Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4718 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9044/2024
Вид
Решение № 4718
Подписан
16.10.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 4718 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330109044 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.

П. Л., чрез пълномощник – адв. Л. Ч., против Л. С. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца ½ идеална част от съсобствения между страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-290/03.12.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *****, за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г. в размер на 300 лева месечно, както и сумата от 166 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. до 22.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Нотариален акт за покупкопродажба на имот № **********, страните са придобили при равни права /по ½ ид. ч./ собствеността върху горепосочения имот и построената в него жилищна сграда. Посочва се, че до 28.03.2022 г. имотът се използвал съвместно от страните, когато със заповед за незабавна защита, издадена по гр. д. № 4377/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищецът бил отстранен от имота. Въз основа на постановеното по посоченото дело съдебно 1 решение била издадена заповед за защита, по силата на която ищецът бил отстранен от съсобствения имот за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на решението на 13.08.2022 г. до 13.02.2024 г. Изтъква се, че ищецът отправил покана до ответницата, връчена й на 01.07.2023 г. чрез ЧСИ, за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения им имот в размер на 300 лева месечно. Поддържа се, че ответницата не заплатила поисканото обезщетение, като продължавала да ползва еднолично съсобствения между страните имот. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л. С.

В., чрез пълномощник – адв. Т. Ч.-В., с който оспорват предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е бил лишен от ползване на съсобствения имот. Поддържа се, че ищецът се е изнесъл от имота само за около два месеца, като през цялото време е имал ключ и достъп до имота.

Изтъква се, че ответницата не е възпрепятствала възможността на ищеца да ползва имота съвместно с нея. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и за присъждане на разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2026 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС чрез намаляване на неговия размер от 1533,88 евро/3000 лева на 1303,79 евро/2550 лева, както и изменение на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер от 84,87 евро/166 лева на 78,10 евро/152,72 лева. В частта на разликата между намаления размер на претенциите и първоначално претендирания размер производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете на основание чл. 232 ГПК.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на имот № **********, се установява, че страните Л. П. Л. и Л. С. В. са закупили /при равни права за двамата/ правото на собственост върху следния имот: УПИ ***, целият застроен и незастроен с площ 584 кв. м., от квартал 26 по плана на с. Б., общ.Р., обл. П., одобрен със Заповед № 60/20.02.1989 г., заедно с построената в същия имот едноетажна и еднофамилна жилищна сграда на 70 кв. м., заедно с лятна кухня, при граници на имота по скица: от три страни – улици и УПИ ***.

Видно от скица, издадена от СГКК – гр. Пловдив, в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., обл. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД2 18-290/03.12.2020 г., процесният имот е заснет като поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Б., ул. "И.В." № ..., площ от 589 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, а попадащите върху него сгради като: сграда с идентификатор: *****, със застроена площ 85 кв. м., брой етажи: ... предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор *****, със застроена площ 35 кв. м., брой етажи: ..., предназначение: друг вид сграда за обитаване.

По делото е представена Заповед за незабавна защита № 46/28.03.2022 г., издадена по гр. д. № 4377/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с която ищецът Л. Л. е отстранен от съвместно обитаваното с ищцата Л. В. жилище, находящо се на адрес: с. Б., общ.Р., обл. П., за срок от 28.03.2022 г. до приключване на делото. С Решение № 2878/30.07.2022 г., постановено по същото дело, срокът на наложената мярка за защита е определен на 18 месеца, считано от влизане в сила на решението – 13.08.2022 г.

С покана, връчена чрез ЧСИ на 01.07.2023 г., ищецът Л. Л. отправил на ответницата Л. В. писмено поискване за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му ½ ид. ч. от процесния имот в размер на 300 лева месечно, считано от получаване на поканата.

