Решение № 5150 от 27.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1190/2026
- Вид
- Решение № 5150
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5150 гр. София, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Д.
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100501190 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25001016/11.01.2023 г. от В. Х. Н., Е. В.
Н., в лично качество и като законен представител на сина си В. Л. Н. и Х. Я. Н., чрез пълномощниците си по делото адвокат Й. В. от САК и адвокат Н.А. от САК срещу решение от 15.12.2022 г. по гр. дело № 62910/18 г., СРС, 58 с-в, II ГО.
С обжалваното решение СРС, 58-ми състав е допуснал извършването на съдебна делба между Й. С. Ч.-П., В. Х. Н., Е. В. Н., В. Л. Н., и Х. Я. Н., по иск за делба на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/ 03.11.2011г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота: с.
Бистрица, Столична община, район ****, етаж 1, апартамент 2. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и представлява жилище- апартамент с площ от 52,54 кв. м., състоящ се от входно антре, две спални, кухня и санитарен възел, заедно с мазе в сутерена с площ 14,40 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ПРИ КВОТИ: 6/12- за Й. С. Ч.-П.; 2/12 - за Х. Я. Н.; 2/12- за В. Х. Н.; 1/12 - за Е. В. Н.; 1/12 - за В. Л. Н.. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от В. Х. Н., Е. В. Н., В. Л. Н., и Х. Я. Н., против Й. С.
Ч.П., искове за делба на имоти: дворното място с идентификатор ***;
1 самостоятелен обект (жилище) с идентификатор ***; самостоятелен обект (гараж) с идентификатор ***- всички съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/ 03.11.2011г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, Столична община, район „****.
Въззивни жалби са подаденаи от В. Х. Н., Е. В. Н., В. Л. Н. и Х. Я. Н. и срещу определение № 20082907/11.03.2023г. /с характер на решение по чл. 250 ГПК/, с което е оставена без уважение подадената молба за допълване на постановеното от СРС решение за произнасяне по иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, както и срещу решение № 20146773/07.11.2025г., с което оставено без разглеждане възражение за накърнена запазена част от наследството на Й. П. с дарение в полза на Д.П..
В жалбите са развити доводи за неправилност на решенията. Твърди се, че при постановяването им съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че неправилно СРС е приел, че оставеното саморъчно завещание не е нищожно. Оспорват изводите на СРС, че възражението по чл. 30 ЗН не следва да се разглежда. Молят решенията да бъде отменени. Претендират разноски.
Въззиваемата Й. С. Ч.-П., чрез пълномощника си по делото адвокат С. Т. от САК, оспорва въззивните жалби в депозираните отговори. В тях се излагат съображения за неоснователност на въззивните жалби. Молят решенията на районния съд да бъдат потвърдени. Претендират разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
СРС е бил сезиран с иск за делба на недвижим имот с идентификатор ***. Изложени са твърдения, че ищцата Й. Ч. – П. е съсобственик на ½ ид. ч. част от имота по силата на универсално саморъчно завещание от покойния й съпруг Д.П., а ответниците са съсобственици на другата 1/2 идеална част по наследство. Процесният имот бил индивидуална собственост на майката на Д.П. – Й.
П., която е починала на 08.01.2010 г.
В срока за отговор ответниците са оспорили завещанието като нищожно, поради това, че не е написано и подписано от Д.П.. Направили са искане да бъде обезсилен издаденият въз основа на завещанието констативен нотариален акт № 63/2017г., т. 1, рег.№ 3043, н.д.№ 51/2017 г., съгласно чл. 587, ал. 1 ГПК. По почин на ответниците в производството по делба са включени и следните имоти: дворното място с идентификатор *** (в което е изграден посочения от ищеца делбен имот); самостоятелен обект (жилище) с идентификатор *** (находящо се на втория етаж от сградата; самостоятелен обект (гараж) с идентификатор ***, който е изграден в същото дворно място.
2
За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателя, поради което не се установява неговата нищожност. Приел е, че ищците и ответниците са съсобственици на по ½ от имот с идентификатор ***, като е допуснал извършването на делба на този имот при посочените в решението квоти. По отношение на дворното място с идентификатор ***, самостоятелен обект (жилище) с идентификатор ***
(находящо се на втория етаж от сградата, както и самостоятелен обект (гараж) с идентификатор ***, СРС е приел, че същите са били индивидуална собственост на Д.П., поради което по силата на саморъчното завещание са преминали в индивидуална собственост на Й. Ч. – П., с оглед на което е отхвърлил исковете за делба на тези недвижими имоти.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, първият спорен въпрос е нищожно ли е оставеното от Д.П. завещание. В жалбата се навеждат твърдения, че неправилно СРС е възприел, че са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Установява се от представеното саморъчно завещание от 25.06.2012г., че Д.П. е завещал на съпругата си Й. Ч. – П. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Съгласно чл. 42, б.“б“ завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, а именно саморъчното завещание не е изцяло написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.
