Решение № 43 от 28.04.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Търговище, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Б. СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500057 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба на Ф. Б. А. ЕГН **********, действащ чрез адвокат И. И. И., Адвокатска колегия- Търговище против Решение № 24 от 24.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1607/22 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което съдът е настанил детето Е. Ф. Б., ЕГН **********, за отглеждане и възпитание в семейството на бабата по майчина линия - В. Х.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Търговище, кв. „Запад-2“, бл...., вх. .., ет..., ап...., за СРОК - ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от настаняването по административен ред- 01.11.2022г., на осн. чл.28 във вр. чл.26 ал.1 предлож.1во във вр. с чл. 25 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДетето. Със решението, съдът е определил режим на лични отношения на детето с неговия баща - Ф. Б. А., ЕГН **********, на осн. чл.33 ал.1 от ЗЗДетето.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че при постановяване на решението съдът се е позовал само на приетия по делото социален доклад, чиито констатации е оспорил. Твърди се, че констатациите в доклада са едностранчиви и действията на социалните работници са извършени при грубо нарушение на 1 закона. Не са налице основанията по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето, за да се предприеме мярка за закрила – настаняване на детето в семейството на близки и роднини. Моли се за отмяна на Решение № 24 от 24.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1607/22 г. по описа на Районен съд – Търговище, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена молбата за определяне мерки за закрила на детето Е.- настаняване за отглеждане в семейството на близки, като неоснователна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна В. М. със становище за неоснователност на въззивната жалба.

Отговор от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр.Търговище, не е постъпил.

По делото е депозирана и жалба против постановеното решение и от адв. Д.

Жечева, особен представител на детето Е. Б.. Със жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излагат се съображения, че при жив родител, е незаконосъобразно и не е в интерес на детето по отношение на него да бъде предприета мярка за закрила- настаняване в семейството на близки и роднини. Моли съда да постанови решение, с което молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ Търговище, за предоставяне на закрила на детето Е.

Б., да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна със становище за неоснователност на въззивната жалба.

Отговор от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр.Търговище, не е постъпил.

Страните нямат доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от адв.

И. И. и адв. В. Н., жалбата се поддържа.

В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и се представлява от адв. К. П..

В съдебно заседание, детето се представлява от назначения му особен представител одв. Д. Жечева.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от 2

ГПК, констатира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и се явяват допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Настоящата въззивна инстанция приема следното: Пред РС – Търговище е депозирана молба от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр.Търговище, с искане да бъде определена мярка за закрила по отношение на детето Е. Б.- настаняване в семейството на нейната баба по майчина линия В. М.. Нуждата от закрила е обоснована с това, че на 10.10.2022 година майката на детето е починала, а с прекратяването на брака с бащата на детето, родителските права по отношение на него са предоставени на майката. Твърди се, че от ранна детска възраст, родителите са разделени и детето е живяло и е отглеждано от неговата майка и баба по майчина линия.

Между бащата и детето емоционалната връзка е нарушена и е нужно време за да бъде преодоляно отчуждението между тях. В хода на производството пред първата инстанция е установено от приложения социален доклад, че след раздялата на родителите през 2013 година, грижи по отглеждането на детето е осъществявала неговата майка, която е починала през месец октомври 2022 година. Последната е била непрекъснато подпомагана от бабата на детето по майчина линия. То е силно емоционално привързано към тази си баба от найранна детска възраст, свикнало е с нея и естествено възприема нея като своята обичайна семейна среда, в която се чувства спокойно и сигурно и където са задоволени всичките му основни физически, емоционални и психически потребности. В социалният доклад не са изследвани никакви въпроси по отношение на бащата- битова среда, месторабота, неговото отношение към детето и близките му.

Детето е било изслушано в съдебно заседание, при което е изразило привързаността си към баба си по майчина линия, заявило е, че след смъртта на майка му тя е най-милата, и иска да остане да живее при нея и тя да се грижи за него. Баба и се грижи и за малкото и братче, към което Е. е силно привързана. Детето е споделило, че не познава много баща си и това я притеснява. Помни насилието, което баща и е упражнявал по отношение на нейната майка. Силно разочарование е предизвикало поведението на баща при последната им среща, след смъртта на майка и. Детето е възприело това поведение, като израз на задоволство от настъпилата трагедия. Това още повече я е дистанцирало и провокирало нежелание да се вижда с него.

