Решение № 394 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

С Решение № 530/21.04.2023 г. по т.д. № 20231100900721 по описа за 2023 г.

Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав е оставил без уважение жалба с вх. № 20230410122543, подадена от „Топлина НИ“ ООД, ЕИК 201495524 срещу Отказ № 20230405145149/06.04.2023 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20230405145149 като е приел че поемане на дела на починалия съдружник с прекратено членствено правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. първо от ТЗ от негов наследник по естеството си представлява прехвърлителна сделка която попада в хипотезата на забраната на наложеният запор.

Срещу това решение е подадена жалба от „Топлина НИ“ ООД, което моли то да бъде отменено и въззивния съд да върне делото на Агенция по вписвания със задължителни указания за вписване на заявените обстоятелства. Счита, че в случая няма прехвърляне на дружествен дял чрез сделка, а има поемане на наследство от починал наследодател, което не можело да бъде препятствано от орган на власт, тъй като със самото поемане на наследството, наследника влиза в правата и задълженията на своя наследодател.

Органът по вписването бил длъжен да следи за наличието на предпоставки за приемане на нов съдружник , но не и за съдбата на запорираният дружествен дял като задължението било с оглед на защитата на дружествения капитал и запазването на неговото покритие.

Поддържа, че е без значение дали членственото правоотношение на съдружник е било прекратено, поради напускане, изключване или смърт тъй като неговият дружествен дял задължително оставал под действието на запора и следователно изброените хипотези не попадали под действието на запора. В случая придобИ.ето на право на собственост върху дружествени дялове било чрез поемане, а не чрез прехвърлителна сделка. Наложеният от 1 обезпечения кредитор запор върху дружествените дялове на починалия съдружник създавал забрана за разпоредителни сделки със запорираните дялове, но само от длъжника. При прекратяване на членствено правоотношение, независимо дали с изявление на взискателя по чл. 517, ал.З ГПК или в някоя от хипотезите на чл. 125ал. 1и ал.2 ТЗ, последващата съдба на освободените дялове било вътрешнодружествен въпрос, който не засягал интересите на кредитора и не препятствал правата му да се удовлетвори от вземането на длъжника, за паричната равностойност на дяловете, определена по реда на чл. 125, ал.З ТЗ.

Жалбоподателят твърди, че при наследяване прехвърлянето на дружествените дялове не е в резултат на волята на съдружника в дружество с ограничена отговорност по см. на чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ, а поради настъпване на юридическо събитие. Законът с чл. 129, ал. 1 ТЗ предвиждал наследяване на дружествения дял наред с възможността за неговото прехвърляне, което се осъществявало чрез правна сделка. Наследниците на починалия не го замествали и не встъпвали в членственото правоотношение на наследодателя си автоматично. Наследявало се имущественото право - дяловете от капитала, но не и правото на членство. В процесния случай било установено, че съдружникът Ц. Д. е починал на *** г.

/ Акт за смърт № 0050 от 09.01.2023 г./ и е оставил трима наследници - З. И. Д., С. Ц. З. и Д.

Ц. Д. /удостоверение за наследн ици №14-195 от 13.01.2023 г./ . От представени две съдебни удостоверения по ч.гр.д . № 675 от 23.02.2023 г. и ч.гр.д. № 1115 от 28.02.2023 г. по описа на PC-Плевен било видно, че наследниците С. З. и Д. Д. са направили изричен отказ от наследство на наследодателя Ц. Д. като и двата отказа са били вписани в особената книга при съда. Единствен наследник на наследодателя Ц. Д. била З. И. Д., която с молба до дружеството от 20.03.2023 г. е пожелала да бъде приета като съдружник и след проведеното на 05.04.2023 г. събрание била приета като съдружник. Същата имала право да наследи дружествения дял на починалият съдружник, независещо от наложеният запор на дружественият дял.

Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Поддържа, че целта на запора върху дружествен дял е да охрани последващите действия по изпълнение върху същия. Налагането на запора водело до предвидените в чл.451, ал.1 от ГПК последици, включително забраната за разпоредителни действия. Приемането на наследника като съдружник с дела на починалия съдружник по естеството си представлявало прехвърляне на дружествени дялове. То не можело да произведе действие, тъй като е непротивопоставимо на лицето, вписало по-рано запора върху дружествения дял на починалия съдружник.

Поддържа, че при прекратяване на членственото правоотношение поради смърт в хипотезата на чл.125, ал.1, т.1, пр.1 от ТЗ възниквало вземане към дружеството за равностойността на дружествения дял на починалия съдружник, върху което вземане тежал наложения запор.

Поради това делът на починалия съдружник не можело да бъде поет от наследника, който е приет за съдружник. Ответникът по жалбата е поискал съдът да потвърди постановеното решение като й присъди направените по делото разноски.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба с вх. № 20230410122543, с която „Топлина НИ“ ООД обжалва Отказ № 20230405145149/06.04.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20230405145149 за вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят е поискал от съда да отмени отказа и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да впише заявените обстоятелства.

В своя отговор Агенцията по вписванията е оспорила жалбата като неоснователна. Поискала е съдът да й присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2

Производството пред Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е образувано по подадено от „Топлина НИ“ ООД заявление образец А4 с вх. № 20230405145149 за вписване на промени по партидата на дружеството – промяна на седалището и адреса на управление на дружеството; заличаване на Ц. Д. Д. като управител на дружество; заличаване на Ц. Д. Д. като съдружник; вписване на нов съдружник З. И. Д., вписване на прехвърляне на дружествени дялове от Ц.

Д. Д. на З. И. Д..

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило Отказ № 20230405145149/06.04.2023 г., като е приело, че се произнася само по заявените за вписване и заличаване обстоятелства, съществуването на които следва да се установи от представените документи, и е недопустимо вписването на недоказани по надлежния ред обстоятелства. Приело е, че заявеното прехвърляне на дружествени дялове между починал съдружник и наследник не съответства на фактическата обстановка и не следва да се вписва, поради недоказване настъпило прехвърляне на дружествени дялове по смисъла на чл. 129 от ТЗ. Приело е също, че посоченото несъответствие не представлява липса на документ, поради което нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е неприложима и указания не следва да бъдат давани.

След служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на „Топлина НИ“ ООД се установява, че на 17.02.2017 г. с вписване № 20170217135741 е вписан запор върху дружествения дял на съдружника Ц. Д. Д. в полза на “АПС Бета България” ООД, ЕИК 203374133, който няма данни да е заличен към датата на постановяване на настоящото решение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Подадената жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна в законовия срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР и платена ли е дължимата държавна такса.

Съгласно чл. 129, ал.1 от ТЗ:(Доп. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява.

Съгласно чл.21, ал.3, т.10 от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър при промяна на обстоятелствата по група Основни обстоятелства към заявлението се прилагат: т.10 молбата за приемане на нов съдружник, решението на общото събрание, съответно едноличния собственик на капитала, за приемането му, договорът за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите или документи, установяващи наследяване на дружествен дял (при прехвърляне на дружествен дял); както и молбата от наследника за приемането му за съдружник.

В производството по обжалване на отказ, постановен от длъжностно лице по 3 регистрацията съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на заявените актове.

В процесния казус дружеството-жалбоподател е заявило вписване нов съдружник З. И. Д., в качеството й на наследник на съдружника Ц. Д. Д., починал на *** г. и съответно заличаването на починалия съдружник Ц. Д. Д..

При смърт на съдружника делът му от капитала в дружество с ограничена отговорност се наследява, но не и самото членствено правоотношение на починалия съдружник. Оставащият съдружник може да вземе решение за приемане като съдружник на наследника или наследниците по общия ред. В случая е представен протокол от 05.04.2023 г., с който се приема за съдружник в „Топлина НИ“ ООД наследникът З. И. Д..

Противоречията в практиката на съдилищата относно въпроса дали следва да бъде извършено вписване на обстоятелствата относно прехвърляне на дружествени дялове в ООД, ако преди това в ТРРЮЛНЦ върху тях е бил вписан запор са отстранени с Тълкуватено решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, с което е възприето становището, че заявлението за вписване на прехвърлянето на дружествени дялове след наложен запор върху дяловете е неоснователно и по него следва да бъде постановен отказ, с оглед особеностите на принудителното изпълнение върху дружествен дял и конститутивното действие на изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на членството на длъжника в дружеството. В т.7 от това тълкувателно решение е прието, че длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. В мотивите на тълкувателното решение Върховният касационен съд е изяснил, че насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника – съдружник в ООД, става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър – чл. 517, ал.

1 ГПК. Целта е взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника, определена съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ, и става изискуемо, след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел последният да бъде удовлетворен или в хода на процеса (като условие да се избегне прекратяването на дружеството), или в производството по ликвидация. Действието на запора върху дружествен дял не е изрично регламентирано в ГПК. Общите правила в чл. 451 и чл. 452 ГПК при разпореждания със запорирано вземане или вещ не уреждат тази хипотеза, чийто предмет се различава съществено и от правата върху вещи, и от правата върху вземания. Прехвърлянето на дружествен дял по чл. 129 ТЗ както по ред на извършване, така и по правни последици не може да се приравни на прехвърлянето на вземане по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Вземането на длъжника за равностойността на неговия дружествен дял се предпоставя от прекратяването на участието му в дружеството и винаги е свързано с приемане от общото събрание на ООД на устройствени промени, свързани с капитала на дружеството и персоналния му състав, които следва да се отразят в търговския регистър. Посочените разпоредби на ГПК не държат сметка за нормативните изисквания, свързани с прехвърлянето на дружествен дял в ООД, поради което не създават достатъчно гаранции за защита интересите на взискателя.