Решение № 644 от 27.04.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 644

Ловеч, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА канд № 20267130600106 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 578/09.03.2026 г. на АдмСЛ, подадена от Директор на Регионална дирекция по горите [населено място] срещу Решение № 260047 от 19.12.2025 г., постановено по административно наказателно дело № 585 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, в частта относно разноските.

По изложените в касационната жалба доводи, че решението е неправилно се иска да бъде отменено в обжалваната му част. Касационният жалбоподател сочи, че в своето решение въззивният съд e приел, че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване и поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административнонаказателно производство. При тези съображения и с оглед субсидарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция е отменила Наказателното постановление на Директора на РДГ и е прекратила административно наказателното производство по НАХД №585/2020 година по описа на РС-Ловеч.

Счита, че в настоящия случай съдът е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, без да съобрази, че отмяната на наказателното постановление е постановено единствено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност, настъпила в рамките на съдебното производство, по независещи от административния орган причини. Твърди, че не е налице допуснато бездействие от страна на административнонаказващия орган, като възстановяването на разноските на жалбоподателя следва да се прилага само при установени от въззивната инстанция допуснати от АНО съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до съществено нарушаване и ограничаване на правота на защита на жалбоподателя. Посочва, че съдът е следвало да прецени дали присъждането на разноски в полза на жалбоподателя е оправдано и справедливо, особено когато забавянето по произнасянето по настоящия случай, не е по вина на АНО и изтичането на давността не е по вина на органа.

Твърди, че законодателят е съобразил всички случаи на нормално протичане и завършване на съдебните процеси, както и всички случаи на дела, които продължават дълъг период от време по вина на страните и това доведе до настъпване на абсолютната давност, като счита предвид сочените по-горе факти и обстоятелства, че настоящият случай не попада в хипотезата предвидена в чл. 143, ал. 1 от АПК.

Счита също, че в процесният случай не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, поради това, че наказателното постановление не е оттеглено, и именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да бъде съобразен при определяне на направените разноски от страните в хода на производството, като в случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, а поради изтекла давност.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като в молба с вх.№ 1316/21.04.2025 година на АдмСЛ поддържа жалбата с искане да бъде отменено решението, в частта за присъдените разноски, като в случай, че се направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна, прави възражение за прекомерност на поисканите съдебни разноски.

Ответникът М. Г. В., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно уведомена не изпраща представител.

Административен съд Ловеч, в настоящия си касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната част с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд /РС/ - Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С Решение № 260047 от 19.12.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 585 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд решаващият състав е отменил Наказателно постановление № 1100 от 10.12.2019 г. на Директора на РДГ-Ловеч, с което на М. Г. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], бул.“България“ 56, лицензиран лесовъд, е наложена глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по чл. 257 ал. 1, предл. второ, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 108 ал. 3 от Закона за горите и прекратил административнонаказателното производство, поради изтичане на давността за административнонаказателно преследване. С решението съдът е осъдил Регионална дирекция по горите – Ловеч, да заплати на М. Г. В., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300.00 /триста/ лева. Съдът е съобразил и изявлението на процесуалният представител на ответника, че в случай на отмяна на НП, не претендира разноски.

Решението в обжалваната част е неправилно по следните съображения:

Съгласно чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс /АПК/. В случая пред РС, такива са поискани само от представителя на жалбоподателя.

ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. В чл. 143 от АПК са уредени хипотезите, при които възниква задължение на административния орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо място - когато е налице отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен - чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление е отменено, но не като незаконосъобразно. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание– чл. 143, ал. 2 от АПК. Тази хипотеза също не е налице в случая. Наказателното постановление не е оттеглено. Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да бъде съобразен при определяне на направените разноски от страните в хода на производството, като в случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, а поради изтекла давност. Горното води до извод за неприложимост на нормата на чл. 143, ал.1 от АПК, която съда е съобразил при постановяването на своя съдебен акт, без да го посочва изрично в решението си.

При постановяването на решението в частта за разноските, съдът не е взел в предвид обстоятелството, че абсолютната давност не е изтекла в административното производство, а в рамките на съдебното такова. От представената по делото пред РС-Ловеч административна преписка се установява, че АУАН № 1100 от 27.09.2019 г. е съставен в законоустановения за това тримесечен срок от установяването на нарушението и неговият извършител. Наказателно постановление № 1100 от 10.12.2019 г. на директора на РДГ-Ловеч е издадено в преклузивния за това срок и е връчено своевременно на извършителя. Разноски следва да се възлагат на административнонаказващия орган, само при установени от въззивната инстанция допуснати от него нарушения при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до неспазване на сроковете в административното производство, в резултат на което да са засегнати правата на жалбоподателя. В подадената жалба пред РС-Ловеч, като основание за отмяна не е посочено неспазване на срокове в административното производство, а незаконосъобразност на НП. В случая съдът е възложил разноски на касационния жалбоподател, но не е съобразил, че отмяната на наказателното постановление, поради изтичане на абсолютната погасителна давност, без да е разгледан спора по същество доколкото след изтичане на давностния срок не е допустимо неговото разглеждане.

Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, като в случая е приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. В случая е установено по безспорен начин от въззивната инстанция, че към датата на образуване на съдебното производство въз основа на подадена жалба от М. Г. В. е изтекъл срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години и шест месеца. Към датата на произнасяне от районния съд обаче е изтекъл срок по-голям от 4 години и шест месеца, което е наложило отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН, без да се разглежда спора по същество. Следва да се съобрази, че абсолютната давност е материалноправен институт и след нейното изтичане държавата губи правото си да преследва нарушителя. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. Поради това, след изтичане на давностния срок не е допустимо разглеждане на спора по същество.

Съдът при възлагане на направените разноски в първоинстанционното производство, е следвало да съобрази, че наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, за да ги присъди в тежест на АНО, а поради изтекла абсолютна погасителна давност за административно наказателно преследване по отношение на евентуалния нарушител.

Ето защо решението в обжалваната част относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 19.12.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 585 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд, в ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Ловеч, [улица]да заплати на М. Г. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], бул.“България“ 56, направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/ лева, за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: