Решение № 338 от 27.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 266/2024
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 192а · Търговски закон
- чл.194, ал.1 · Търговски закон
- чл.194, ал.4 · Търговски закон
- чл. 195 · Търговски закон
- чл. 196 · Търговски закон
- чл. 196, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 196, ал.2 · Търговски закон
- чл.196, ал.3 · Търговски закон
- чл. 231, ал. 4 · Търговски закон
- чл.237, ал.2 · Търговски закон
- чл. 238, ал.1 · Търговски закон
- чл.238, ал.4 · Търговски закон
- чл. 71 · Търговски закон
- чл. 73 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4 от 09.01.2024г., постановено по търг. дело № 201/2023 г. на Софийски окръжен съд, ТО е признато за установено, на основание чл.29, ал.1, предложение трето от ЗТРЮЛНЦ по установителния иск на К. Ц. Г., че с вписване на Агенцията по вписванията с рег.№ 20150703155953 по заявление с вх.№ 20150629225803 от 29.06.2015г. за увеличение на капитала на „Партньори“АД, с ЕИК 121739209 от Търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Партньори“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. Я. Д., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.
Твърди се във въззивната жалба, че при правилно и в пълнота изяснена и възприета фактическа обстановка съдът в противоречие с приложимия материален закон е формирал неправилен правен извод за основателност на довода на ищеца по чл.238, ал.4 от ТЗ, която разпоредба забранява на член на СД да участва във вземане на решение в случай, че същият или свързано с него лице е заинтересован от поставен за разглеждане въпрос. Твърди се че този единствен решаващ довод на съда, който му е послужил за мотивиране на решението за уважаване на иска, е необоснован и дълбоко погрешен поради съображения, които са 1 подробно изложени във въззивната жалба. Поддържа се довод, че възприетата от първоистанционния съд теза за заинтересованост на членовете на СД, гласували „за“ решенията от 10.06.2015г. и от 16.06.2015г. не можела да бъде споделена, тъй като ако се следвала тази логика до край, то по тези решения не би имал правото да гласува и самият ищец, който е акционер в „Партньори“АД и не би имал изобщо интерес от вземането на решение за увеличаване на капитала, с което на практика се постигало намаляване неговото акционерно участие в капитала на дружеството. А следвайки тази логика по този начин би се препятствало възможността от предприемането на каквото и да е инвестиционно намерение за увеличаване на капиталовата ликвидност на предприятието на ответника, за постигането на която единствено е било насочено и целеното увеличение на капитала. Сочи се в тази връзка, че първоинстанционният съд е следвало да извърши анализ на това какви са целите на разпоредбата на чл.238, ал.4 от ТЗ, т.е между които субекти следва да се предотврати конфликта на интереси. Изтъкват се доводи, че целта на разпоредбата на чл.238, ал.4 ТЗ е да се предотврати противоречие между интересите на член на съвета на директорите и на самото дружество, като според него налице би бил такъв конфликт само ако член на съвета на директорите поради личния си интерес гласува против решение на управителния орган, което би било в интерес на дружеството или гласува за решение, което би накърнило интереса на дружеството и то при това, че неговият глас би бил решаващ за формирането на мнозинство за вземането на съответното решение. В настоящия случай се поддържа, че такова противоречие не било налице тъй като увеличението на капитала е продиктувано от намерение да се постигне разширение на дейността и бъдеща експанзия на дружеството, както и по-голяма конкурентноспособност и по-изгодна икономическа позиция за него, като постигането на така заложените цели безспорно било в интерес на дружеството.
Искането към съда е да се отмени обжалваното решение № 4 от 09.01.2024г., постановено по търг. дело № 201/2023 г. на Софийски окръжен съд, ТО и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен иска на К. Г. с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ- за установяване несъществуването на вписаното по партидата на „Партньори“АД обстоятелство за увеличаване на капитала.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна К. Ц. Г. е заявил становище за неоснователността на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
2
С решение № 50014 от 13.09.2023 г. по т.д. № 2118/2021 г. на ВКС е обезсилено като недопустимо решение № 309/25.05.2021 г. по в.т.д. № 2499/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 109/07.08.2020 г. по т.д. № 112/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от К. Ц. Г. срещу „Партньори“АД обективно съединени искове, разгледани на правно основание чл.29, ал.1, предложение 3 ЗТРРЮЛНЦ- за установяване несъществуването на вписани обстоятелства : решения на Съвета на директорите на „Партньори“АД, гласувани на заседания на 10.06.2015г. и на 16.06.2015г.; обезсилено е като недопустимо и потвърденото първоинстанционно решение и е върнато делото на Софийски окръжен съд за произнасяне по предявения от К. Ц. Г. срещу „Партньори“АД иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ - за установяване несъществуването на вписаното по партидата на „Партньори“АД под рег. № 20150703155953 обстоятелство - увеличаване на капитала на „Партньори“АД.
За да постанови решението си ВКС е приел, че по отношение на решенията на съвета на директорите, взети на заседанието от 10.06.2015г.- за приемане на доклад на СД относно причините за ограничаване правата на акционерите и увеличаване на капитала с непарична вноска под условие, че определени лица запишат акции на определена цена и за изключване на правото на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ, съответно по чл.8, ал.4 от устава за придобиване на част от новоиздадените 1 647 250 обикновени поименни акции, пропорционално на участието им в капитала, съдът не е бил изобщо сезиран както с установителни, така и с обективно евентуално съединени с тях конститутивни искове по чл.