3

В хода на производството пред настоящата инстанция, беше изискан нов доклад, в който да бъдат изследвани всички въпроси във връзка с бащата, имащи отношение към неговата родителска отговорност, способност да се грижи за детето, връзката, която съществува между тях. Бащата е проявил отговорност по отношение на детето, проблемите и болката му. Изразил е готовност да направи нужното, за да може то да се адаптира, при промяна на средата. Изводът на социалните работници е, че бащата притежава добър родителски капацитет, качества и умения да полага пълноценни грижи за Е..

Демонстрирал е желание да работи за подобряване на връзката му с нея и постепенно преодоляване на настъпилото между тях отчуждение, като ще и даде нужното за това време. За преодоляване на настъпилия разрив между баща и дете, социалните служби са ги насочили към социална услуга, която да ги подпомогне при възстановяване на тяхната близост и доверие и възстановяване на връзката помежду им. Определен е и план, по който да се постигнат поставените цели и е започнато неговото изпълнение.

С оглед изясняване емоционалното състояние на детето, отношението към неговия баща, страховете му във връзка с промяна в обичайната среда, беше назначена съдебно- психологическа експертиза. Заключението по експертизата е, че детето все още не е преживяло стреса от тежката загуба на майка му, като допълнителен смут в неговия свят внася конфликта между баба му и баща му. Всичко това го обърква и затруднява при опитите да се справи, като резултат се задълбочава нестабилността му. Нейната чувствителност към случващото се в семейството и съпротивата и към тези отношения, се проявяват като защитен механизъм и изглеждат като нежелание от нейна страна да се среща с баща си. Това е привидно, с цел да избегне болката. Е. се нуждае от период на адаптация, но не за да преодолее отчуждение към баща и, а за да преодолее и преработи травмите, като за да се съхрани избира семейството на баба си, с което е свикнала, пред новото, което и предстои- преместване при бащата. Не е настъпил синдромът на „родителско отчуждение“, но възрастните около Е.- нейният баща и нейната баба, трябва да положат усилия, да помогнат детето в процеса на преодоляване на натрупаните болки, смут и несигурност. Рязката промяна в средата, ще обърка още повече детето и ще задълбочи негативните емоции, които то изпитва. Именно поради това тя се нуждае от период на адаптация.

От правна гледна точка съдът съобрази следното: В изключителен интерес 4 на детето е то да живее със семейството си, в сигурна и спокойна семейна среда. Поради редица обстоятелства, настъпили в жИ.та на Е., тя възприема като свое семейство, това на баба и по майчина линия. Съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция в тази насока. Трудният жИ.т на детето и натрупалите се у него негативни чувства, го правят много ранимо и неспособно да се справи със ситуацията, в която се намира. От една страна е силно привързано към баба си и я възприема като най-близкия и доверен човек, от друга страна изпитва положителни емоции и привързаност към своя баща, които обаче прикрива, за да се съхрани и преработи натрупаните психотравми. Тези емоции се засилват от съществуващото напрежение и конфликт между значимите за него възрастни- бабата по майчина линия и бащата. Именно, за да се съхрани, детето избира да живее в средата, в която е свикнало и се нуждае от време, за да се адаптира към промените, които ще настъпят, ако се премести при неговия баща. Това поставя Е. в риск и обуславя нуждата от предприемане на съответните мерки за закрила. Нуждае се от разбиране и от помощ от страна на възрастните, за да се справи. Рязката промяна ще я обърка още повече и ще засили негативните емоции и чувства.

Това състоянието може да се промени, но при осъзната от страна на близките необходимост и съдействие. Към момента детето се чувства спокойно и сигурно в семейството на неговата баба. Неговият интерес налага да му бъде дадено време, да опознае по-добре и от близо своя баща, а това от своя страна ще му даде възможност лесно да се адаптира към промяната и новата среда.

Периода, за които е определена мярката за закрила- шест месеца, съдът намира за достатъчен, като с помощта на значимите възрастни детето ще превъзмогне негативните емоции, породени от настъпилото отчуждение между него и бащата.

При така установеното, настоящата инстанция намира, че са налице основанията на чл. 25, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД за настаняване на детето Е. в дома на нейната баба по майчина линия, за периода, които е определен.

Постановеното от районния съд решение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 от 24.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1607/22 г. по описа на Районен съд – Търговище.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6