Определение № 84 от 27.01.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 25.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20212100600900 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на М. Г. И. от гр. *****, против Определение № 20 от 25.05.2021г., постановено по НЧД № 146/ 2021г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение - Карнобат от 11.06.2018г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 251 ЗМ-270/2016г. по описа на ОД на МВР- Бургас, Вх.№ 7/2016г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение – Карнобат, образувано и водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В настоящата частна жалба и допълнението към нея най-общо са повторени оплакванията от жалбата, подадена до Районен съд-Карнобат срещу прекратителното прокурорско постановление. Налице са неконкретизирани твърдения за това, че в досъдебното производство при разследване на проведените процедури по ликвидация на ТКЗС Ш., не са били събрани всички необходими за изясняването на случая доказателства, а събраните са едностранчиво и неправилно оценени. Това положение не било съобразено и от районния съд, който безкритично споделил изводите на прокурора, без да призове заинтересованите лице и да събере допълнителни доказателства. Отново е изцложената тезата на жалбоподателката за налицието на обсебване, механизмът, по който е осъществено и виновните според нея лица.

Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение и връщане на делото за ново разглеждане на друг районен съд, който да събере посочените от жалбоподателката доказателства.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – физическо лице, конституирано като пострадал от 1 разследваното в досъдебното производство престъпление, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

В границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, първоинстанционният съд е осъществил надлежно и добросъвестно пълна проверка на обоснованосттта и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи. Изведената от районния съд фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящата инстанция, се свежда до следното:

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурора от 12.08.2016г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 15.12.2014 г. в с. ********, ******* област, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума от депозит за участие в търг в общ размер от 2 050 лева, собственост на С. Л. М. от гр. С. и парична сума от депозит за участие в търг в общ размер от 1 030 лева, собственост на Р.Р. Г. от гр. С., които владеел - престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В резултат от проведеното разследване и събраните множество гласни и писмени доказателствени източници било изяснено, че към 2014 година ЗКПУ „Ш.“, със седалище в с. *******, община *******, област *****, била в производство по ликвидация, с назначен ликвидатор свид. С. Т.. На 15.12.2014 г. в 14.00 часа в сградата на ЗКПУ в с.Д. бил насрочен търг с явно наддаване за продажба на обекти, представляващи дълготрайни материални активи на кооперацията. Заинтересованите да участват в търга лица следвало да внесат депозит в размер на 10% от началната тръжна цена на обекта, който желаят да придобият. За участие в търга се регистрирали лицата М. Д. А. с внесен депозит в размер от 4666 лева, и свидетелите В. В. с внесен депозит от 4666 лева, Р. Г. с внесен депозит от 1030 лева, и С.М. (син на жалбоподателката М. И.), който депозирал сума в размер на 2050 лева, дадена му от майка му.

Назначена от ликвидатора на ЗКПУ тръжна комисия в състав свидетелите Т. Т., К. М. и А.К., проверила редовността на документацията на участниците, и провела търга. Свидетелите Р. Г. и С. М. не успели да придобият желаните от тях обекти, тъй като останалите двама участници в търга предложили по-висока цени. Съгласно т.14 от глава V „Процедура по провеждане на търга” на изготвените Правила за провеждане на тръжна процедура, обявени на участниците при подаване на заявлението за участие в тръжната процедура, участниците, които не са обявени за купувачи, следвало да посочат действаща банкова сметка, по която тръжната комисия да им възстанови внесените за участие в търга депозити в срок от 5 работни дни след изтичане срока за обжалване на решението на тръжната комисия. След приключване на търга, свидетелите С. М. и Р. Г. напуснали сградата на кооперацията, без да посочат банкови сметки, по които да им бъдат възстановени депозитите. Впоследствие и двамата оспорили проведения търг по съдебен ред.

По искова молба на свид. Р. Г. било образвано гр.д. № 64/2015 г. по описа на Районен съд-Карнобат. Това дело приключило с влязло в сила на 16.06.2016 г. определение № 216 от 24.03.2015 г. за прекратяване на производството по делото.

По искова молба на свид. С. М. и неговата баба С. Д. Г. било образувано гр.д. № 338/2015 г. по описа на Районен съд-Карнобат. По това производство все още липсва постановен и влязъл в сила съдебен акт по същество на спора.

2

Наред с оспорване законосъобразността и резултатите от търга по съдебен ред, свид. М. и майка му свид. М. И. влезли в контакти с ликвидатора на ЗКПУ „Ш.“ свид.С. Т. и членовете на тръжната комисия, като отхвърляли решението на комисията и претендирали връщане на внесения от свид. М. депозит. Стигнало се и до инцидент между свид. Т. и свид. И., по повод на който в Районен съд-Карнобат било образувано НЧХД № 284/2015 г. по описа на същия съд. По това дело свид. М. И. била осъдена да заплати на свид. С. Т. сумата от 2 000 лева за разноски, адвокатски хонорар и неимуществени вреди.

В крайна сметка депозитите за участие на свидетелите Г. и М. били възстановени от свид. Т. Т. - член на тръжната комисия. На 06.07.2017 г. свид. Т. извършил превод чрез „Изипей“ на сумата от 2050 лева в полза на свид. С. М., който така и не предоставил активна сметка, по която да му бъдат преведени парите. На 03.10.2017 г. депозитът в размер на 1030 лева бил преведен по банков път на свид. Р.

Г., след като същата посочила банкова сметка, по която да сумата да й бъде възстановена. В показанията си свид. Г. изрично съобщава, че преднамерено не е посочила банкова сметка за възстановяване на депозита, защото е възнамерявала да оспори решението на тръжната комисия и да постигне отмяна на търга. Видно от финалния съдебен акт по гр.д. № 64/2015 г. на Районен съд- Карнобат, оспорването на търга е приключило неуспешно за нея, и едва след отправена покана е предоставила банкова сметка за възстановяване на сумата, което е сторено от свид. Т. Т. на 03.10.2017 г.

