Решение № 13148 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13148 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20241110111095 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с.

Казичене, обл. София, ... против С. М., с адрес: гр. София, .... за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака на основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на малолетните деца от брака М С. Б, ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 11.07.2014 г. в Република Кипър, като са във фактическа раздяла от 2015 г.

От брака си имат родени две малолетни деца - М С. Б и М С. Б, които били от друг биологичен баща, но били записани на името на съпруга. Двамата съпрузи до 2015 г. са живели заедно в гр.София на ...., след което се разделят.

След раздялата през 2015г. съпрузите на са поддържали никаква връзка помежду си и не са се виждали разговаряли. Брачната връзка била изпразнена от съдържание, а съществуването й не било полезно за никого. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с децата, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 234 лева за всяко дете, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до промяна на обстоятелствата, които обуславят основанието и размера, както и за възстановяване на предбрачното й фамилно име.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Съпрузите са във фактическа раздяла от приблизително 10 години, не общуват помежду си, не са се виждали, нямат връзка, като през този период ищцата е имала интимни връзки с други мъже.

При това положение съдът счита, че предявения иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

Относно упражняването на родителските права и личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите.

Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и режима на личните 2 отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има отправеното искане.

От установеното по делото може да се направи извод, че е в интерес на малолетните деца М С. Б, ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН ********** родителските права да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето трябва да бъде на адреса, на който живеят с майката. Аргументите за това са, че децата се отглеждат единствено от майката, имат добра емоционална връзка, тя полага адекватни грижи за тях. Не поддържат контакт с баща си, дори не познават, а същият е изцяло дезинтересиран, което косвено се потвърждава и от процесуалното му поведение – неявяване в съдебно заседание, с което осуетява провеждането на изслушване и неоказване на съдействие за изготвяне на социално проучване. В настоящото производство е невъзможно да бъдат обсъждани твърденията, че ответникът не е биологичен баща на децата, тъй като подобен извод е възможен единствено след успешно проведено производство за оборване на презумпция за бащинство.

Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата, както следва:

Бащата ще взима децата при себе си всяка пета седмица от месеца в ден събота за времето от 10 часа до 12 часа, като първа седмица е тази, в която събота и неделя са от същия месец.

3

По време на коледните, новогодишните и великденските празници общият режим на лични отношения не се прилага и децата прекарват празниците със своята майка.

Бащата взема и връща децата от и до адреса, на който живее с майката.

При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.

Относно издръжката на децата:

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.

Няма данни за доходите, реализирани от ответника, но същият е в работоспособна възраст, няма данни да страда от хронични заболявания и да са налице други алиментни задължения.

Съдът взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им, установените потребности и обичайните на децата на тази възраст, поради което намира, че претенцията за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 233,25 лв., считано от 28.02.2024 г. е основателна.

Исковете за разликата до пълния претендиран размер от 234 лв. са недоказани, поради което неоснователни.

Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Относно фамилното име на ищцата след развода:

Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.

Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със 4 стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.

Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл.

53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име.

В случая ищцата е заявила, че желае да ползва предбрачното си фамилно име Д., като не твърди в исковата молба да е приела името на съпруга си, нито прави отправя петитум за възстановяване на фамилното й име преди брака. При това положение съдът не счита, че е сезиран с конститутивен иск по чл. 53 СК и не дължи изрично произнасяне. След като ищцата не твърди да е приела или добавила фамилното име на съпруга си, то след развода тя ще носи пребрачното си фамилно име Д. дори и без изрично произнасяне от съда. Следва изрично да се посочи, че иск по чл. 53 СК е допустим само при твърдения, че съпругата е приела или добавила фамилното име на съпруга си, а при наличието им, искът е основателен само ако промяната на фамилното име бъде доказана.

По разноските:

На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от 671,76 лева държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от тригодишните платежи за издръжка за детето.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 11.07.2014 г. в Кипър, 5 между Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Казичене, обл. София, ... и С. М., роден на ********** г., гражданин на Бангладеж, с адрес: гр. София, ...., за което е съставен Акт за граждански брак № 8 от 15.02.2024 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, район „Панчарево“, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал.

1 СК.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните деца М С. Б, ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН ********** на майката Г. Н. Д., ЕГН **********.