Решение № 3857 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3857 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско Д.

№ 20235330115636 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Т. М. Г. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“. Твърди се, че на 29.11.2022 г. на кръстовището на ****** и ****** ищцата пресичала на път за училище и през това време Т. Д. Т., при завиване наляво, нарушил правилата за движение по пътищата и не пропуснал пресичащата Т.. В резултат възникнало ПТП, при което ищцата пострадала.

Бил съставен протокол за ПТП. Лекият автомобил, управляван от Т. Т., имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Били установени травматични увреждания по ищцата, инцидентът оказал върху нея психологическо въздействие, променил ежедневието й. Всяко ходене от и до училище и при излизане навън, при което се налагало пресичане, било съпроводено със страх и повторно преживяване на инцидента. Чувствала несигурност, съпроводена с параноидно оглеждане във всички посоки, притичване по платното за движение. Всяка кола създавала тревожност, наложило се родителите й да я водят на училище, което създало неудобство и притеснения за имиджа й сред връстниците. Чувствала вина, че родителите й се ангажират с нея всеки ден, което допълвало усещането й за непълноценен живот и неспособност да се справя сама. Станала предмет на подигравки от съучениците си, станала затворена, избягвала съучениците си, рядко участвала в съвместно организирани мероприятия. Това я дистанцирало от средата й и създавало усещане за недооцененост. След инцидента страдала от главоболие, залитане, замайване, не можела да спи пълноценно. Имала 1 кошмари, като състоянието се задълбочавало. Към настоящия момент ищцата избягвала да излиза сама навън, като виждала опасност в наглед безопасни ситуации, наложило се регулярно да посещава психолог. Това повлияло позитивно, но засилило страха й някой от съучениците й да не разбере, че ходи на психолог. Всичко това довело до проблеми в обучението й. Иска от съда да осъди ответното дружество да плати като обезщетение за неимуществени вреди сумата 4000 лв., ведно със законна лихва от датата подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че две такива претенции били заведени към ответното дружество, но сумата, която то било готово да плати, не съответствала на претърпените вреди. Моли за присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва изцяло претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че произшествието не е настъпило единствено по причина на водача на л.а., а е настъпило в причинна връзка с поведението на самата ищца, която нарушила правилата за движение, според които пешеходците са длъжни да преминават по пешеходни пътеки, като преди да навлязат на платното, трябва да се съобразят с приближаващите МПС; да не удължават времето за пресичане, да не спират на платното за движение. Счита също, че ищцата е нарушила задължението си да не навлиза внезапно на платното и да не пресича при ограничена видимост. Нарушила е задължението да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, предприела е пресичане не на пешеходна пътека и не на предназначено за това място. Въз основа на това твърди, че ищцата се е движила по платното за движение в нарушение на тези норми, предприела е внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващия автомобил и сама поставила водача в невъзможност да я види и реагира своевременно, като станала единствена причина за ПТП. Алтернативно, възразява, че с тези си действия същата е съпричинила вредите. Оспорва настъпването на посочените телесни травми и здравословни състояния.

Оспорва ищцата да е губила съзнание. Оспорва всички твърдения по повод неимуществени вреди. Твърди, че възстановяването е продължило между 7 и 10 дни, твърди, че размерът на исковата претенция е завишен, същият не кореспондира на естеството на травмата, характера на проведеното лечение и срока на възстановяване. Оспорва иска за присъждане на лихва върху главницата. Възразява срещу претендираните разноски, също претендира разноски, моли за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

За основателността на иска следва да се установи настъпването на следните юридически факти:наличието на застрахователно правоотношение, което не се оспорва от ответника, противоправно поведение на водача на 2 застрахованото при ответника МПС, довело до процесното ПТП и неговият механизъм, сочените от ищцата вреди, тяхната стойност и причинната им връзка с ПТП. Вината се предполага и не е оборена.

Съдът приема за установен въз основа на заключението на САТЕ, като мотивирано и съобразено с останалите доказателства, следният механизъм на ПТП: На 29.11.2022г. около 06.42 часа в гр. Пловдив, в западната част на кръстовището между ******** и ********* Т. М. Г. пресича по пешеходна пътека в посока от юг на север. Пред нея леко в ляво се движи и свидетелят Р.

А. с червено яке и чадър. По ************, в същата посока се движи и лек автомобил ************* с рег. № ******, управляван от Т. Д. Т., с намерение да завие на ляво по *********** - посока запад. Когато Т. Г. е преминала през двете ленти на южното платно и през разделителната линия, тя стъпва на първата лента за движение посока запад на северното платно. В същото време, лекият автомобил е на 16,18м. назад в дясно спрямо нея, преди траекториите им да се пресекат и настъпи удара. В началото автомобилът и пешеходката се движат почти успоредно. Ударът настъпва когато водачът Т. с автомобила си вече е завършил маневрата "завой на ляво" и когато пешеходката е на 4,30м. от момента на стъпване на това платно и на 3,23м. от северния външен бордюр на платното. След завършване на маневрата на автомобила "завой на ляво", пешеходката вече се явява движеща се от ляво на дясно спрямо предната част на автомобила. Ударът е осъществен с централната част на предния капак в горната част на бедрото на пешеходката. След удара, пешеходката е отхвърлена напред и последвало падане на дясно, като се плъзга по асфалта с главата напред по дясната си страна, а л.а. ********** вече е спрял с леко изместена в ляво предна част на автомобила. При падането си е осъществила контакт с Р. А., който също губи равновесие.

