Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 235 от 11.09.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 235/2024
Вид
Определение № 235
Подписан
11.09.2024
В сила
11.09.2024
Състав
Милена Бранкова, Костадин Живков, Диана Кузманова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. М., 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600235 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение от 17.07.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 226/2024 г. , Районен съд Лом е оставил без уважение искането за прекратяване, на основание чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК, на съдебното производство по делото, поради твърдяни от защитата допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвинаемия.

В срок срещу горното Определение е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия. В същата се твърди, че са налице съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия, свързани с несъответствие на обстоятелствената част на обвинителния акт с изискванията на закона – и конкретно не е посочено по какъв начин, с какви действия и дали именно подсъдимият е осъществил деянието по чл. 325б, ал.

2, т. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, която разполага с процесуалното право за иницииране на настоящето производство.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред РС Лом е образувано по внесен от РП М.,ТО Лом, обвинителен акт срещу лицето Й. М. от с. Р., обл. М. с обвинение за престъпления по чл. 339, ал.1, пр. 3 от НК и по чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, пр. 1 във вр.с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, извършени на 13.11.2022 г. в с. Р., обл.

М. . Приемайки, че делото е местно и инстанционно подсъдно като първа инстанция на РС Лом, съдията-докладчик е насрочил разпоредително 1 заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК. В рамките на това заседание е конституиран като страна в процеса /частен обвинител и граждански ищец/ собственика на едно от застреляните кучета и е дадена възможност на всички да изразят становищата си по бъдещото развитие на производството пред първата инстанция. Защитникът на подсъдимия е направил възражения за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения с отстраним характер, които, според него, са довели до накърняване правото на защита на подсъдимото лице. Твърдял, че обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно престъплението по чл.

325б от НК , не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като „ не е изложена фактическата обстановка относно действията, които е извършил подсъдимия“, което го затруднява в защитата. Съдът е счел тези твърдениа за неоснователни, мотивирайки се, че обвинителния акт отговаря на всички изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието, а изясняването авторството на деянието и конкретните фактически обстоятелства по извършване на престъпленията предстои да се установяват в хода на съдебното производство и посочат в крайния съдебен акт – присъдата. Макар и да не изложил изричен диспозитив на определение по обсъжданите въпроси по чл. 248 от НПК и да насрочил директно открито съдебно заседание в производство по общия, предвиден в НПК, ред, съдът подробно отразил мотивите си по обсъжданите въпроси – така, че да стане напълно ясна волята му. Поради горното, въззивният съд счете, че пропускът относно изричния диспозитив на определението по въпросите на чл. 248 от НПК, няма съществен характер.

Изложените в частната жалрба на подсъдимия възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са индентични с тези, изтъквани и в разпоредителното заседание пред първия съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа: престъплението, извършено от обвиняемия; време, място и начин на извършване; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; налице ли са условия за прилагане на чл. 53 от НК; обстоятелствата от значение за отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Въззивната проверка установява, че обсъждания обвинителен акт отговаря като съдържание на изискванията на закона. Той очертава надлежно рамката на обвинението/ включително и това по чл. 325б от НК/ и съдържа всички необходими реквизити така, че подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че деянията по чл. 325б от НК са осъществени на 13.11.2022 г. в диапазона от 14 ч. до 14,30 ч. на улицата пред дома на св. Д. Т. в с. Р., обл. М.; че по това време по улицата е минал автомобила на подсъдимия; че последният разполага с оръжие и боеприпаси / част от които – предмет на обвинението по чл. 339 от НК/; че веднага след това свидетелката е видяла недалеч от дома си на улицата застреляно нейното куче и агонизиращото чуждо куче. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени и заключенията на множеството изпълнени експертизи, 2 субективния елемент на обсъжданото престъпление. Или обвинителния акт напълно отговора на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, като в него са направени изводите на държавното обвинение на база събраните на досъдебното производство доказателства. По-голяма конкретика / каквато всъщност се иска с частната жалба / е ненужна. Изложени са достатъчно ясно времето, мястото и обстановката, при които се твърди да са извършени деянията по чл. 325б от НК, а също и твърдяното участие на подсъдимия в тях.

Последният е разбрал напълно обвиненията и по-голяма конкретика в обвинителния акт не е нужна. Правилно е констатирал в определението си от разпоредително заседания първоинстанционния съд, че пълното изясняване на фактите следва едва в рамките на първоинстанционното съдебно следствие, където може и следва да се проверят възраженията на подсъдимия срещу обвинението.

Поради горното и въззивната инстанция приема, че обвинителния акт не страда от пороци, че на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, а още по-малко пък и съществени такива.

По изложените съображения, въззивната инстанция намери жалбата и протестът за неоснователни и на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдено обжалваното определението, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд гр. Лом, постановено в разпоредително заседание на 17.07.2024 г. по НОХД № 226/2024 г., с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитата му за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3