71 ТЗ и произнасяйки се по наведените от ищеца основания за нищожност и незаконосъобразност е постановил един недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, като това важи както за първоинстанционния съдебен акт, така и за въззивното решение на САС, с което решението на първата инстанция е потвърдено.
ВКС е приел също така, че е недопустимо и решението на САС, както и потвърденото с него решение на Софийски окръжен съд и в частта им, с която е отхвърлен иска за установяване несъществуването на вписани обстоятелства - решения на Съвета на директорите на "Партньори" АД, гласувани на заседание на 16.06.2015 г. Приел е че заявената от ищеца претенция всъщност е за установяване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на несъществуването на подлежащо на вписване и вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство - увеличаване на капитала на дружеството "Партньори" АД чрез непарична вноска, предприето въз основа на решенията на Съвета на директорите от 16.06.2015 г., а не на самите решения, които не подлежат на вписване и които са само елемент от подлежащото на вписване обстоятелство "увеличаване на капитала на търговското дружество" /чл. 231, ал. 4 ТЗ/.
Касационният съд се е мотивирал допълнително, че предявеният иск е основан на относимите към посочената правна квалификация твърдения, че вписването на увеличаването на капитала е извършено въз основа на липсващи решения на Съвета на директорите от 16.06.2015 г., доколкото заседание на посочената дата се твърди да не е било 3 провеждано, въпреки отразяването му в протокол, който всъщност е неистински и тъй като са следствие от нищожни /липсващи/ решения на Съвета на директорите, взети на предходно заседание от 10.06.2015г., както и на твърдения, че вписването на обстоятелството увеличаване на капитала с непарична вноска /каквото фактически е предприето с издаването на новите акции/ е извършено при незавършен фактически състав, поради неизпълнени изисквания на закона - изменение на устава по предвидения ред и писмено съгласие на вносителя /чл. 73 вр. чл. 192а ТЗ/.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства временни удостоверения, а също така и препис от книгата на акционерите на "Партньори“ АД, че ищецът К. Г. е акционер в "Партньори“ АД с 5025 броя обикновени поименни акции с право на глас и 30 095 броя акции на приносител от учредителната емисия от капитала на дружеството.
По делото е представен и протокол от ОС на акционерите, проведено на 08.12.2014 г., на което са взети решения по т. 2 от дневния ред - изменение на устава на дружеството така, както е предложено от СД, като ОС изрично е овластило Съвета на директорите с правата по чл. 196, ал. 1 ТЗ за срок от 5 години от датата на обявяване на изменението до сумата от 10 000 000 лв., както и изрично е овластило съвета на директорите с правата по чл. 196, ал. 3 ТЗ за същия срок, като тези обстоятелства са били вписани по партидата на дружеството в ТР на 13.12.2014 г. /видно от представените от ищеца писмени доказателства и извършената от съда служебна справка в ТР по партидата на ответника/.
По делото е представен и приет като доказателство протокол от заседание на съвета на директорите на "Партньори“ АД, проведено на 10.06.2015г., в който е отразено, че заседанието е редовно свикано и на основание чл. 27, ал. 1 от устава и може да приема решения. От протокола се установява, че същият е подписан от И. Я., Л. Х. и Х. Х. в качеството им на членове на съвета на директорите на "Партньори“ АД. В протокола са отразени взетите решения, атакувани от ищеца, а именно:по т. 1 от дневния ред - приемане на доклад на СД относно причините за ограничаване правата на акционерите и увеличаване на капитала с непарична вноска под условие, че определени лица запишат акции на определена цена; по т. 2 от дневния ред - изключване на правото на акционерите по реда на чл. 194, ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 8, ал. 4 от устава, за придобиване на част от новоиздадените 1 647 250 обикновени поименни акции с право на глас с номинал 1 лев всяка, пропорционално на участието на акционерите в капитала на дружеството при увеличаването на същия, като е решено новоиздадените акции да бъдат записани от Х. Г. К. и от „Партньори Лимитид“ЕООД, които могат да внесат стойността на акциите и чрез непарична вноска.
По делото е представен и е приет като доказателство и протокол от заседание на СД, проведено на 16.06.2015 г., в който е отразено, че заседанието е редовно свикано и на основание чл. 27, ал. 1 от устава може да приема решения. Установява се още от протокола, 4 че същият е подписан от И. Я., Л. Х. и Х. К., в качеството им на членове на СД на „Партньори“АД. В протокола са отразени взетите решения, атакувани от ищеца, а именно: решението по т. 1 от дневния ред - увеличаване на основание чл. 8, ал. 3 от устава вр. чл.
196 ТЗ на капитала от 77 240 лв. на 1 724 490 лв. чрез издаване на нови 1 647 250 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една; решението по т. 2 от дневния ред - увеличаване на основание чл. 8, ал. 8 от устава вр. чл.
196 и чл. 195 ТЗ на капитала до размера по т. 1 само при условие, че новоиздадените 1 647 250 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една бъдат записани, както следва: от акционера Х. Г. К. – 1 160 250 броя поименни акции с право на глас и от „Партньори Лимитид“ЕООД – 487 000 броя поименни акции с право на глас, по тяхната номинална стойност, като акционерите следва да внесат минимум 25% от номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им стойност следва да бъде внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписване на увеличението.