответно е влязло в сила.

Доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, той може да приеме различна от приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Във въззивната жалба няма изложени възражения относно приетата фактическа обстановка по настъпване на ПТП, причинено следствие виновното и противоправно поведение на ответницата; съществуването на застрахователно отношение между страните по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и друго такова между собственика на увредения при ПТП автомобил и ЗАД „АРМЕЕЦ“ по договор за застраховка „Каско“, както и изплащането на сумата от 2514,10 3 лева от ищеца на застрахователя на увредения автомобил, респективно размера на застрахователното обезщетение, определено от районния съд според стойността на щетата, определена от вещото лице. Различна фактическа обстановка от възприетата от районния съд по горните обстоятелства въззивният съд не може да приеме.

Така, по делото безспорно е установено, че на 18.03.2020г. при управление на МПС – „Ауди А4“с рег. № ***, при действието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Бул Инс“ АД, като нарушила правилата за движение по пътищата (по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), А. П. Д. допуснала настъпване на пътно транспортно произшествие - ударила спрелия на червен светофар л.а. „Шевролет Лачети“ с рег. № ***, следствие на което по последния били нанесени материални щети на действителна стойност 2499,10 лева. Вината на ответницата е доказана от удостоверения в протокол за ПТП № 1765114 от 18.03.2020г. и изяснен с помощта на привлеченото по делото вещо лице механизъм на настъпване на произшествието, а действителната стойност на причинената имуществена вреда – от заключението съдебно-автотехническата експертиза и писмените доказателства, съставени във връзка с щетата. При извършената проба за употреба на алкохол с техническо средство били отчетени над 0,5 промила, според данните в протокола за ПТП (0,58 промила, съгласно резултат от Алкотест дрегер 7510 № 0206 (л. 60 от делото на БРС). Резултатът от пробата обаче бил оспорен от лицето, което избрало да бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване (талон за изследване на л.

67 от делото на БРС). В същия ден А. П. Д. се явила СО на УМБАЛ „Св.

Анна“, София и от нея били взети кръвни проби в две епруветки, а според протокол за химическо изследване № 195/19.03.2020г. в тях се доказало наличие на етилов алкохол в количество 0,34 промила (л. 57 и 58 от делото на БРС). Въз основа резултата от химическото изследване, събран по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017г.), с мотивирана резолюция № 4332р15757/20.03.2020г. на началника на 01 гр. „АНД“ 03 сектор „Административно обслужване“ в отдел ПП при СДВР било прекратено административнонаказателното производство против А. П. Д. във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози). С наказателно постановление № 20-4332-004651/23.03.2020г., на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на А. П. Д. е наложено административно наказание за извършеното от нея нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – за това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

4

Правилно, при така установеното въз основа събраните доказателства, районния съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че не е доказано едно от твърдяните от ищеца обстоятелства, с което той е обосновал възникване на вземането си, а именно, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответницата извършила нарушението по ЗДвП, като е управлявала МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Законодателят е предвидил възможност в определени случаи застрахователят да може да търси от застрахования това, което е платил на увреденото лице (чл. 500 от КЗ).

Пораждането на това регресно право е обусловено от наличието на следните предпоставки: лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, да е причинило вреди (имуществени и/или неимуществени); да са налице основания за ангажиране на гражданската му отговорност (поведението му да е осъществило признаците на деликт – да е виновно, противоправно и да е в причинна връзка с настъпилите вреди); застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" да е заплатил обезщетение на увредения; да е налице някоя от хипотезите, изброени в цитираната по-горе разпоредба – 1. при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това; 3. е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 4. умишлено е предизвикал ПТП; 5. е предизвикал ПТП по време на извършване на умишлено престъпление съгласно НК, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане; 6. когато лицето, управлявало моторното превозно средство, не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Всеки от последно изброените фактически състави определя отделно основание за възникване правото на регрес в полза на застрахователя и съставлява основание на заявения иск. В случая в исковата молба единственото посочено основание за пораждане на регресната отговорност на ответницата е това по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно, че при 5 настъпване на ПТП тя е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5/1000.