От така установения механизъм, който съответства и на изгледания от съда и страните запис на ПТП от улични камери, може да се направи извод, че водачът Т. Т. е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал движещата се по пешеходна пътека ищца и като не е съобразил скоростта си с пътната обстановка – дъждовно и мрачно време, наличието на пешеходна пътека, за преминаващите по която светофарът е подал разрешаващ сигнал.

Съгласно заключението на вещото лице видимостта все пак е била добра, поради което съдът приема, че не намалена видимост е попречила на водача да предотврати ПТП, а именно нарушение на посочените по-горе правила за движение.

Установява се от писмените доказателства (СМУ, протокол за ПТП, медицинска документация) и от заключението на СМЕ, които кореспондират помежду си, че вследствие на ПТП на ищцата били причинени охлузвания по дясна предмишница и дясна длан, болезненост по дясното бедро (съгласно заключението на САТЕ ударът е настъпил именно в бедрото на пешеходката) и болезненост по дясната скула. Вследствие на ПТП ищцата изпитвала и главоболие. Оздравителният процес от охлузванията по дясната предмишница и дясната длан е траел 10-15 дни, а от главоболието е траел 40-50 дни, при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения.

Произшествието се отразило на ищцата и психически. Същата започнала да изпитва страх да пресича сама, държала майка си за ръката при пресичане, пазела себе си и семейството си от страх, дори и без реална опасност на пътя, била тревожна. Не искала да излиза навън, за разлика от преди инцидента, когато много обичала да излиза. Наложило се родителите й да я взимат и връщат от училище, като същата изпитвала неудобство и срам пред съучениците си.Станала по-затворена и намалила значително социалните контакти с връстниците си. За справяне с проблема посетила три пъти 3 психолог в рамките на първите два месеца след инцидента. Често говорила и мислила за случилото се. Около 5-6 месеца била стресирана, като след това станала по-спокойна вкъщи. Към момента ходела сама на училище, но страхът и тревогата при излизане и пресичане не са изчезнали и към момента на съдебното дирене.

Така описаните психически изживявания се установяват от съвкупната преценка на свидетелските показания и социалния доклад. В тази връзка се кредитират показанията на майката на детето, подкрепени от показанията на всички останали свидетели – на св. Цветан Симеонов, който въпреки че няма задълбочени непосредствени впечатления от ищцата, поради кратния разговор с нея, като цяло потвърждава казаното от майката за промяната на детето към по-мълчаливо и затворено, към намаляване на социалните контакти, тревожност при пресичане и посещение на психолог. За емоционалното състояние на детето след ПТП свидетелстват също показанията на св. А., който сочи, че детето се разплакало, както и на служителя на ОД МВР – св. Т., който също имал впечатления, че след ПТП момичето било много изплашено.

За отражението на инцидента и до днес в съзнанието на ищцата се съдържат данни и в социалния доклад и споделеното от самото дете.

От изложеното следва, че инцидентът се отразил негативно психически на ищцата. Спрените срещи при психолога са били по инициатива на родителите, а не отразяват пълно възстановяване на детето, доколкото съгласно свидетелските показания същата била под стрес поне 5-6 месеца, а след това продължил страхът от пресичане и излизане навън. Не се установяват твърденията детето да имало проблеми със съня и успехът му да се понижил, но останалите установени вреди напълно съответстват на искания размер на обезщетението от 4000 лв.

Съдът стига до този извод като отчита, на първо място, наличието на физическа травма, отшумяла за около две седмици, главоболие, продължило не повече от месец и половина и най-вече психически и емоционални страдания – стрес, страх, тревожност, продължили около 5 месеца, наложили посещение при психолог. Не на последно място отчита се съществена промяна в навиците на ищцата, която преди инцидента била общителна и с удоволствие излизала навън, а след това намалила съществено социалните си контакти и не искала да излиза навън, като дори за известно време била водена и взимана от училище от родителите си, въпреки възрастта си – над 14 години, което допълнително я засрамило пред съучениците й. Така, макар произшествието да не оставило значими физически следи върху пострадалата, същото й се отразило съществено в психо-емоционален план, точно в една възраст, в който личността се формира и преминава от дете към възрастен и която е характерна с по-голяма чувствителност към случващото се и средата. В контекста на тази специфична възраст, последиците от ПТП върху ищцата донесли освен редица негативни емоции за период от почти половин година, но се отразили и на нейната пригодност за справяне с ежедневни ситуации като излизане навън от вкъщи и пресичане на улица – проблем, който не е изчезнал напълно и към момента на съдебното дирене пред съда. Ето защо, съдът счита, че исканото обезщетение от 4000 лв. е напълно обосновано и отговаря на причинените на ищцата вреди.

Така установените вреди са в причинна връзка с ПТП и противоправното поведение на водача, тъй като именно това събитие причинило посочените физически и психически травми, което се установява категорично от целия събран по делото доказателствен материал.