В хода на производството по делото са събрани главни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетеля Н.Г. И. се установява, че познава страните и живее в съседство на имота в с. Б.. Заявява, че е бил женен за дъщерята на ответницата, като по онова време страните били в добри взаимоотношения. Според свидетеля ищецът напуснал с. Б. преди около 7 години, а ответницата живеела с друг мъж. От показанията на свидетелката В.В.Г., която е дъщеря на ответницата, се изяснява, че е живяла в едно домакинство със страните около 20 години.

Разказва, че в началото страните се разбирали, но впоследствие – през 2017 г. отношенията им се влошили по повод имуществен спор. За известно време свидетелката и майка й живеели на квартира, а ищецът – в процесния имот.

Междувременно ответницата заживяла с друг мъж. През 2022 г. ответницата се завърнала в имота, като между нея и ищецът възникнал конфликт, който довел до издаване на заповед за защита. Свидетелката сочи, че два-три дни след конфликта ищецът се изнесъл от имота и повече не го е посещавал.

Според нея ищецът имал ключове за процесния имот, доколкото ключалките не били сменяни. Заявява, че ответницата се опитвала чрез телефонни разговори да уредят отношенията си, но ищецът отказвал. Свидетелката споделя, че в процесния имот понастоящем живее майка й заедно с новия си партньор.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушването на комплексна съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че средният месечен пазарен наем на процесния имот за периода 3 от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г. е 510 лева/260 евро, а за целия период – 5100 лева/2600 евро, като за ½ ид. ч. е в размер на 255 лева/130,38 евро. Законната лихва, дължима за периода от 01.07.2023 г. до 22.05.2024 г. е в размер на 152,76 лева/78,10 евро. Съдът кредитира заключението на вещите лица като обективно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразно която разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на иска са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.

По делото не се спори, че страните Л. П. Л. и Л. С. В. са съсобственици при равни квоти въз основа на договор за покупко-продажба на процесния поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Б., общ.Р., обл. П., с адрес: с. Б., ул. "И.В." № ....

На следващо място, по отношение на втората материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, съдът приема за доказано по делото, че ищецът е отправил искане към ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената му ½ идеална част от процесния съсобствен имот. Такова писмено поискване представлява поканата, връчена на ответницата чрез ЧСИ на 01.07.2023 г., с която ищецът по недвусмислен начин я е поканил да му заплаща обезщетение.

Поначало не се оспорва обстоятелството, че по силата на наложена мярка за защита в проведено между страните производство по защита от домашно насилие, ищецът е бил отстранен от процесния имот за периода от 28.03.2022 г. до 13.02.2024 г. Тук следва да се посочи, че съобразно съдебната практика, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ за отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена /така Решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г. на ВКС/. Тази практика безспорно намира приложение по аналогия при наличието на съсобственост и претендиране на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.

От събраните по делото гласни доказателствени средства недвусмислено се установява, че през процесния период 01.07.2023 г. - 30.04.2024 г. ищецът не е пребивавал в съсобствения имот, като същият се е използвал единствено 4 от ответницата. Така в показанията си свидетелката Г.а заяви, че два-три дни след конфликта между страните, станал повод за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, ищецът е напуснал имота и повече не го е посещавал. От тези показания се изяснява още, че през същия период ответницата е живеела в процесния имот заедно с новия си партньор. В същата насока, макар и поповърхностни, са и показанията на свидетеля И.. При това положение, обстоятелството, че ищецът е притежавал ключове от имота не може да обоснове наличие на възможност да го използва по предназначение, докато ответницата живее в този имот. Още повече като се имат предвид и влошените отношения между страните, обусловили отстраняването на ищеца от имота, което е направило пребиваването му в същия практически невъзможно. Тук следва да се отбележи, че съобразно константната съдебна практика лично ползване на общата вещ е и всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като е без правно значение дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание /в този смисъл Решение № 182/13.06.2011 г. по гр. д.

№ 160/2010 г. на ВКС; Решение № 129/03.04.2012 г. по гр. д. № 1415/2010 г. на ВКС; Решение № 115/04.12.2018 г. по гр. д. № 333/2018 г. на ВКС и други/.