В приетата пред СРС СГЕ, изготвена от вещо лице В., е посочено, че вещото лице допуска, че ръкописният текст, съдържащ се в саморъчното завещание, респективно подписът, вероятно не са изпълнени от Д.П..
Съгласно изготвената от вещо лице Х. СГЕ не може да се установи дали текстът на саморъчното завещание е изпълнен от П., а подписът, положен завещанието вероятно не е изпълнен от същия.
Пред въззивния съд е изслушана и приета тройна СТЕ, от която се установява, че ръкописният текст в завещанието е написан от Д.П., а подписът под завещател 3 вероятно е положен от същия.
Доказателствената тежест за установяване автентичността на завещанието лежи на страната, която се ползва от него, и тя трябва да представи категорични доказателства в тази връзка. От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че ръкописният текст в завещанието е написан, респективно завещанието е подписано, от Д.П.. За да достигне до този извод въззивният съд съобрази следното.
В изготвената от вещо лице В. експертиза е посочено, че сравнителният материал е ограничен по количество и качество, което е създало трудности на вещото лице за анализиране на основните свойства на почерка. Съгласно експерта ръкописният текст е изпълнен от лице, притежаващо относително слабо обработен почерк. Подписите, положени от П. и използвани за сравнителен материал, са с ниска степен на обработеност. Наред с различията, вещото лице е констатирало и сходства в свързаност, темп на полагане, размер и наклон.
В изготвената от вещото лице Х. експертиза е посочено, че изводът, че подписът не е вероятно изпълнен от П., е базиран на това, че липсва необходимият в количествено и качествено отношение сравнителен материал. Според вещото лице почеркът, с който е изпълнен текстът на завещанието е с под средна степен на отработеност, със силно изразена вариантност на преобладаващите форми и посоки на движение. Установени са, както различия, така и съвпадения, за които вещото лице посочва, че може да са вариантно проявление и то да бъде установено в същия вид при други сравнителни образци, ако бъдат предоставени такива.
Според тройната СТЕ се установява съвпадение в общите и частните графически признаци, което е дало основание за извод, че са написани от едно и също лице. Написаното е с ниско обработен несвързан почерк. При сравняване на оспорения текст с образците са установили съвпадения, както по общи, така и по характерни частни признаци. Съвпаденията се отнасят за всички букви, съдържащи се, както в образците, така и в завещанието, което според вещите лица е напълно достатъчно за достигане на обосновано заключение. Установените съвпадения са характерни и индивидуални в своята съвкупност и достатъчни за извода, че в оспорения текст са отразени еднакво писмено – двигателни навици, сравнение с тези в образците, тоест вещите лица са категорични в извода си, че ръкописният текст е изписан именно от Д.П..
С оглед на така изготвените заключение на първата и повторната експертиза, вещите лица са достигнали до посочените по – горе изводи, поради липсата на сравнителен материал. Вещите лица по тройната експертиза посочват, че текстът е написан от П., а подписът вероятно е положен от него. В експертизата и в съдебно заседание вещите лица посочват, че изводът за „вероятност“ е именно поради липсата на достатъчно материал.
4
След като има вероятност завещателят да е написал завещанието/подписал същото, липсата на достатъчно сравнителен материал, който да подкрепи тази вероятност, може да се допълни със свидетели и не може единствено на това основание завещанието да се приеме за нищожно. Така в решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., изрично се приема, че когато по едно дело е представено саморъчно завещание, но се спори относно неговото авторство, няма забрана със свидетели да се установява факта на изписване на завещанието от означеното в него лице. В решение № 315 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2013 г., IV г. о., аналогично се приема по съществото на спора, че със свидетели може да се установи датирането на оспореното саморъчно завещание от завещателя, когато експертизата не може да даде категоричен отговор на този въпрос поради това, че изследваните в датата числа са твърде малко като количество и не съдържат достатъчен на брой индивидуализиращи ги признаци. В решение № 158 от 3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2013 г., II г. о., се приема, че експертно заключение, според което завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25, ал.1 ЗН и да се приеме за достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане, ако причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на особеностите на конкретния случай допускат това.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на дясната ръка на П. е имало липсващи пръсти. Св. Б. твърди, че са липсвали показалец и среден пръст до средата, а безименният и кутрето били вдървени. Св. С. П. сочи, че са били заедно, когато Д. си сразял пръстите. Показалецът бил повече засегнат, а средният и останалите пръсти по – малко. Въпреки това Д. могъл да пише, и двамата взимали размери, тъй като работели заедно като дърводелци. Свидетелят И.П. твърди и, че след инцидента Д. продължил да си служи с ръката, виждал го е и да пише.
Разпечатката съдържа 40 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b888725-6ee1-497e-86e4-bd492586c4ef