Решение № 389 от 27.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Бургас, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200656 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Е. М. с ЕГН ********** от ************, чрез пълномощника адв. В. А. против Наказателно постановление № ************* г. на Началник група в ОДМВР-Б., с-р „П. п.“ Б.с, в частта му, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Със жалбата са формулирани бланкетно поднесени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление.Защитните възражения са с обща насоченост за неизпълнението на законовото изискване за пълно и изчерпателно описание на фактическите обстоятелства относими към състава на нарушението, което АНО е заместил с общи формулировки и буквално преписване на закона. Претендира се и присъждане на разноски съобразно Договор за правна защита и съдействие.

Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.Р.Ж., в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата нормативна уредба, чието основно аргументативно средство се свежда в тезата, че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС, т.к. собственикът е носител на задължението да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ и в действие влиза обвързващият основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия.Формулирано е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и собствено искане за присъждане на разноски.

В с. з. за жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.В. А., редовно упълномощен. Същият изразява становище, че разпоредбата на чл.143,ал.10 ЗДвП вменява задължение на контролните органи да уведомят собственика на МПС за служебно прекратената регистрация,което обстоятелство остава недоказано по делото.В подкрепа на 1 становището си привежда и практика на касационната инстанция, както и тълкувателна практика.

В с. з. за АНО, редовно призован, се явява гл.юрк. Ж., редовно упълномощена.

Същата настоява атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено по подробно изложените в писменото становище съображения.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 22.06.2022 г., около 03. 25 ч., в ***** до дом 107, , полицейски служители при С-р „П. п.“ при ОДМВР- Б., сред които актосъставителят мл.автоконтрольор О. А., спрели за проверка л.а., марка *** " с рег. № **** собственост на водача Р. Е. В.ов,който се движел в посока бул.“Д.“ул. „К.“, и бил управляван от жалбоподателят Р. В.. След справка с РСОД0371 и ОДЧ се установило,че процесното МПС е с прекратена регистрация,считано от 14.06.2022 г. по чл.143, ал.10 ЗДвП, а водачът не носи контролен талон към СУМПС.

Актосъставителят О. А. съставил на място против водача Р. М. АУАН с бланков №*** г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушения съответно по чл. 140, ал.1 ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП . Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.

По случая била извършена и проверка пр.пр.№****. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 26.09.2022 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за прекратяване на регистрацията М. не е уведомен, не са били иззети и регистрационните табели на автомобила, което изключва наличието на знание у водача за прекратената регистрация на автомобила, априори и наличието на субективна съставомерност, съотносима с изследвания състав по чл. 345, ал. 2 от НК.

След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Б. с-р „П. п.“ Б., издал обжалваното Наказателно постановление № *** г.., в което квалифицирал фактическия състав на установените нарушения по чл.140, ал.1 ЗДвП и по чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП, като за първото нарушение наложил на Р. Е. М. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП,а за второто нарушение- наказание глоба в размер на 10 лв. на осн. чл.183,ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП. По т. 2 от НП, за второто описано в АУАН нарушение, а именно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева. В частта му по т. 2 от НП същото не е обжалвано и е влязло в сила.

Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 26.01.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 01.02.2023 г., видно от входящия регистрационен номер, поставен от ОДМВР-Б., с-р „Пътна полиция“. /л. 3/.

Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят О. А. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 22.06.2022 г., като хронологически точно и изчерпателно описва фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото доказателства:Наказателно постановление № **** г.; АУАН с бланков № *** г., гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.О. А., писмени сведения от 22.06.2022 г. от Р. М., Постановление от 26.09.2022 г. на прокурор при РП-Б. по пр. пр. № *** г. по описа на РП-Б. за отказ от образуване на досъдебно производство, докладна записка от 29.08.2022г., справка за нарушител/водач Р. М., справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС *** рег.№****, собственост на Р. Е. М., справка от информационна база данни на КАТ, отразяваща промени в регистрацията на МПС***рег.

№****, видимо от която, считано от 14.06.2022г. автомобилът е със служебно прекратена 2 регистрация от с-р „ПП“ Бургас без „Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП,;

Заповед № ***г. на Министъра на МВР, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор П.п., към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Б., т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.

Правилно е определена материалноправната квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и законосъобразно е приложена кореспондиращата му санкционна норма.

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в обжалваната му част отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

По приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата н а чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „ Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.

Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално

3 разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Бургас

В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1561/2022 г.

Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Б., е експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от настоящия състав :„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно уведомяване на собственика на МПС,чиято регистрация се прекратява, поради което не се касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на закона, а за липса на знание като конститутивен и кумулативен признак от субективния състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП поради неизвършено задължително уведомяване.