Решение № 110 от 14.10.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр.Несебър, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20202150100690 по описа за 2020 година

Делото е образувано по исковата молба на искова молба от „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „******* чрез юриск. Цветанка Петкова против ИЛ. ИЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „*****. В исковата молба се сочи, че на 27.09.2018 г. „Микро Кредит” АД е сключило с ИЛ. ИЛ. К., договор за заем CrediGo № 5342-00018551, с който договор дружеството е предоставило кредит в размер на 1500.00 лева. С подписването на Договора за кредит, ответницата се била задължила да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит. К. била посочила банкова сметка, по която дружеството било превело заемната сума, предмет на договора за кредит. Твърди се също, че съгласно Общите условията, при които е подписан договора за кредит CrediGo № 534200018551, К. се била задължила да върне кредита заедно с договорната лихва, която била в размер на 198.84 лева. Страните били договорили общ размер на плащанията по кредита 1698.84 лева, която сума ответната страна се била задължила да върне на 11равни месечни погасителни вноски, в размер на 154.44 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 27.10.2018г. Сключена била застраховка „Защита” по Групова полица на ЗК „УНИКА Живот” АД, като същата била в полза на „Микро Кредит” АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната премия по договора била в размер на 825.00 лева, която К. се била задължила да заплати на 11 броя равни вноски, всяка в размер на 75.00 лв. Дължала се и начислената лихва за забава за периода от 27.12.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 106.03лева. На 10.04.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл.

99 от ЗЗД между „АСВ" ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит" АД, ЕИК 1

202073629, по силата на който вземането на „Микро Кредит" АД срещу ИЛ.

ИЛ. К., произтичащо от договор за паричен заем CrediGo № 5342-00018551 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на ищеца. За реализиране на вземането си ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане , като е образувано ч.гр.д. № 105/ 2020г. на РС гр. Несебър и е била издадена заповед № 61/ 04.02.2020г.

Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск. Иска се съдът да приеме за установено, че ИЛ. ИЛ.

К. дължи на „АСВ“ ЕАД сумите 1252,53 лв. (хиляда и двеста петдесет и два лева и 53 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo №: 5342-00018551 от 27.09.2018 г.; 136,31 лв. (сто тридесет и шест лева и 31 стотинки) представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от от 27.12.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 27.08.2019 г. (дата на последна вноска по погасителен план); 675,00 лв.

(шестстотин седемдесет и пет лева ), представляваща застрахователна премия за периода от 27.12.2018 г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 27.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 106,03 лв. (сто и шест лева и 03 стотинки) представляваща лихва за забава за периода от 27.12.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания. Претендират се направените разноски.

Ответникът ИЛ. ИЛ. К., гр. Несебър, не е установена на постоянен и настоящ адрес , не е призован чрез работодател. На осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен представител – адв. В.С., АК гр.Бургас, която депозира писмен отговор в законоустановения срок. Исковите претенции се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Според защитата извършената цесия не давала право на ищеца да претендира вземанията по делото. Договорът за цесия не бил съобщен на длъжника по ред на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , за да произведе действие спрямо него. Връчването на исковата молба и съобщението за цесията на особения представител не произвеждало действие спрямо длъжника. Не ставало ясно и дали „АСВ” ЕАД е правоприемник на „АСВ” ООД. Нямало доказателства и за изпращани и достигнали до ответника съобщения за предсрочна изискуемост на вземането. Клаузата за сключената застраховка била в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗП и водела до неправомерно оскъпяване на кредита. Самата застраховка прикривала други рискове, а стойността й била в прекомерен размер – 825.00лева. Прави се възражение за нищожност на клаузата като нарушаваща ЗЗП и добрите нрави. Не ставало ясно и дали по предоставения заем за били правени погасителни вноски и в какъв размер. Прави се доказателствено искане. Претендира се отхвърляне на исковите претенции.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С изрична 2 молба процесуалния представител на дружеството моли за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Исковата молба се поддържа, като се правят доказателствени искания. Претендира се за постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.

Ответницата се представлява от особения представител адв. В.С., АК гр. Бургас. Подаденият писмен отговор се поддържа, като се прави искане за отхвърляне на исковите претенции.

По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че заемната сума е усвоена на 27.09.2018г. , касово от ответницата по делото. Задължението по договор било в размер на 1500.00лева главница / заемната сума/ и договорна лихва в размер на 198.84лева. По финансираната застрахователна полица „Защита” № МС 320145342- 00018551, дължимата сума била 825.00лева. По договора за заем и застрахователната полица платеното било в размер на 460.00лева. Дължимата сума от К., според заключението, била 1252.53лева по главницата , договорна лихва в размер на 136.31лева, сумата от 675.00лева по застрахователната полица и законна лихва за забава за периода от 27.12.2018г./ датата на изпадане в забава на ответницата/ до 25.08.2020г. в размер на 211.54лева.

От ЗК „Уника” АД, ЕИК 831626729, гр. София е представено писмо, в което се потвърждава, че на 08.11.2018г. по застрахователната полица е постъпило плащане на сумата от 825.00лева от застрахователния агент „Микро Кредит” АД. Останалата част от информацията касае отношенията на агента със застрахователя по представяне на данни за застрахованите. Няма данни по полицата да са били извършени плащания в полза на правоимащи лица.

От събраните писмени доказателства се установи следното. На 27.09.2018г. между ИЛ. ИЛ. К. , гр. Несебър и „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, гр. София е бил сключен Договор за заем CrediGo № 534200018551. По него дружеството се задължило да даде в заем сумата от 1500.00лева, при ГЛП от 25.61% и ГПР в размер на 50.00%. К. се задължила да върне заемната сума на 11 месечни погасителни вноски, всяка по 154.44лева. Наред с това била сключена и застрахователна полица за застраховка „Защита” по Групова полица на ЗК „УНИКА Живот” АД, като същата била в полза на „Микро Кредит” АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната премия по договора била в размер на 825.00 лева, която К. се била задължила да заплати на 11 броя равни вноски, всяка в размер на 75.00 лева. Договорът за застраховка бил сключен чрез „Микро Кредит” АД, в качеството му на застрахователен посредник, като сумата заплатена по него била финансирана от дружеството и посочена в договора за заем.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, на 10.04.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл.

99 от ЗЗД между „АСВ” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземането на „Микро Кредит” АД срещу ИЛ.

ИЛ. К., произтичащо от договор за паричен заем CrediGo № 5342-00018551 3 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, принадлежности, включително и всички лихви на ищеца. обезпечения и

По делото е установено, че К. е заплатила общо сумата от 460.00лева, която е отнесена за погасяване на отделните вземания по договора за заем и договора за застраховка. Въпреки това, и след настъпване на крайния срок за издължаване на заемната сума, И.К. не била изпълнила задължението си към заемодателя. След продажбата на вземането, ищецът е подал заявление по чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, като е образувано ч.гр.д. № 105/ 2020г. на РС гр. Несебър и е била издадена Заповед № 61/ 04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

При така изложените факти, могат да се направят следните изводи.

Настоящият състав счита, че предявеният иск е частично основателен .

Съображенията на съда са следните. По делото е безспорно установено, че между „Микро Кредит” АД и И.К. е сключен договор за заем, по който дружеството е предоставило паричен заем на ответницата. Същият е бил в размер 1500.00лева, при уговорени лихвени плащания, размер на погасителните вноски за издължаване от страна К., както и падеж на вземането. Видно от събраните по делото доказателства, в срока определен между страните за погасяване на вземането в полза на заемодателя, К. не е изплатила задължението си към кредитора. Дружеството заемодател е прехвърлило вземането си в полза на ищеца по делото с договор по реда на чл. 99 от ЗЗД. Настоящият състав не споделя възраженията на особения представител, че несъобщаването на цесията не е породило задължение в тежест на ответника. Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД не поставя такова изискване за валидност на договора за цесия. В случая не се твърди, че К. е изпълнила задължението си в полза на стария кредитор и с това да се е освободила от задължението си и липсата на уведомление, което да е стигнало до нея не я освобождава от задължението да заплати в полза на ищеца. За валидността на цесионния договор не се поставя подобно изискване, а съобщаването на длъжника за извършената продажба на вземането има за цел да го извести на кого да извърши плащане.

Следва предявената искова претенция да се уважи за търсената главница, неплатената договорна лихва, лихвата за забава до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането и да се отхвърли за търсената сума за неплатена застрахователна премия. Както се посочи, заемната сума не е била заплатена от К. и следва претенцията за заплащане на сумата от 1252.53лева да бъде уважена. Като следствие на това следва да се приеме за установено, че К. дължи сумите 136,31 лв. (сто тридесет и шест лева и 31 стотинки) представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 27.12.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 27.08.2019 г. (дата на последна вноска по погасителен план) , 106,03 лв. (сто и шест лева и 03 стотинки) представляваща лихва за забава за периода от 27.12.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Следва 4 претенцията за сумата от 675,00 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева ), представляваща застрахователна премия за периода от 27.12.2018 г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 27.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/ да се отхвърли. Вземането се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сключеният между „Мирко Кредит” АД и И.К. договор за заем се подчинява на правилата на ЗЗП и ЗПК. Със сключване на съглашението за застраховка е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.