Решение № 201 от 27.12.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Харманли, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200434 по описа за 2024 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. О. Х. с ЕГН **********, с адрес с.

Шишманово , чрез адв.Д. А. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 24-0271-000543 от 11.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 8 контролни точки.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство.

При съставяне на акта за установяване на нарушение актосъставителят е допуснал съществени нарушения, които водят до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП само на това основание. Оспорва се акта, който не съдържал всички необходими реквизити, предписани императивно от чл.42 ЗАНН към неговото съдържание. Актът бил съставен от некомпетентен орган. Нарушени били всички административнопроцесуални правила при съставяне и връчване на акта. Нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Актът бил необоснован, не били налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и не били 1 налице признаците и изпълнителното деяние на посочените разпоредби на закона, като било налице противоречие между описаното нарушение и посочената разпоредба по която е квалифицирано, като дадената квалификация била неточна, неправилна и непълна. Не били събрани и приложени всички доказателства и не били изяснени всички обстоятелства съобразно изискванията за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Оспорва се истинността на констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който не се ползва е доказателствена стойност в съдебното производство.

Налице били съществени нарушения на закона, допуснати от административно-наказващия орган при издаване на НП: а/същият е пристъпил към издаване на НП, без да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства и събиране на необходимите доказателства. С това бил нарушен чл.52 от ЗАНН; б/в НП липсвали императивно предвидени от чл. 57 ЗАНН реквизити; в/НП било необосновано.

Не били изложени всички обстоятелства от значение за дадената квалификация и всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна. Деянието не било констатирано по надлежния ред и било несъставомерно по посочените разпоредби. Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация била неточна, неправилна, непълна и противоречива. Налице била липса на конкретни мотиви по всички обстоятелства от значение за отговорността, а изложените били неясни, неточни и неконкретни. НП било издадено от некомпетентен орган.

Нарушителят не бил извършил посоченото в него нарушение, не били налице доказателства, които да установяват твърдените нарушения и не са налице признаците и изпълнителните деяния на посочените разпоредби на закона.

Нарушени били разпоредбите на чл.27 и 28 ЗАНН. Не е обсъдено дали случаят не е маловажен, или малозначителен и не били изложени конкретни мотиви в тази връзка, въпреки задължението на АНО за това, което също е основание за отмяна на НП.

Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и разноските по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му, адвокат Д. А., който с писмено становище поддържа аргументите изложени във въззивната жалба.

Административно наказващият орган Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Харманли,редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище в случай, че наказателното постановление бъде отменено молят да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието 2 на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Харманлийският районен съд, за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.24г на водача Х. в гр.Харманли по път втори клас 76 до бензиностанция „Лукойл” в посока на движение АМ Марица управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Ц220 с регистрационен номер ......, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда. При извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство А. Т. Д. 7510 с фабричен номер ARDN-0089, като в 15:52ч. техническото средство отчело наличие на 0.70 промила алкохол в кръвта измерена в издишания въздух от водача Х..

На водача е издаден талон за изследване с номер 110475, като същият е записал „ не желая” техническото средство и „не желае” да даде кръв за медицинско и химическо изследване.

В издадения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози Амбулаторен № 19952/ 21.05.2024г., находящ се на лист 6, 7, 8 от АНД №434/2024 г. по описа на РС Харманли е отбелязано „отказва да даде кръв за алкохолна проба“.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу жалбоподателя И. О. Х., водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 21.05.202г. в негово присъствие и в присъствието на свидетеля К. И. П. АУАН серия GA № 164102 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, като е вписал, че няма възражения в съответната предвидена графа. Такива не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3,т.1 от ЗДвП , с отбелязване на факта, че не била взета кръвна проба от водача, който приел показанията на техническото средство.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. П. Р. иК. И. П., 3 полицейски служители относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение в съответната част, за която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не са отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, а единствено по отношение на тяхната пълнота и конкретност, оттам и правна оценка от гледна точка спазване процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН . Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл.

84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда забрана за водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази забрана има за последица налагането на наказание, което в случая е по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , съгласно която норма, съответното лице се наказва с лишаване от право да управлява за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., при концентрация на алкохол в кръвта, 4 установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.

АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и на следващо място обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като липсват допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да се възприемат като съществени и водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по съображения, аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.

Следва да се отбележи, че според текста на чл.3, ал.3 от Наредба №1 талонът за изследване, който се попълва при съставяне на АУАН при установена концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда (чл.3, ал.2), се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Задължение за изпълнението на регламента на тази разпоредба има контролният орган и пропускът безспорно съставлява нарушение на предвидената административнонаказателна процедура. Поставянето на стикери върху талона за изследване обаче е свързано преди всичко с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол. В този смисъл допускането на нарушение, свързано с поставяне на стикери при липса на взета проба от кръв, не опорочава извършената проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на издадения санкционен акт, поради което доводите от въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни.