Решение № 19069 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19069 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110140655 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу О.А.О.С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 2330.12евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 547.43евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 24.04.2025г., 26.89евро– дялово разпределение за периода 01.03.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 6.62евро – мораторна лихва за периода 01.05.2022г. – 24.04.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24381/2025г., по описа на СРС, 63-ти състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – ап. 4, находящ се в гр. София, /адрес/, за който е отреден абонатен № ******, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че през процесния период имотът не е ползван от него, а от трето за делото лице, в каквато насока излага подробни съображения. Формулирано е искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и неоснователно обогатяване от страна на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за заплащане на топлинна енергия за процесния период и дялово разпределение.

За да е основателен искът за главница, ищецът следва да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и е използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването, т. е. че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 33в от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай страните не спорят, че за исковия период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия на ищеца, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

Предмет на исковата претенция е вземане за доставена топлинна енергия за имот представляващ ап. 4, находящ се в гр. София, /адрес/, за който е отреден абонатен № ******

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обвил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че през исковия период ответникът е бил собственик на процесното жилище, представляващо ап. 4, находящ се в гр. София, /адрес/, за който е отреден абонатен № ******.

Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД обаче е фактическото ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с ползваната ТЕ, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който е обеднял от доставката й. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на собствеността върху имота, освен ако по делото бъде установено, че собственикът фактически е ползвал имота през исковия период.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като акцентира върху обстоятелството, че не той фактически е ползвал имота, а същият е ползван от трето за делото лице, а именно твърди се, че жилището е ползвано от Ж. Н. Ц..

От приложените на л. 32 препис от ИМ се установява, че между Р.А.П. и Държавната е имало спор за собственост за процесния недвижим имот.

С Решение от 26.11.2015г. постановено по гр.д. № 16140/2013г. /л. 39/, по описа на СРС е признато за установено, че Р.П. е собственик на процесното жилище на основание давностно владение.

Така постановеното решение е атакувано по реда на инстанционния контрол, 2 като видно от приложения на л. 42 препис от Решение от 26.09.2016г., постановено по гр.д. № 2345/2016г., по описа на СГС, същото е отменено, като исковата претенция, предявена от Р.П. е отхвърлена, като неоснователна.

С Решение от 11.07.2018г., постановено по гр.д. № 9/2017г. по описа на ВКС /л.

51/ решението на СГС е потвърдено, респективно със СПН е отречено правото на собственост върху процесното жилище на Р.П..

До същата на 10.12.2020г. е изпратено писмо, с което е отправена покана да освободи имота в тримесечен срок от получаване на писмото /л. 90/, но липсват данни същото да е получено.

От приложеното на л. 87 по делото копие на констативен протокол от 11.07.2024г., се установява, че е извършена проверка на място относно начина на ползване на жилището, като е отразено, че имотът се полза от Ж. Н. Ц., който е посочил, че живее в жилището с устното позволение на Р.П..

От приложеното на л. 218 по делото копие на протокол за извършване на действия по влизане във фактическа власт на недвижим имот, частна държавна собственост се установява, че О.А.О.С. е установила фактическа власт върху жилището след исковия период, а именно на 03.07.2026г.

По изложената аргументация следва извода, че по делото не се установи ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената и ползвана ТЕ и дялово разпределение, доколкото от приобщените по делото писмени доказателства се установи, че през исковия период не е упражнявал фактическа власт върху имота, доколкото не е имал достъп до жилището.

По изложената аргументация, доколкото не се установи по делото наличие на един от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване, следва извода за неоснователност на заявените претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Доколкото изхода на акцесорните претенции е обусловен от изхода на главните искове, а последните се явяват неоснователни, като неоснователни подлежат на отхвърляне и претенциите за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 100.00 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** срещу „О.А.О.С., БУЛСТАТ *********, установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2330.12евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2024г., до обект - представляващ ап. 4, находящ се в гр. София, /адрес/, за който е отреден абонатен № ******, 547.43евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 24.04.2025г., 26.89евро– дялово разпределение за периода 3

01.03.2022г. – 30.04.2024г. и 6.62евро – мораторна лихва за периода 01.05.2022г. – 24.04.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24381/2025г., по описа на СРС, 63-ти състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 Г П К , да заплати на „О.А.О.С., БУЛСТАТ *********, сумата от 100.00евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4