При така установените фактически положения, изведени от наличните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, въззивният съд споделя напълно правните изводи на първата инстанция за наличие на предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, поради липса на осъществено престъпление по чл.206 ал.1 от НК, или друго престъпление от общ характер.

Обосновано районният съд посочил, че престъплението „обсебване“ по смисъла на чл. 206 от НК изисква деецът, получил на правно основание чуждо имущество, за да го владее или пази, неправомерно да се разпореди с него в личен или чужд интерес, т.е. недвусмислено да промени субективното си отношение към владяната чужда вещ, като пожелае да я свои. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществимо както чрез разпоредително действие, така и чрез отказ да върне вещта на собственика й.

Законосъобразен и доказателствено подкрепен е изводът на първата инстанция, че свидетелите С. М. и Р. Г. действително са предоставили на свид. С. Т. суми в размер на 2050 лева и съответно 1030 лева, за да участват в проведения на 15.12.2014 г. търг за продажба на дълготрайни материални активи на ЗКПУ „Ш.“ (в ликвидация).

Несъмнено, свидетелите М. и Г. не спечелили търга за никой от предложените обекти, и съгласно т.14 от глава V „Процедура по провеждане на търга” на Правилата за провеждане на тръжна процедура, с които били надлежно запознати, били длъжни да предоставят на тръжната комисия банкови сметки, по които да им бъдат възстановени депозитните суми, но никой от двамата не предоставил банкова сметка. Очевидно е, че причина да не предоставят банкови сметки било намерението и на двамата да оспорят провеждането и резултата от търга, което впрочем те наистина сторили. По техни искове били образувани гр.д. № 64/2015 г. и гр.д. № 338/2015 г., двете по описа на Районен съд-Карнобат, а при наличието на тези съдебни производства, тръжната комисия и ликвидаторът на кооперацията не са имали право да върнат депозитите на оспорващите участници, дори ако те бяха посочили банкови сметки за това. Този извод 3 следва от Правилата за провеждане на тръжната процедура, както и от изричната разпоредба на чл.16 ал.4 от Наредбата за търговете и конкурсите. Цитирата норма предвижда, че когато участник в търга подаде жалба срещу решението на тръжната комисия за определяне на спечелилите, депозитът на обжалвалия участник да се задържа до окончателното приключване на производството по жалбата. Доколкото съдебното производство по гр.д. № 338/2015 г. по описа на Районен съд-Карнобат, образувано по иск на свид. М. и баба му срещу ЗКПУ „Ш.“ за обявяване на проведения търг за незаконосъобразен, обявяването му за нищожен и осъждане на кооперацията да възстанови на ищците внесената депозитна сума ведно с лихвите, все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, то и към настоящия момент депозитната сума в размер на 2050 лева не е следвало да бъде връщана на нейния вносител-свид. М..

Съвсем обосновано районният съд е отразил в определението си, че висящото съдебно производство, заведено от свид. С. М. срещу проведения търг, е превърнало внесеният от този свидетел депозит във вземане, предмет на съдебен спор, чието окончателно решаване от съда се явява преюдициално за резултата от търга и дължимостта на депозита по повод тръжната процедура.

Въпреки това, сумите по депозитите са били върнати на правоимащите лица Г. и М., което изрично се потвърждава от тях в показанията им, а не се оспорва и от жалбоподателката М. И.. Няма съмнение, че до края свид. М. не предоставил на тръжната комисия и на ликвидатора свид. Т. активна банкова сметка, по която да му бъде преведен депозитът, поради което свид. Т. се принудил да му изплати сумата от 2050 лева чрез друга платежна услуга („Изипей“). При това, ликвидаторът и членовете на тръжната комисия не биха могли да бъдат упрекнати в забава при връщане на депозита, тъй като от една страна заведеното от свид. М. съдебно дело продължава да е висящо, а от друга М. упорито не предоставял надлежна банкова сметка. Както основателно е констатирал районният съд, свид. М. и свид. Г. на практика са се поставили в положение на забава на кредитора, като не дали нужното съдействие на длъжностните лица в кооперацията да изпълнят задължението по връщане на депозитите. Този факт обаче не обосновава извод за субективна съставомерност на поведението на ликвидатора и членовете на тръжната комисия като намерение и цел за обсебване/ присвояване на сумите по депозитите, а тъкмо напротив. Ликвидаторът и членовете на тръжната комисия не оспорват, че Г. и М. са внесли процесните суми като депозит за участие в търга, а след неговото провеждане и решението на тръжната комисия, депозитите на двамата са били задържани на две отделни правни основания – поради неизпълнение на задължението им да посочат действащи банкови сметки за възстановяване на депозита, и поради инициираното от тези участници съдебно оспорване на законосъобразността на търга и неговия резултат. Събраните и обсъдени доказателствени материали не съдържат дори индиция, че в който и да е момент било ликвидаторът, било членове на тръжната комисия са заявили или демонстрирали чрез конклудентни действия намерение да своят внесените от Г. и М. депозитни суми, или отказ да им ги върнат на основания, различни от посочените в Правилата за провеждане на тръжната процедура, тези по чл.16 ал.4 от Наредбата за търговете и конкурсите. Ето защо упоритите твърдения на жалбоподателката И., че внесеният от сина й депозит всъщност е бил присвоен, а едва впоследствие бил възстановен, са лишени от доказателствена и правна основа и не се възприемат от съда.

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b84495d-6995-4d8e-bdef-a382671f953b